Ето защо няма да има референдум за еврото
Конституционният съд през вчерашния ден отхвърли настояването на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ да „ анулира “ решението на Народното събрание, с което беше отказано провеждането на референдум, с който въвеждането на еврото да се отсрочи до 2043 година
До през днешния ден обаче не бяха известни претекстовете, с които съвсем всички конституционни съдии, като се изключи Янаки Стоилов, са приели, че сходно допитване до народа не може да бъде извършено, заяви lex.bg.
Близо 24 часа след съвещанието си, извършено до момента в който под прозорците на съда от „ Възраждане “ изсипваха скотски изпражнения и палеха плашило на парламентарен арбитър, беше оповестено решението на Конституционен съд.
Ето и главните претекстове на конституционните съдии по делото:
1. Един от главните причини за провеждането на референдума за еврото беше, че за него са събрани над 400 000 подписа. В Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление се планува: „ Народното събрание приема решение за производство на народен референдум, когато това е поискано от предприемчив комитет с подписка,
съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права
и не опонира на рестриктивните мерки по член 9, алинея 2, 3 и 4 “.
От „ Възраждане “ твърдяха, че Народното събрание не може да откаже да одобри решение за производство на народен референдум, когато е сезирано посредством подписка от повече от 400 000 жители с изборни права.
„ …такова изказване е в противоречие с логиката, духа и разсъдъка на основополагащите за актуалната представителна народна власт правила на национален суверенитет, господство на правото и разделяне на управляващите “, декларира Конституционен съд.
В решението се изяснява, че даже когато волята на дейното поданство е обективирана посредством подписите на повече от 400 000 жители с изборни права,
това не задължава Народното събрание да вземе решение само за производство на народен референдум.
„ Народното събрание като посланичество на целия народ е длъжно при реализиране на предоставената му подготвеност да съблюдава конституционните полезности и правила, в това число и когато приема решение по член 84, т. 5 от Конституцията “, декларират конституционните съдии.
2. Друг мотив в настояването на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ беше, че при гласуването в Народно събрание за референдума е сменена волята на депутатите. Най-общо казано, те сочеха, че с 68 гласа „ за “, 98 „ срещу “ и 46 „ въздържал се “ депутатите са отхвърлили предлагането на правната комисия да не се организира референдум, а не самия референдум.
Конституционен съд обаче е изследвал в детайли стенограмата от съвещанието и в нея е записано по какъв начин председателстващият споделя: „ Да поясня за всички – гласуваме предлагането на „ Възраждане “, на уредниците на референдума, което е неподкрепено от Комисията, т.е., който гласоподава „ за “, ще гласоподава за осъществяване на референдума, който гласоподава „ срещу “, ще бъде срещу осъществяване на референдум “. А след гласуването афишира „ Предложението не е признато “.
И в Държавен вестник диспозитивът на решението на Народното събрание е еднакъв – не приема предлагането за производство на народен референдум.
„ Макар и употребяваният от председателстващия пленарното съвещание изказ да не е акуратен, с цел да отбелязя изразената от народните представители воля, тази непрецизност не е от естество на задоволително и независимо съображение за противоконституционност на оспореното решение. Съдът още веднъж акцентира, че за валидността на изразената воля на народните представители съответстващи са яснотата на въпроса – предмет на извършеното гласоподаване, свободата на образуване и изложение на волята на народните представители и полученият еднопосочен краен резултат от гласуването, в сегашния случай доказан и при извършеното наново гласоподаване “, показва Конституционен съд.
3. Основният въпрос по делото, несъмнено, е може ли с референдум приемането на еврото да се отсрочи с 20 години. От „ Възраждане “ настояват, че с питането си „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ те не желаят смяна на интернационален контракт, а единствено да се направи конкретизиране в наличието му. Както и че в член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз няма съответна дата, на която страна членка с дерогация, каквато е България, следва да одобри еврото.
В решението си Конституционен съд изследва в детайли другите учредителни контракти на съюза, както и какво в действителност съставлява въпросната дерогация – а точно, че България ще одобри еврото, когато е изпълнила критериите за това. И акцентира, че в хода на присъединителния развой България е дала единодушие за присъединяване в паричния съюз, в това число и за приемането на еврото,
а това единодушие е „ авансово и обвързващо страната изискване за участие в Европейския съюз “.
„ Чрез Договора за присъединение – съответно утвърден от Народното събрание, България е поела годно обвързване за присъединяване в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в границите на Европейския съюз е подчинено не на определянето на съответни дати за страните членки с дерогация, а на осъществяването от тях на критерии, открити в първичното право на Съюза, което страните членки посредством подписаните от тях контракти са приели непринудено да извършват. Преценката за момента, когато страната членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на страната членка, само че от нея се чака да се причисли към механизма. Преценката за момента, когато страна членка с дерогация е подготвена да одобри еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, открити в член 140, §1 Договор за функционирането на Европейския съюз, се прави не едностранно от националния парламент на страната членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след разискване в Европейския съвет и след рекомендация, отправена от квалифицирано болшинство от членовете на Съвета, представляващи страните членки, чиято парична единица е еврото. Това значи, че българският парламент, след доброволното включване на България във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое деяние не може да дефинира съответна дата, до която няма да приема еврото, тъй като това би било пренаписване на откритите в член 140 Договор за функционирането на Европейския съюз условия и ред за приемане на еврото, каквото е в противоречие с правото на Европейския съюз и е конституционно неприемливо “, изясняват са конституционните съдии.
И декларират, че предложение за референдум с въпрос за установяване на съответен период, до който еврото няма да се приема като национална валута, не е „ уточняване на наличието на детайл на интернационален контракт “ посредством формата на директно реализиране на държавната власт, както твърди „ Възраждане “, „ а е всъщност пренаписване на изискванията в несъгласие на откритото с утвърден от Народното събрание контракт “.
В умозаключение съдът особено напомня, че още в решението си от 2016 година е подчертал, че „ …националният референдум по своята същина и деяние е мощно средство за директно практикуване на държавната власт от жителите “ и това постанова Народното събрание да упражнява пълномощията си по този начин, че „ да не допусне народът да бъде подвеждан да взе участие в гласоподаване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да създаде целените правни последствия “, каквото би било налице в сегашния случай при приемане от Народното събрание на решение за производство на референдум по направеното предложение на предприемчив комитет, импортирано в Народното събрание на 7 април 2023 година
До през днешния ден обаче не бяха известни претекстовете, с които съвсем всички конституционни съдии, като се изключи Янаки Стоилов, са приели, че сходно допитване до народа не може да бъде извършено, заяви lex.bg.
Близо 24 часа след съвещанието си, извършено до момента в който под прозорците на съда от „ Възраждане “ изсипваха скотски изпражнения и палеха плашило на парламентарен арбитър, беше оповестено решението на Конституционен съд.
Ето и главните претекстове на конституционните съдии по делото:
1. Един от главните причини за провеждането на референдума за еврото беше, че за него са събрани над 400 000 подписа. В Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление се планува: „ Народното събрание приема решение за производство на народен референдум, когато това е поискано от предприемчив комитет с подписка,
съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български жители с изборни права
и не опонира на рестриктивните мерки по член 9, алинея 2, 3 и 4 “.
От „ Възраждане “ твърдяха, че Народното събрание не може да откаже да одобри решение за производство на народен референдум, когато е сезирано посредством подписка от повече от 400 000 жители с изборни права.
„ …такова изказване е в противоречие с логиката, духа и разсъдъка на основополагащите за актуалната представителна народна власт правила на национален суверенитет, господство на правото и разделяне на управляващите “, декларира Конституционен съд.
В решението се изяснява, че даже когато волята на дейното поданство е обективирана посредством подписите на повече от 400 000 жители с изборни права,
това не задължава Народното събрание да вземе решение само за производство на народен референдум.
„ Народното събрание като посланичество на целия народ е длъжно при реализиране на предоставената му подготвеност да съблюдава конституционните полезности и правила, в това число и когато приема решение по член 84, т. 5 от Конституцията “, декларират конституционните съдии.
2. Друг мотив в настояването на „ Възраждане “ и Има Такъв Народ беше, че при гласуването в Народно събрание за референдума е сменена волята на депутатите. Най-общо казано, те сочеха, че с 68 гласа „ за “, 98 „ срещу “ и 46 „ въздържал се “ депутатите са отхвърлили предлагането на правната комисия да не се организира референдум, а не самия референдум.
Конституционен съд обаче е изследвал в детайли стенограмата от съвещанието и в нея е записано по какъв начин председателстващият споделя: „ Да поясня за всички – гласуваме предлагането на „ Възраждане “, на уредниците на референдума, което е неподкрепено от Комисията, т.е., който гласоподава „ за “, ще гласоподава за осъществяване на референдума, който гласоподава „ срещу “, ще бъде срещу осъществяване на референдум “. А след гласуването афишира „ Предложението не е признато “.
И в Държавен вестник диспозитивът на решението на Народното събрание е еднакъв – не приема предлагането за производство на народен референдум.
„ Макар и употребяваният от председателстващия пленарното съвещание изказ да не е акуратен, с цел да отбелязя изразената от народните представители воля, тази непрецизност не е от естество на задоволително и независимо съображение за противоконституционност на оспореното решение. Съдът още веднъж акцентира, че за валидността на изразената воля на народните представители съответстващи са яснотата на въпроса – предмет на извършеното гласоподаване, свободата на образуване и изложение на волята на народните представители и полученият еднопосочен краен резултат от гласуването, в сегашния случай доказан и при извършеното наново гласоподаване “, показва Конституционен съд.
3. Основният въпрос по делото, несъмнено, е може ли с референдум приемането на еврото да се отсрочи с 20 години. От „ Възраждане “ настояват, че с питането си „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “ те не желаят смяна на интернационален контракт, а единствено да се направи конкретизиране в наличието му. Както и че в член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз няма съответна дата, на която страна членка с дерогация, каквато е България, следва да одобри еврото.
В решението си Конституционен съд изследва в детайли другите учредителни контракти на съюза, както и какво в действителност съставлява въпросната дерогация – а точно, че България ще одобри еврото, когато е изпълнила критериите за това. И акцентира, че в хода на присъединителния развой България е дала единодушие за присъединяване в паричния съюз, в това число и за приемането на еврото,
а това единодушие е „ авансово и обвързващо страната изискване за участие в Европейския съюз “.
„ Чрез Договора за присъединение – съответно утвърден от Народното събрание, България е поела годно обвързване за присъединяване в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в границите на Европейския съюз е подчинено не на определянето на съответни дати за страните членки с дерогация, а на осъществяването от тях на критерии, открити в първичното право на Съюза, което страните членки посредством подписаните от тях контракти са приели непринудено да извършват. Преценката за момента, когато страната членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на страната членка, само че от нея се чака да се причисли към механизма. Преценката за момента, когато страна членка с дерогация е подготвена да одобри еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, открити в член 140, §1 Договор за функционирането на Европейския съюз, се прави не едностранно от националния парламент на страната членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след разискване в Европейския съвет и след рекомендация, отправена от квалифицирано болшинство от членовете на Съвета, представляващи страните членки, чиято парична единица е еврото. Това значи, че българският парламент, след доброволното включване на България във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое деяние не може да дефинира съответна дата, до която няма да приема еврото, тъй като това би било пренаписване на откритите в член 140 Договор за функционирането на Европейския съюз условия и ред за приемане на еврото, каквото е в противоречие с правото на Европейския съюз и е конституционно неприемливо “, изясняват са конституционните съдии.
И декларират, че предложение за референдум с въпрос за установяване на съответен период, до който еврото няма да се приема като национална валута, не е „ уточняване на наличието на детайл на интернационален контракт “ посредством формата на директно реализиране на държавната власт, както твърди „ Възраждане “, „ а е всъщност пренаписване на изискванията в несъгласие на откритото с утвърден от Народното събрание контракт “.
В умозаключение съдът особено напомня, че още в решението си от 2016 година е подчертал, че „ …националният референдум по своята същина и деяние е мощно средство за директно практикуване на държавната власт от жителите “ и това постанова Народното събрание да упражнява пълномощията си по този начин, че „ да не допусне народът да бъде подвеждан да взе участие в гласоподаване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да създаде целените правни последствия “, каквото би било налице в сегашния случай при приемане от Народното събрание на решение за производство на референдум по направеното предложение на предприемчив комитет, импортирано в Народното събрание на 7 април 2023 година
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ