КС допусна за разглеждане искането на Гешев срещу закриването на специализираните съд и прокуратура
Конституционният съд (КС) единомислещо позволи за разглеждане настояването на основния прокурор Иван Гешев да бъдат оповестени за противоконституционни измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които се закриват профилираните съд и прокуратура (пълния текст на определението вижте ), оповестява Lex.bg.
Определението на съда може да има съществени на практика последствия и да докара до прекъсването на процедурите по преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите и на чиновниците, и по прекачване на делата, до момента в който Конституционен съд се произнесе по конституционосъобразността на измененията в Закон за съдебната власт.
Основанието за това е наредбата на член 54, алинея 1, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс. Тя гласи: „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “.
Предстои Висшият правосъден съвет (ВСС) да разиска какви са последствията от произнасянето на Конституционен съд и в случай че би трябвало да спре преназначаването на магистратите, дали би трябвало да се „ замразява “ и процесът по прехвърлянето на делата и какво като цяло става със периодите, заложени в закона за осъществяване на разнообразни дейности, свързани с прекратяването на активността на профилираните съдилища и прокуратури.
Първият от периодите – 14-дневният, в който магистратите трябваше да заявят къде желаят да бъдат преназначени, изтече. Lex.bg от дълго време насочи до Висш съдебен съвет питане за това къде са поискали да работят съдиите, прокурорите и следователите от профилираните структури, само че от съвета към момента не са дали информацията.
След приключването на този 14-дневен период, обаче стартира да тече различен – 30-дневен, в който Съдийската и Прокурорската колегии би трябвало да разкрият съответните длъжности в съдилища, прокуратури и следствени отдели, на които да бъдат преместени спецмагистратите. Предстои двете колегии да решат дали допускането на делото от Конституционен съд значи, че този период стопира да тече, или не.
Както е известно, от 28 юли 2022 година пък стартира да тече 7-дневен период, в който досъдебните производства и делата, по които не е извършено разпоредително съвещание, би трябвало да бъдат трансферирани на способените прокуратури и съдилища. Дали за тези в действителност дейности се ползва наредбата на член 54, алинея 1, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, е въпрос, на който Висш съдебен съвет също би трябвало да откри отговор.
След допускането на делото Конституционен съд ще събира мнения от заинтригуваните страни и от изявени адвокати в продължение на един месец. Едва откакто ги получи, ще стартира разискването на делото, а по-късно ще се пристъпи и към решаването му. Целият този развой не е привързан със периоди и вероятността да завърши до влизането на измененията в Закон за съдебната власт в действие е доста дребна (аргументите, с които основният прокурор оспори закриването на спецправосъдието, вижте ).
Като заинтересувани институции на съображение по делото са конституирани президентът Румен Радев, Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правораздаването Надежда Йорданова, Висшият правосъден съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена работа и Висшият адвокатски съвет.
За мнения са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Националното съдружие на правосъдните чиновници.
Да дадат правното си мнение по предмета на делото са поканени досегашният ръководител на Конституционен съд проф. д.ю.н. Борис Велчев, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. доктор Веселин Вучков, проф. доктор Гергана Маринова, проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Пламен Панайотов, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Екатерина Салкова, доцент доктор Зорница Йорданова, доцент доктор Мартин Белов, доцент доктор Наталия Киселова, доцент доктор Ралица Илкова, доцент доктор Симеон Гройсман и доктор Ивайло Цонков.
Определението на съда може да има съществени на практика последствия и да докара до прекъсването на процедурите по преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите и на чиновниците, и по прекачване на делата, до момента в който Конституционен съд се произнесе по конституционосъобразността на измененията в Закон за съдебната власт.
Основанието за това е наредбата на член 54, алинея 1, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс. Тя гласи: „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “.
Предстои Висшият правосъден съвет (ВСС) да разиска какви са последствията от произнасянето на Конституционен съд и в случай че би трябвало да спре преназначаването на магистратите, дали би трябвало да се „ замразява “ и процесът по прехвърлянето на делата и какво като цяло става със периодите, заложени в закона за осъществяване на разнообразни дейности, свързани с прекратяването на активността на профилираните съдилища и прокуратури.
Първият от периодите – 14-дневният, в който магистратите трябваше да заявят къде желаят да бъдат преназначени, изтече. Lex.bg от дълго време насочи до Висш съдебен съвет питане за това къде са поискали да работят съдиите, прокурорите и следователите от профилираните структури, само че от съвета към момента не са дали информацията.
След приключването на този 14-дневен период, обаче стартира да тече различен – 30-дневен, в който Съдийската и Прокурорската колегии би трябвало да разкрият съответните длъжности в съдилища, прокуратури и следствени отдели, на които да бъдат преместени спецмагистратите. Предстои двете колегии да решат дали допускането на делото от Конституционен съд значи, че този период стопира да тече, или не.
Както е известно, от 28 юли 2022 година пък стартира да тече 7-дневен период, в който досъдебните производства и делата, по които не е извършено разпоредително съвещание, би трябвало да бъдат трансферирани на способените прокуратури и съдилища. Дали за тези в действителност дейности се ползва наредбата на член 54, алинея 1, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, е въпрос, на който Висш съдебен съвет също би трябвало да откри отговор.
След допускането на делото Конституционен съд ще събира мнения от заинтригуваните страни и от изявени адвокати в продължение на един месец. Едва откакто ги получи, ще стартира разискването на делото, а по-късно ще се пристъпи и към решаването му. Целият този развой не е привързан със периоди и вероятността да завърши до влизането на измененията в Закон за съдебната власт в действие е доста дребна (аргументите, с които основният прокурор оспори закриването на спецправосъдието, вижте ).
Като заинтересувани институции на съображение по делото са конституирани президентът Румен Радев, Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правораздаването Надежда Йорданова, Висшият правосъден съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена работа и Висшият адвокатски съвет.
За мнения са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Националното съдружие на правосъдните чиновници.
Да дадат правното си мнение по предмета на делото са поканени досегашният ръководител на Конституционен съд проф. д.ю.н. Борис Велчев, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. доктор Веселин Вучков, проф. доктор Гергана Маринова, проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Пламен Панайотов, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Екатерина Салкова, доцент доктор Зорница Йорданова, доцент доктор Мартин Белов, доцент доктор Наталия Киселова, доцент доктор Ралица Илкова, доцент доктор Симеон Гройсман и доктор Ивайло Цонков.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ