Три години без Алекс - научи всичките си американски приятели да казват на български кой ми сра в гащите
Константин Мишев
Навършиха се три години от гибелта на Алекс Алексиев. Чудя се какво да напиша на тази тъжна годишнина за него? Май е по-добре няколко думи за хумора на Алекс. За другото се знае. Алекс има голяма заслуга за края на Съветския съюз. Когато американският президент Рейгън реши, че би трябвало да се подкрепят с " стингъри " афганистанските бойци против окупаторите - навръх нежните рамене на Алекс се падна да провежда тази интервенция. Това беше ново оръжие и с помощта на FIM-92 Stinger (Стингър) - портативен зенитно-ракетен комплекс с инфрачервено ориентиране - афганските патриоти разгромиха руската войска.
Задачата на Алекс беше да влиза незаконно в Афганистан и да приготвя тамошната опозиция. Формално не беше изпратен от Пентагона, за който работеше дълги години. И в случай че попаднеше в руски ръце трябваше да отхвърля, че има нещо общо с американското държавно управление. Не го заловиха. Но защото беше луда глава при едно от визитите си в страната беше завел и огромния си наследник.
Но за хумора...
Алекс постоянно разправяше тази история за най-малкия си наследник. Нещо се мъчи с компютъра и детето му вика: " Ама баща, ти нали пишеш книги, а не можеш една елементарна интервенция да схванеш. Май си малоумен ".
Един различен негов наследник (вече не помня кой, защото Алекс имаше шест деца), го попитали в учебно заведение от какъв генезис е. И момчето споделило, че е половин американец и половин китаец. Защо китаец? Ами тъй като татко му готвел постоянно китайска храна.
Наистина беше приказен готвач. Като идваше в Ню Йорк оставаше да преспи у нас. И готвеше. Като го питах какви артикули да купя, той викаше нищо особено да не закупувам. Отваряше хладилника и си измисляше някаква гозба или салата с каквото откри вътре.
Беше научил всичките си американски другари да споделят на български " кой ми сра в гащите ". И те с голям кеф и мощен акцент повтаряха като зашеметени тази българска фраза.
Три години без Алекс...
Тъжният, умният и радостният Алекс. Баща му Райко Алексиев - Фра Дяволо беше погубен от комунистите. Алекс съвсем нямаше спомен за него. Но беше наследил жаждата за дълг и за смях от татко си.
Навършиха се три години от гибелта на Алекс Алексиев. Чудя се какво да напиша на тази тъжна годишнина за него? Май е по-добре няколко думи за хумора на Алекс. За другото се знае. Алекс има голяма заслуга за края на Съветския съюз. Когато американският президент Рейгън реши, че би трябвало да се подкрепят с " стингъри " афганистанските бойци против окупаторите - навръх нежните рамене на Алекс се падна да провежда тази интервенция. Това беше ново оръжие и с помощта на FIM-92 Stinger (Стингър) - портативен зенитно-ракетен комплекс с инфрачервено ориентиране - афганските патриоти разгромиха руската войска.
Задачата на Алекс беше да влиза незаконно в Афганистан и да приготвя тамошната опозиция. Формално не беше изпратен от Пентагона, за който работеше дълги години. И в случай че попаднеше в руски ръце трябваше да отхвърля, че има нещо общо с американското държавно управление. Не го заловиха. Но защото беше луда глава при едно от визитите си в страната беше завел и огромния си наследник.
Но за хумора...
Алекс постоянно разправяше тази история за най-малкия си наследник. Нещо се мъчи с компютъра и детето му вика: " Ама баща, ти нали пишеш книги, а не можеш една елементарна интервенция да схванеш. Май си малоумен ".
Един различен негов наследник (вече не помня кой, защото Алекс имаше шест деца), го попитали в учебно заведение от какъв генезис е. И момчето споделило, че е половин американец и половин китаец. Защо китаец? Ами тъй като татко му готвел постоянно китайска храна.
Наистина беше приказен готвач. Като идваше в Ню Йорк оставаше да преспи у нас. И готвеше. Като го питах какви артикули да купя, той викаше нищо особено да не закупувам. Отваряше хладилника и си измисляше някаква гозба или салата с каквото откри вътре.
Беше научил всичките си американски другари да споделят на български " кой ми сра в гащите ". И те с голям кеф и мощен акцент повтаряха като зашеметени тази българска фраза.
Три години без Алекс...
Тъжният, умният и радостният Алекс. Баща му Райко Алексиев - Фра Дяволо беше погубен от комунистите. Алекс съвсем нямаше спомен за него. Но беше наследил жаждата за дълг и за смях от татко си.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ