Конституционният съд прекрати делото за оказване на военна помощ за Украйна
Конституционният съд отклони настояването на 50 народни представители от 48-ото Народно заседание за оповестяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна и подсилване на отбранителните качества на България, признато от Народното събрание на 3 ноември 2022 година и на Решение за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна, признато от Народното събрание на 9 декември 2022 година Това оповестиха от съда на формалния си уебсайт.
Определението е признато с девет гласа " за " и един глас " срещу ". Съдия Янаки Стоилов е подписал определението с изключително мнение. На съвещанието участваха 10 конституционни съдии. Производството по делото е прекъснато.
Делото бе формирано, откакто нужният брой подписи бе събран от депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане " - 26 от " Възраждане " и 24 от Българска социалистическа партия. Двете партии твърдяха, че решенията опонират на правилата за господство на конституцията, на правовата страна и за разделяне на управляващите. В настояването им беше записано, че Народното събрание е иззело пълномощия на изпълнителната власт.
" Общият смисъл на всички взети решения по всички точки и в двата атакувани документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно замесване на Република България в евентуален боен спор отвън границите на Република Украйна и заемане на страна по него. Понастоящем няма категорично взето решение от Народното събрание за оповестяване на война. Поради което актуалните решения се явяват отвън обсега на пълномощията на Народното събрание ", твърдяха от " Възраждане " и Българска социалистическа партия.
Според оспорването на двете решения - обсъждани в единение, в цялостния подтекст и с отчитане на хронологията на приемането им, е направено предвид на декларираната посредством тях позиция по въпрос на външната политика, е израз на преценка по политическа целенасоченост, предоставена на Народното събрание. И сочи, че изтъкнатото от депутатите от " Възраждане " и Българска социалистическа партия, че общият смисъл и на двата документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно замесване на България в евентуален боен спор, " демонстрира, че всъщност се визира във висока степен етичната страна на външната политика в съответен политически подтекст ", отбелязва.
" Такъв въпрос изправя Конституционния съд пред избор, който може да бъде предмет само на политическа дискреция ", изясняват конституционните съдии и декларират: " Като взема поради резултата, който признатите от него актове имат в това число върху политическия развой, Конституционният съд намира, че намесата му във връзка с такива " документи " (според израза на вносителя) на политическите институции, в които се проектира образуваната от тях позиция за целта на полезностите и конкретизирането на задачите на външната политика в избран политически подтекст, не следва да бъде ангажирана. Това във висока степен се отнася до изискванията на комплицирано изпълним баланс в връзките на представителното институция и едно служебно държавно управление, чиято политическа отговорност е мъчно осъществима по отношение на конституционно заложените стандарти в парламентарното ръководство ".
Конституционният съд показва, че отсъждането по отношение на политически разногласия, доколкото те са податливи на преценка с правни стандарти, е присъщо на всяка конституционна пълномощия, само че акцентира, че не е неизбежно изправен пред избор дали да поддържа, или да разгласи за противоконституционен оспорения пред него акт.
И декларира в прав текст, че въпросът, с който е сезиран от Българска социалистическа партия и " Възраждане ", е въпрос на политика, т.е. на установяване на цели на полезности и избори по политическа целенасоченост. " Това е друго да вземем за пример от решение на разногласия за подготвеност като спор политически и по нужда дефинира като най-подходящи за неговото решение институциите, разполагащи с политическа дискреция ", акцентират конституционните съдии.
Те изясняват, че с отклоняването на настояването зачитат " конституционно предоставената дискреция на политическите институции с най-висока степен на демократична легитимност за установяване на целта на полезностите и избора на политики, в това число в областта на външната политика ".
"...конституционната пълномощия в демократичното ръководство под върховенството на правото следва да държи сметка за границите на предоставената ѝ власт и във всеки съответен случай да разисква с нужното внимание дали отнесените до нея въпроси съгласно естеството им не следва, по силата на конституционния императив, да бъдат решавани от институции, разполагащи със независимост на преценка по политическа целенасоченост ", написа Конституционен съд. И изяснява, че да се произнесе по двете решения на Конституционен съд за Украйна ще е пренареждане на избраните от политическа институция ценностни цели и политически цели.
" Навлизането на конституционната пълномощия в това пространство на независимост на преценка значи да бъде пренаписан политическият дневен ред отвън волята на суверена , който го задава посредством Народното събрание и за който суверенът може да търси политическа отговорност от тези, които упражняват предоставената им от него с акта на избора държавна власт ", декларира Конституционен съд.
Припомняме, че час откакто в " Държавен вестник " бе оповестен Указът за оказване на военна помощ на Украйна, подписан от Румен Радев, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че партията ще употребяват всички способи по закон и ще положат всичко по силите си, с цел да спрат този контракт. Не закъсня и отговорът на президента Румен Радев, който разяснява отхвърли си да наложи несъгласие на Указа за военна помощ за Украйна и желанията на Българска социалистическа партия да сезират Конституционен съд с думите " Съгласно нормативната уредба налагането на несъгласие не може да трансформира текстове по подписан към този момент интернационален контракт. Тоест, ветото е безусловно безпредметно. Сезирането на Конституционен съд след ратификация на интернационален контракт, е невероятно ".
Определението е признато с девет гласа " за " и един глас " срещу ". Съдия Янаки Стоилов е подписал определението с изключително мнение. На съвещанието участваха 10 конституционни съдии. Производството по делото е прекъснато.
Делото бе формирано, откакто нужният брой подписи бе събран от депутати от Българска социалистическа партия и " Възраждане " - 26 от " Възраждане " и 24 от Българска социалистическа партия. Двете партии твърдяха, че решенията опонират на правилата за господство на конституцията, на правовата страна и за разделяне на управляващите. В настояването им беше записано, че Народното събрание е иззело пълномощия на изпълнителната власт.
" Общият смисъл на всички взети решения по всички точки и в двата атакувани документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно замесване на Република България в евентуален боен спор отвън границите на Република Украйна и заемане на страна по него. Понастоящем няма категорично взето решение от Народното събрание за оповестяване на война. Поради което актуалните решения се явяват отвън обсега на пълномощията на Народното събрание ", твърдяха от " Възраждане " и Българска социалистическа партия.
Според оспорването на двете решения - обсъждани в единение, в цялостния подтекст и с отчитане на хронологията на приемането им, е направено предвид на декларираната посредством тях позиция по въпрос на външната политика, е израз на преценка по политическа целенасоченост, предоставена на Народното събрание. И сочи, че изтъкнатото от депутатите от " Възраждане " и Българска социалистическа партия, че общият смисъл и на двата документа е в една посока - подготовка, поетапно и трайно замесване на България в евентуален боен спор, " демонстрира, че всъщност се визира във висока степен етичната страна на външната политика в съответен политически подтекст ", отбелязва.
" Такъв въпрос изправя Конституционния съд пред избор, който може да бъде предмет само на политическа дискреция ", изясняват конституционните съдии и декларират: " Като взема поради резултата, който признатите от него актове имат в това число върху политическия развой, Конституционният съд намира, че намесата му във връзка с такива " документи " (според израза на вносителя) на политическите институции, в които се проектира образуваната от тях позиция за целта на полезностите и конкретизирането на задачите на външната политика в избран политически подтекст, не следва да бъде ангажирана. Това във висока степен се отнася до изискванията на комплицирано изпълним баланс в връзките на представителното институция и едно служебно държавно управление, чиято политическа отговорност е мъчно осъществима по отношение на конституционно заложените стандарти в парламентарното ръководство ".
Конституционният съд показва, че отсъждането по отношение на политически разногласия, доколкото те са податливи на преценка с правни стандарти, е присъщо на всяка конституционна пълномощия, само че акцентира, че не е неизбежно изправен пред избор дали да поддържа, или да разгласи за противоконституционен оспорения пред него акт.
И декларира в прав текст, че въпросът, с който е сезиран от Българска социалистическа партия и " Възраждане ", е въпрос на политика, т.е. на установяване на цели на полезности и избори по политическа целенасоченост. " Това е друго да вземем за пример от решение на разногласия за подготвеност като спор политически и по нужда дефинира като най-подходящи за неговото решение институциите, разполагащи с политическа дискреция ", акцентират конституционните съдии.
Те изясняват, че с отклоняването на настояването зачитат " конституционно предоставената дискреция на политическите институции с най-висока степен на демократична легитимност за установяване на целта на полезностите и избора на политики, в това число в областта на външната политика ".
"...конституционната пълномощия в демократичното ръководство под върховенството на правото следва да държи сметка за границите на предоставената ѝ власт и във всеки съответен случай да разисква с нужното внимание дали отнесените до нея въпроси съгласно естеството им не следва, по силата на конституционния императив, да бъдат решавани от институции, разполагащи със независимост на преценка по политическа целенасоченост ", написа Конституционен съд. И изяснява, че да се произнесе по двете решения на Конституционен съд за Украйна ще е пренареждане на избраните от политическа институция ценностни цели и политически цели.
" Навлизането на конституционната пълномощия в това пространство на независимост на преценка значи да бъде пренаписан политическият дневен ред отвън волята на суверена , който го задава посредством Народното събрание и за който суверенът може да търси политическа отговорност от тези, които упражняват предоставената им от него с акта на избора държавна власт ", декларира Конституционен съд.
Припомняме, че час откакто в " Държавен вестник " бе оповестен Указът за оказване на военна помощ на Украйна, подписан от Румен Радев, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че партията ще употребяват всички способи по закон и ще положат всичко по силите си, с цел да спрат този контракт. Не закъсня и отговорът на президента Румен Радев, който разяснява отхвърли си да наложи несъгласие на Указа за военна помощ за Украйна и желанията на Българска социалистическа партия да сезират Конституционен съд с думите " Съгласно нормативната уредба налагането на несъгласие не може да трансформира текстове по подписан към този момент интернационален контракт. Тоест, ветото е безусловно безпредметно. Сезирането на Конституционен съд след ратификация на интернационален контракт, е невероятно ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ