Конституционният съд отмени някои от прокараните по инициатива на депутатите

...
Конституционният съд отмени някои от прокараните по инициатива на депутатите
Коментари Харесай

Конституционният съд отмени част от законодателството на Пеевски във връзка с КТБ

Конституционният съд анулира някои от прокараните по самодейност на депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски и Йордан Цонев промени в Закона за банковата неплатежоспособност (ЗБН). Основната причина, съгласно съдиите - всички анулирани законови промени са направени поради една банка - КТБ и това е неприемливо, написа Lex.bg.

Освен това съдът прави и друго значимо конкретизиране, че въпреки с анулираните от него разпореждания в ЗБН да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те в действителност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете. Отменените разпореждания от закона са следните - член 60а (1), член 60б (1), (2) и (3), параграф 5 (1), (2), (3) и (4) от Преходните и заключителните разпореждания, параграф 6 (1) и (2) от Преходните и заключителните разпореждания, параграфи 7, 8 и 16 от Преходните и заключителните разпореждания.

По създание

Съдът придаването на противоположна мощ на всички промени в ЗБН от 2015 година и 2018 година с аргумента, че те се ползват за заварените производства по неплатежоспособност в КТБ. За противоконституционна беше оповестена и наредбата, с която бяха върнати заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в интерес на КТБ. Падна и една от най-оспорваните правила в ЗБН - параграф 8 от преходните и заключителни разпореждания на закона, съпътстващи промените му от март 2018 година С нея се придаде назад деяние от 20 юни 2014 година на преформулираните през 2018 година учредения (чл. 59 ЗБН) за относителна нищожност на осъществени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно с друга наредба срокът за предявяването на исковете беше изменен от 2 на 5 години. В решението си Конституционен съд сочи, че параграф 5 и на параграф 8 са невалидни от момента на приемането им, тъй като са с еднократно деяние и са функционално свързани и изяснява резултата от тях по този начин: " §5 „ възкресява " учредени в интерес на КТБ обезпечения, заличени вследствие на годно осъществени прихващания, които §8 преурежда с противоположна мощ, давайки опция да се водят искове за тяхната относителна нищожност на учредения, които законът не е предвиждал при тяхното осъществяване. По този метод се заличават към този момент настъпили правни последствия, които са били съобразени със закона, работил при настъпването им ". И акцентира, че преуредените по този метод правни отношения засягат към този момент добити права - както от длъжници на КТБ, които са се освободили от отговорностите си посредством прихващане със свои насрещни вземания към банката, по този начин и трети лица, придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, след това по силата на закона оказало се обременено с противоположна мощ с обезпечения в интерес на банката.

За противоконституционни са оповестени и член 60а, и член 60б от ЗБН. С първата наредба бяха въведени нови искове " за връщане на имущество в масата на несъстоятелността ". Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин дебитор, както и за имущество, послужило за поръчителство в интерес на банката, без значение от броя на междинните прехвърляния. С друга от отмените разпореждания - член 60б, бяха въведени нови учредения за нищожност на покупко-продажби, при които взимане с генезис от банката е трансферирано на трето лице, без значение от броя на прехвърлянията, " в случай че вследствие на тази договорка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в рационален период имущество - парични средства или актив, друг от взимане за цена по договорка, пропорционално на трансферираното взимане ". Съдът споделя, че и за нея са годни изводите за засягане на безграничен кръг лица. В правосъдното решение категорично се акцентира ролята на Българска народна банка за банкрута на КТБ и съдиите вършат следното умозаключение: " (...) заплахата от несъстоятелност заради необезпеченост на предоставените заеми, е била налице надалеч по-рано (като освен това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), заради което в последна сметка оповестяването на банката в неплатежоспособност е функционалност освен на неприятното ѝ ръководство, само че и на евентуално проявено безучастие от страна на Българска народна банка посредством банковия контрол ". Интересен факт е, че до решението се стигна откакто въпросът беше отправен до съда от Висшия адвокатски съвет. Президентът Румен Радев наложи несъгласие на закона, само че откакто то беше преодоляно в Народното събрание, той не се обърна към Конституционния съд.

Снимка АРХИВ

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР