Конституционният съд обяви за незаконен избора на 16 народни представители.

Конституционният съд разгласи за противозаконен избора на 16 народни представители. Решението на съда е оповестено на уеб страницата на институцията.

През ноември предходната година Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност пет каузи, всички с предмет оборване в 52 секции законността на създадените на 27 октомври избори за народни представители в 51-вото Народно заседание. Съдът сплоти петте каузи за общо разглеждане.

Решението на Конституционния съд можете да видите тук.

Незаконен е изборът на следните депутатите, съгласно решението на Конституционен съд:

 
Теменужка Петкова, определена за депутат в Двадесет и осми избирателен регион - Търговищки, от коалиция ГЕРБ-СДС и Никола Тошков Джамбазов, определен за депутат в Двадесет и осми избирателен регион - Търговищки, от коалиция ГЕРБ-СДС, на съображение член 302, алинея 2 от Изборния кодекс на мястото на Теменужка Петрова Петкова за времето, през което извършва функционалността на министър;
Ешереф Ешереф, определен за депутат във Втори избирателен регион - Бургаски, от коалиция АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - АПС;
Светослав Тодоров, определен за депутат в Трети избирателен регион - Варненски, от партия ВЪЗРАЖДАНЕ;
Ивайло Митковски, определен за депутат в Трети избирателен регион - Варненски, от коалиция ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ;
Деян Петков, определен за депутат в Четвърти избирателен регион - Великотърновски, от Политическа партия МЕЧ;
Андрей Вълчев, определен за депутат в Шести избирателен регион - Врачански, от коалиция Българска социалистическа партия - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА;
Росен Иванов, определен за депутат в Девети избирателен регион - Кърджалийски, от Политическа партия МЕЧ;
Павлин Йотов, определен за депутат в Единадесети избирателен регион - Ловешки, от коалиция ГЕРБ-СДС;
Емил Трифонов, определен за депутат в Дванадесети избирателен регион - Монтана, от Политическа партия ИМА ТАКЪВ НАРОД;
Станислав Анастасов, определен за депутат в Шестнадесети избирателен регион - Пловдив, от коалиция ДПС-Ново начало;
Борислав Петков, определен за депутат в Двадесет и втори избирателен регион - Смолянски, от Политическа партия МЕЧ;
Александър Ненков, определен за депутат в Двадесет и трети избирателен регион - София, от коалиция ГЕРБ-СДС;
Иван Кючуков, определен за депутат в Двадесет и пети избирателен регион - София, от Политическа партия ИМА ТАКЪВ НАРОД;
Виктор Папазов, определен за депутат в Двадесет и пети избирателен регион - София, от партия ВЪЗРАЖДАНЕ;
Метин Качан, определен за депутат в Двадесет и седми избирателен регион - Старозагорски, от коалиция ДПС-Ново начало;
Александър Марков, определен за депутат в Тридесет и първи избирателен регион - Ямболски, от Политическа партия ИМА ТАКЪВ НАРОД, определени за определени с Решение №3998-НС от 31.10.2024 година на Централната изборна комисия за оповестяване на определените народни представители в 51-вото Народно заседание.
 

Освен това Конституционният съд отхвърля исканията на народни представители от 50-ото и 51-вото Народно заседание за определяне на неправомерност в целокупност на изборите за народни представители, създадени на 27 октомври 2024 г.

Съдът оставя без разглеждане настояването на 58 народни представители от 50-ото Народно заседание за определяне на неправомерност на изборите за народни представители, създадени на 27.10.2024 година, в 15 Плевенски избирателен регион и в 25 София избирателен регион.

Конституционният съд изпраща дубликат от решението на Народното събрание, на Централната изборна комисия и на вносителите на настояванията.

Решението му влиза в действие от датата на постановяване.

Хронология

Делото стартира в края на ноември 2024 година след пет тъжби, които упорстваха за цялостна или частична анулация на изборните резултати с претекст, че са манипулирани. Първата тъжба бе импортирана от Има Такъв Народ, втората - от " Величие ", които не влязоха " на косъм " в Народното събрание. След тях тъжби подадоха депутатите от ПП-ДБ, които внесоха и настояването за оповестяване на вота на съдружие БОЕЦ. Под последната се подписаха депутати от " БСП-Обединена левица " и АПС.

Конституционен съд назначи инспекция на 2204 изборни секции от общо 12 000 в страната. Въпреки че Изборният кодекс изисква съдът да се произнесе по сходно дело в границите на два месеца, то продължи към пет.

Докато делото течеше, един от специалистите - проф. Красимир Калинов, разгласи, че за инспекцията дошли чували с изборни бумаги, в които бюлетините липсват. Конституционните съдии желаеха от ЦИК да преизчисли изборните резултати на база на данните от инспекцията, в която участваха избрани от Конституционен съд специалисти. 

Въпросната проверка показа промени в броя на действителните гласове, разпределени по листите на партиите и обединенията, в близо половината от проверяваните секции, както и несъответствия при недействителните бюлетини в една трета от проверяваните секции.

ЦИК, от своя страна, разпореди задачата на " Информационно обслужване ", което по закон се занимава с компютърната обработка на изборните резултати. Държавното сдружение пък разгласи, че са им били пратени протоколи от секции, в които вместо гласове са вписани нули. Това се оказаха секциите, в които чувалите бяха празни или отчасти празни. След това  " Информационно обслужване " се обърна към прокуратурата за това, че в седем секции липсват бюлетини и е въведено цифрата нула като сбор на гласовете от тях. Прокуратурата пък изиска от Конституционния съд всички бумаги, свързани с делото.

Стигна се и до невижданото изказване на председателя на Конституционен съд Павлина Панова, която сподели, че държавни институции саботират завършването на делото, като бавят предаването в съда на преизчислените изборни резултати.

В Народното събрание бяха изслушани представители на ЦИК и " Информационно обслужване ", както и специалисти по делото, а депутатите приеха декларация с искане КС да разгласява материалите по делото. В последна сметка държавното сдружение " Информационно обслужване " съобщи през вчерашния ден на Конституционен съд преизчислените резултати от изборите.

Целият този институционален безпорядък обаче докара до митинг в София и няколко града в страната, минали под надслов  " КОЙ блокира Конституцията ". Според анализатори, без значение от решението на съда, доверието на обществото в изборния развой е нарушено, а политическите сили заговориха и за следващата смяна на Изборния кодекс.