Конституционният съд отмени лимитите на болничното лечение
Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционен текста от закона за здравното обезпечаване (ЗЗО), който се отнася до надлимитната активност на лечебните заведения. Това оказва се от уеб страницата на съда.
Прочетете още
На съвещанието са участвали 10 конституционни съдии. Решението e признато единомислещо със мнение по претекстовете на арбитър Янаки Стоилов.
В оспорения текст се споделя, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности.
По това дело Конституционен съд бе сезиран през септември предходната година от Върховния административен съд.
Питането е във връзка дело, формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания в Националния рамков контракт за медицинските действия сред НЗОК и Българския лекарски съюз за интервала 2020 - 2022 година.
По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на многопрофилната болница за интензивно лекуване " Сърце и мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и други.
С наредбата на текста от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия.
Ето какво споделят висшите съдии, които насочат настояването до Конституционен съд:
Лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали.
Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ, в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи.
Освен, че са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение в изискванията на потребност, без да могат да употребяват наличното такова, тези лица са дискриминирани най-малко по два метода - първо, тъй като са се „ разболели " по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място ", в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от Здравната каса размер от медицински услуги.
Именно в това се състои несъгласието на наредбата на член 55а, алинея 2 от 330 с правилото на равнопоставеност, прокламиран в член 6, алинея 2 от конституцията, считат висшите съдии, сезирали Конституционен съд.
Противоречието на законодателното решение, възприето от Народното събрание, за физическите лица се състои в следното: От една страна те имат правното обвързване да внасят здравна осигуровка според от техния трудовоправен статус, от статуса по престояване в страната и в чужбина и прочие При несъблюдение се осъществя репресивния държавен уред, посредством данъчната система и надлежно се постанова глоба, според от типа и тежестта на нарушаването.
От друга страна, тези лица не могат пълноценно да употребяват правата си като здравноосигурени лица, заради затруднения в правната регулация на административната система на здравно обезпечаване в страната.
Достъпът им до здравна помощ се лимитира точно посредством правно регламентираните предели (горни граници) на брой медицински услуги и размер от здравна активност за лечебните заведения, които те имат правото да изберат. Систематичното пояснение на правната уредба официално води, както в научен, по този начин и в на практика проект до извода, че на физическите лица директно не са лимитирани правата им за качествено и задоволително здравно обслужване, против правните отговорности да правят наложителни финансови вноски.
Прочетете още
На съвещанието са участвали 10 конституционни съдии. Решението e признато единомислещо със мнение по претекстовете на арбитър Янаки Стоилов.
В оспорения текст се споделя, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности.
По това дело Конституционен съд бе сезиран през септември предходната година от Върховния административен съд.
Питането е във връзка дело, формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания в Националния рамков контракт за медицинските действия сред НЗОК и Българския лекарски съюз за интервала 2020 - 2022 година.
По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на многопрофилната болница за интензивно лекуване " Сърце и мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и други.
С наредбата на текста от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия.
Ето какво споделят висшите съдии, които насочат настояването до Конституционен съд:
Лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали.
Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ, в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи.
Освен, че са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение в изискванията на потребност, без да могат да употребяват наличното такова, тези лица са дискриминирани най-малко по два метода - първо, тъй като са се „ разболели " по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място ", в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от Здравната каса размер от медицински услуги.
Именно в това се състои несъгласието на наредбата на член 55а, алинея 2 от 330 с правилото на равнопоставеност, прокламиран в член 6, алинея 2 от конституцията, считат висшите съдии, сезирали Конституционен съд.
Противоречието на законодателното решение, възприето от Народното събрание, за физическите лица се състои в следното: От една страна те имат правното обвързване да внасят здравна осигуровка според от техния трудовоправен статус, от статуса по престояване в страната и в чужбина и прочие При несъблюдение се осъществя репресивния държавен уред, посредством данъчната система и надлежно се постанова глоба, според от типа и тежестта на нарушаването.
От друга страна, тези лица не могат пълноценно да употребяват правата си като здравноосигурени лица, заради затруднения в правната регулация на административната система на здравно обезпечаване в страната.
Достъпът им до здравна помощ се лимитира точно посредством правно регламентираните предели (горни граници) на брой медицински услуги и размер от здравна активност за лечебните заведения, които те имат правото да изберат. Систематичното пояснение на правната уредба официално води, както в научен, по този начин и в на практика проект до извода, че на физическите лица директно не са лимитирани правата им за качествено и задоволително здравно обслужване, против правните отговорности да правят наложителни финансови вноски.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ