Проф. Янаки Стоилов: Анулирането на гласове в секции с липсващи бюлетини не е прецедент
Конституционният съд е направил инспекция на всички секции, в които са оспорени повече от два гласа и жалбоподателите са приложили съответни данни за възможни нередности. Това изясни в утринния блок на Българска национална телевизия " Денят стартира " единият от докладчиците по делото, конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов. Според него анулирането на гласовете в секциите, където липсват бюлетини не е казус и няма заплаха да стане мотив за злоупотреби в бъдеще.
Решението на Конституционния съд е подкрепено единомислещо от 11-те съдии и по него няма особени отзиви. Проф. Янаки Стоилов изясни, че са тествани близо 500 000 гласа и съдът е съумял да се произнесе за близо три месеца, откакто е приел, че петте тъжби са възможни и следва да се гледат в едно общо дело всъщност. Проф.Стоилов добави, че през 2009 година и 2013 година, когато са били оспорвани резултатите в единични секции, съдът се е произнасял след към половин година или два пъти по-бавно.
" Това е нужното софтуерно време, при което ние сме сложили преди всичко изясняването на всички условия и достигането до заключенията, давайки си сметка за това в допълнение време ", изясни конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов изясни, че не са приели да ревизират бюлетините във всички над 12 хиляди секции, първо тъй като е неприемливо Конституционният съд да се трансформира в надзорен преброител на изборите. И второ, тъй като настояването за тази инспекция е съдържало единствено изказване за надзор, без да са приложени данни, че има нарушавания. Проф. Стоилов уточни по какъв начин са определени тези към 2 200 секции, в които е осъществено наново броене.
" Приехме, че секции, в които се желае от вносителите да бъдат в този обсег, би трябвало да има най-малко два или повече гласа, които се оспорват. Бяха включени всички секции, където не е имало видеонаблюдение или видеозаснемане, ето ви критерии, които са определили този обсег на инспекцията ", изясни конституционният арбитър.
Във всички тествани секции е правено цялостно броене за да се откри дали регистрираният резултат дава отговор на този, който е записан от изборната комисия, в секционния протокол. В 53% от секциите разминавания няма, а в 47% са открити разлики, които специалистите на Конституционния съд са коригирали. Проф. Стоилов изясни и за какво са нулирани напълно или отчасти резултатите в тези секции, в които липсват бюлетини, макар че от видеонаблюдението се вижда, че там е имало гласоподаване. Установено е, че в 12 секции има частична липса на бюлетини, а в две липсват напълно. За пет от секциите бюлетините са открити, само че сложени в чувалите с други материали от изборите. За 7 от секциите, обаче и при повторното търсене не са открити. Общо изчезналите бюлетини са 780 и резултатът за тях не следва да се приема от протокола.
" Защото в случай че ние бяхме възпроизвели наличието на протокола, дано да обърна внимание, че вносителите оспорват резултатите записани в протокола, те за това желаят инспекция. А не да прочетем протокола, тъй като ние като препишем протокола ние ще имаме същия резултат, по този начин както той се съдържа на уеб страницата на ЦИК. Според Изборния кодекс, определянето на гласа е посредством бюлетини, при положение двата типа - и е казано, че една бюлетина, подхожда на един глас ", сподели проф. Стоилов.
Проф. Стоилов е уверен, че прокуратурата би трябвало да проверява откритите от Конституционния съд нарушавания, в това число и за изчезналите бюлетини. Като правист, обаче изрази недоумение от част от въпросите, които държавното обвиняване е отправило към съда.
" Разбирам управлението на " Информационно обслужване ", че е сезирало прокуратурата и тя е почнала инспекция. Тези два обстоятелството са изцяло обясними. В същия интервал пристигна и настояването на прокуратурата, в което наред с някои неща, които несъмнено са в тяхната подготвеност, извършвайки прокурорска инспекция, която е почнала по сигнала, има и неща, които са обществено известни и не е належащо да се желаят от съда. И второ прокуратурата надали не упражнява някакъв контрол за това по какъв начин съда извършва своите пълномощия, да вземем за пример за какво са позволени и с какви претекстове делата ", съобщи проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов добави, че визията на Конституционния съд е да сезира прокуратурата, само че след взимането на дефинитивно решение по делото.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Решението на Конституционния съд е подкрепено единомислещо от 11-те съдии и по него няма особени отзиви. Проф. Янаки Стоилов изясни, че са тествани близо 500 000 гласа и съдът е съумял да се произнесе за близо три месеца, откакто е приел, че петте тъжби са възможни и следва да се гледат в едно общо дело всъщност. Проф.Стоилов добави, че през 2009 година и 2013 година, когато са били оспорвани резултатите в единични секции, съдът се е произнасял след към половин година или два пъти по-бавно.
" Това е нужното софтуерно време, при което ние сме сложили преди всичко изясняването на всички условия и достигането до заключенията, давайки си сметка за това в допълнение време ", изясни конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов изясни, че не са приели да ревизират бюлетините във всички над 12 хиляди секции, първо тъй като е неприемливо Конституционният съд да се трансформира в надзорен преброител на изборите. И второ, тъй като настояването за тази инспекция е съдържало единствено изказване за надзор, без да са приложени данни, че има нарушавания. Проф. Стоилов уточни по какъв начин са определени тези към 2 200 секции, в които е осъществено наново броене.
" Приехме, че секции, в които се желае от вносителите да бъдат в този обсег, би трябвало да има най-малко два или повече гласа, които се оспорват. Бяха включени всички секции, където не е имало видеонаблюдение или видеозаснемане, ето ви критерии, които са определили този обсег на инспекцията ", изясни конституционният арбитър.
Във всички тествани секции е правено цялостно броене за да се откри дали регистрираният резултат дава отговор на този, който е записан от изборната комисия, в секционния протокол. В 53% от секциите разминавания няма, а в 47% са открити разлики, които специалистите на Конституционния съд са коригирали. Проф. Стоилов изясни и за какво са нулирани напълно или отчасти резултатите в тези секции, в които липсват бюлетини, макар че от видеонаблюдението се вижда, че там е имало гласоподаване. Установено е, че в 12 секции има частична липса на бюлетини, а в две липсват напълно. За пет от секциите бюлетините са открити, само че сложени в чувалите с други материали от изборите. За 7 от секциите, обаче и при повторното търсене не са открити. Общо изчезналите бюлетини са 780 и резултатът за тях не следва да се приема от протокола.
" Защото в случай че ние бяхме възпроизвели наличието на протокола, дано да обърна внимание, че вносителите оспорват резултатите записани в протокола, те за това желаят инспекция. А не да прочетем протокола, тъй като ние като препишем протокола ние ще имаме същия резултат, по този начин както той се съдържа на уеб страницата на ЦИК. Според Изборния кодекс, определянето на гласа е посредством бюлетини, при положение двата типа - и е казано, че една бюлетина, подхожда на един глас ", сподели проф. Стоилов.
Проф. Стоилов е уверен, че прокуратурата би трябвало да проверява откритите от Конституционния съд нарушавания, в това число и за изчезналите бюлетини. Като правист, обаче изрази недоумение от част от въпросите, които държавното обвиняване е отправило към съда.
" Разбирам управлението на " Информационно обслужване ", че е сезирало прокуратурата и тя е почнала инспекция. Тези два обстоятелството са изцяло обясними. В същия интервал пристигна и настояването на прокуратурата, в което наред с някои неща, които несъмнено са в тяхната подготвеност, извършвайки прокурорска инспекция, която е почнала по сигнала, има и неща, които са обществено известни и не е належащо да се желаят от съда. И второ прокуратурата надали не упражнява някакъв контрол за това по какъв начин съда извършва своите пълномощия, да вземем за пример за какво са позволени и с какви претекстове делата ", съобщи проф. Янаки Стоилов.
Проф. Стоилов добави, че визията на Конституционния съд е да сезира прокуратурата, само че след взимането на дефинитивно решение по делото.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ