Предадохте приятел, застанахте зад Бойко Рашков - следовател и мъчител на Евгений Михайлов
Константин Мишев
Тези няколко думи са за хората, които бяха на митинга пред Народното събрание на 14 декември, 1989 година. И към тези, които на 7 юни 1990 година извършиха Цариградското шосе от Орлов мост до хотел " Плиска ". И към участиците в палатковия лагер против комунистическия президент (председател) Петър Младенов.
И към техните деца и внуци, само че основно към участниците в тези събития.
Някои от вас останаха в Съюз на демократичните сили, други отидоха в ДСБ, трети се разочароваха от политиката и политиците.
Хората имат правото да трансформират партийната си принадлежност. Всичко тече и се трансформира, както споделят античните.
Не бих си разрешил да нападам жестоко човек, който е бил десен, пък по-късно е станал ляв. Или противоположното. Нали това е демокрацията? Правото на всеки самичък да реши. Без външен напън и без канони.
Но тези няколко реда са за друго. За
измяната на остарял другар
Не за идеологии, партии, платформи или стратегии. Предателството на другар.
Не беше ли по това време Евгений Михайлов ваш другар и съидейник? Беше! Кой каква партия поддържа в този момент - няма значение. Пиша за това време.
Вие предадохте вашия другар Евгений Михайлов като застанахте зад неговия следовател и изтезател в първите години на прехода Бойко Рашков. За водачите на " Демократична България " приказвам. Вие предадохте другар. Съзнавате ли защо приказвам? Да се прегърнете с някогашните комунисти бих схванал, макар че в никакъв случай не бих приел и оправдал. В политиката от време на време става и по този начин. Но най-малко в борбата си за кресла и пари да бяхте потърсили социалисти, които не са с изцапани ръце. А ръцете на Рашков са
мръсни до лактите
Предателството на другар обаче е напълно друго нещо.
Преди повече от 30 години Евгений Михайлов ми разказваше за следствието против него за танковата касета. Ако сте не запомнили - Евгений смъкна тогава Петър Младенов. Това разследване беше ръководено от Бойко Рашков. Дотогава не бях чувал името на този човек. Нямаше по какъв начин да познавам всичките следователи на комунистическия режим. И също, по какъв начин да предположа, че същият този Рашков ще стане десетилетия по-късно знаме на българските демократи.
Не ви ли е позор!
Предадохте един другар...
Тук можете да прочетете за това разследване. Нямам сили да пиша повече. Да предадеш другар...има ли по-отвратително нещо на този свят?
" 9.30 ч. сутринта, 4. 07. 1990 година
Въвеждат ме в кабинета на Бойко Рашков за следващ разпит за " танковата касета " с репликата на Петър Младенов " Най-добре е танковете да дойдат ". Предишният разпит беше 9 часа без спиране.
Следователят Рашков е зад бюрото си и още с влизането ми стартира да крещи:
" Какво си мислите, вие, бе, копелета с копелета? ". Посяга към вестника, който е пред него и стартира да постанова дървения плот със утринния брой на в. " Демокрация ":
" Какво е това, беее, каквооо? "
Отговарям: " Нищо. Декларацията на първите очевидци, видяли записа 30 минути след снимането му. "
" Няма да стане вашата, бе, нямааа! - продължава да крещи Рашков, който преди този момент в продължение на 20 часа ме е разпитвал и се е опитвал да манипулира показанията ми.
" Г-н Рашков, за тези очевидци ви споделих още при първия разпит, само че вие още не сте ги извикали. Нормално е да се плашат, че може да ги премахнете и за това излизат обществено с имената си. ".
Той побеснява още повече и устата му се запенва, само че не може да създаде и тон.
Работа е там, че в този брой на в. " Демокрация " излезе декларацията на сестрите Жени и Ягода Лазарови, които видяха записа още същата вечер на 14 декември 1989 година и разбиваха на пух, и прахуляк ченгесарската версия, че записът е подправен и в допълнение " манипулиран от американците по компютърен път ".
Жени и Ягода бяха разнесли декларацията си и до всички тогавашни медии, само че излезе единствено във вестник " Демокрация ".
Два дни по-рано, на 2 юли, на конференцията в 272 публика на СУ, която се предаваше непосредствено по БНР, се бях заклел в децата си, че споделям истината и бях призовал П. Младенов да направи същото.
Експертната комисия от 34 експерти по тон и картина, свикана от следствието заседаваше към този момент трети ден, само че ченгетата се опитваха да манипулират заключението й.
" Не може да стане вашата, не-мо-жеее! Ще видите какво ще стане с вас! " - изкрещява за последно Бойко Рашков.
" Да става каквото ще, само че истината ще победи. " споделих на изпроводяк. Не ме беше боязън. Знаех, че пред вратите на следствието чакат публицисти, в това число и от западни медии.
Същия ден, 4 юли 1990г., следобяд експертната комисия излезе с изрично умозаключение, че записът е достоверен!
На 6 юли 1990 година Петър Младенов подаде оставка! (историята е разказана с детайлности в предаването ми " Минало (не)свъшено "
Тези няколко думи са за хората, които бяха на митинга пред Народното събрание на 14 декември, 1989 година. И към тези, които на 7 юни 1990 година извършиха Цариградското шосе от Орлов мост до хотел " Плиска ". И към участиците в палатковия лагер против комунистическия президент (председател) Петър Младенов.
И към техните деца и внуци, само че основно към участниците в тези събития.
Някои от вас останаха в Съюз на демократичните сили, други отидоха в ДСБ, трети се разочароваха от политиката и политиците.
Хората имат правото да трансформират партийната си принадлежност. Всичко тече и се трансформира, както споделят античните.
Не бих си разрешил да нападам жестоко човек, който е бил десен, пък по-късно е станал ляв. Или противоположното. Нали това е демокрацията? Правото на всеки самичък да реши. Без външен напън и без канони.
Но тези няколко реда са за друго. За
измяната на остарял другар
Не за идеологии, партии, платформи или стратегии. Предателството на другар.
Не беше ли по това време Евгений Михайлов ваш другар и съидейник? Беше! Кой каква партия поддържа в този момент - няма значение. Пиша за това време.
Вие предадохте вашия другар Евгений Михайлов като застанахте зад неговия следовател и изтезател в първите години на прехода Бойко Рашков. За водачите на " Демократична България " приказвам. Вие предадохте другар. Съзнавате ли защо приказвам? Да се прегърнете с някогашните комунисти бих схванал, макар че в никакъв случай не бих приел и оправдал. В политиката от време на време става и по този начин. Но най-малко в борбата си за кресла и пари да бяхте потърсили социалисти, които не са с изцапани ръце. А ръцете на Рашков са
мръсни до лактите
Предателството на другар обаче е напълно друго нещо.
Преди повече от 30 години Евгений Михайлов ми разказваше за следствието против него за танковата касета. Ако сте не запомнили - Евгений смъкна тогава Петър Младенов. Това разследване беше ръководено от Бойко Рашков. Дотогава не бях чувал името на този човек. Нямаше по какъв начин да познавам всичките следователи на комунистическия режим. И също, по какъв начин да предположа, че същият този Рашков ще стане десетилетия по-късно знаме на българските демократи.
Не ви ли е позор!
Предадохте един другар...
Тук можете да прочетете за това разследване. Нямам сили да пиша повече. Да предадеш другар...има ли по-отвратително нещо на този свят?
" 9.30 ч. сутринта, 4. 07. 1990 година
Въвеждат ме в кабинета на Бойко Рашков за следващ разпит за " танковата касета " с репликата на Петър Младенов " Най-добре е танковете да дойдат ". Предишният разпит беше 9 часа без спиране.
Следователят Рашков е зад бюрото си и още с влизането ми стартира да крещи:
" Какво си мислите, вие, бе, копелета с копелета? ". Посяга към вестника, който е пред него и стартира да постанова дървения плот със утринния брой на в. " Демокрация ":
" Какво е това, беее, каквооо? "
Отговарям: " Нищо. Декларацията на първите очевидци, видяли записа 30 минути след снимането му. "
" Няма да стане вашата, бе, нямааа! - продължава да крещи Рашков, който преди този момент в продължение на 20 часа ме е разпитвал и се е опитвал да манипулира показанията ми.
" Г-н Рашков, за тези очевидци ви споделих още при първия разпит, само че вие още не сте ги извикали. Нормално е да се плашат, че може да ги премахнете и за това излизат обществено с имената си. ".
Той побеснява още повече и устата му се запенва, само че не може да създаде и тон.
Работа е там, че в този брой на в. " Демокрация " излезе декларацията на сестрите Жени и Ягода Лазарови, които видяха записа още същата вечер на 14 декември 1989 година и разбиваха на пух, и прахуляк ченгесарската версия, че записът е подправен и в допълнение " манипулиран от американците по компютърен път ".
Жени и Ягода бяха разнесли декларацията си и до всички тогавашни медии, само че излезе единствено във вестник " Демокрация ".
Два дни по-рано, на 2 юли, на конференцията в 272 публика на СУ, която се предаваше непосредствено по БНР, се бях заклел в децата си, че споделям истината и бях призовал П. Младенов да направи същото.
Експертната комисия от 34 експерти по тон и картина, свикана от следствието заседаваше към този момент трети ден, само че ченгетата се опитваха да манипулират заключението й.
" Не може да стане вашата, не-мо-жеее! Ще видите какво ще стане с вас! " - изкрещява за последно Бойко Рашков.
" Да става каквото ще, само че истината ще победи. " споделих на изпроводяк. Не ме беше боязън. Знаех, че пред вратите на следствието чакат публицисти, в това число и от западни медии.
Същия ден, 4 юли 1990г., следобяд експертната комисия излезе с изрично умозаключение, че записът е достоверен!
На 6 юли 1990 година Петър Младенов подаде оставка! (историята е разказана с детайлности в предаването ми " Минало (не)свъшено "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ