Конституционният съд (КС) изобщо няма да се произнесе - има

...
Конституционният съд (КС) изобщо няма да се произнесе - има
Коментари Харесай

КС няма да се произнесе избрани ли са избраните членове на новия ВСС

Конституционният съд (КС) въобще няма да се произнесе - има ли определени сега членове на новия Висш правосъден съвет (ВСС) от трите професионални квоти - на съдиите, прокурорите и следователите.

Въпросът бе дали промененият от сегашната власт закон, койно " зачерта "  изборите, извършени през м.г., е противоконституционен.
Предисторията
Как се стигна до " пас " от конституционните съдии, напомня през днешния ден правният уебсайт ": с промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които беше въведен механизъм за следствие на обвинител №1 и беше свалено болшинството за освобождението му, Народното събрание задължи правосъдната власт да организира нова процедура за избор на членове на Висш съдебен съвет от своята квота. Въпреки че предходната година съдиите, прокурорите и следователите избраха своите представители в съвета.

Това стана с §41 от закона, който гласи:

„ алинея 1 В период до три месеца от влизането в действие на този закон Народното събрание и органите на правосъдната власт стартират процедура за нов избор на членове на Висшия правосъден съвет.

алинея 2 Започналите процедури се завършват по новия ред “.

Тази наредба, наред с съвсем всички останали промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, беше пратена незабавно на Конституционен съд от някогашния основен прокурор Иван Гешев след обнародването им на 2 юни 2023 година

На 27 юни 2023 година Конституционният съд позволи настояването на Гешев за оповестяването им за противоконституционни, в това число и във връзка с въпросния §41.

Изненадващо обаче десетина дни по-късно  Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков и Атанас Атанасов (ПП-ДБ), както и Хамид Хамид (ДПС) внесоха план за промени в Закон за съдебната власт. Първоначално той разбуни духовете, тъй като възникваха подозрения, че слага под въпрос избора на първия арбитър за adhoc прокурор, проверяващ основния прокурор – Даниела Талева.

След социална реакция депутатите уточниха наредбите и разсеяха опасенията в тази тенденция. Но също така и одобриха две нови разпореждания, свързани с избора на нов Висш съдебен съвет:

„ § 2, ал. 1 Всички висящи и неприключили с акт за встъпване процедури по желание на членове на Висшия правосъден съвет се приключват.

алинея 2 В период от 6 месеца от влизането в действие на този закон Народното събрание и органите на правосъдната власт стартират процедура за нов избор на членове на Висшия правосъден съвет. Назначените по реда на член 30, алинея 5, т. 21 и 22 съдии за прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор, вземат участие в общото заседание на прокурорите по член 29а, алинея 2.

§3, т. 3 Параграф 41 се анулира “.

Тези промени в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс бяха обнародвани на 11 август 2023 година.

С влизането им в действие се оказва, че наредбата, за чиято противоконституционност Конституционен съд е сезиран да се произнесе – §41, към този момент не съществува.

Конституционалистите напомнят, че "...  след като оспорената законова наредба към този момент не е част от правния мир, Съдът не може да преглежда искане за определяне на нейната противоконституционност,... независимо дали с друга, новоприета, само че неоспорена наредба се дава правна уредба на същия въпрос “.

Така " Лекс " припомня, че съдът следва тази процедура непроменяемо от години и депутатите не за първи път се възползват превратно от нея, с цел да „ спасят “ дадена наредба, която има риск да бъде оповестена за противоконституционна, единствено посредством формалната анулация на оспорения текст и приемане на процедура на същия.

Иначе, както и Клуб Z писа, изборът предходната година се организира напълно електронно, във Висш съдебен съвет не попадна безусловно нито един " прославен " арбитър, а странните резултати с покачвания в пъти на избрани претенденти сред първия и втория тур породиха подозрения. Срещу избора имаше и дело, заведено от няколко съдии, само че разбъркан състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд се произнесе, че всичко е било ок.

(За прокурорите и следователите не се разяснява - там нещата всекидневно са под строй, б.р. на Клуб Z) 

Така за членове на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите бяха определени Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (СГС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново).

Прокурорите избраха Красимира Филипова (прокурор във ВКП, тогава зам.главна на Гешев), Владимир Николов (окръжен прокурор на Плевен и началник на кационната Асоциация на прокурорите, който даже посети Съединени американски щати заедно с Гешев), Добринка Калчева (АП-Пловдив) и Владимир Чавдаров (бивш апелативен прокурор на Варна, против който обаче Борислав Сарафов се стовари мощно и очевидно. В момента той е разследван, с инициирана дисциплинарка и краткотрайно отхвърлен от служба заради повдигнато обвиняване за подкуп).

Кандидатът на следователите - " борил се " обичайно единствено против себе си и определен без балотаж, е Петко Петков (НСлС).
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР