За първи път в България: Първото българско списание
Константин Фотинов e роден в град Самоков и откакто приключва локалното килийно учебно заведение, продължава да учи при Константин Иконом в Пловдив, а след това и при огромния гръцки хуманист Теофилос Каирис в Кидония, Мала Азия.
Фотинов, от време на време представящ се и с гръцкото Фотиадис, основава частно смесено елино-българско учебно заведение в Измир (тогава Смирна) през 1828 година Програмата включва български, гръцки и френски език, а методът на образование е Бел-Ланкастърската, или по този начин нареченият взаимоучителен способ.
Паметник на Фотинов в Самоков, дело на Спас Киричев
Учителската и книжовна активност на Фотинов води до издаването на няколко образователни пособия: „ Гръцка граматика “ (1838), „ Болгарский разговорник “ (1845), превод от гръцки на „ Общое землеописание “ и други, с които да се посрещнат потребностите на преподавателите. Така Константин Фотинов постепенно само че несъмнено оставя диря в културния и образован живот на България и нейните жители през средата на XIX в.
В Смирна Константин се среща с Илайъс Ригс, мисионер от Америка, и откакто го научава на български, двамата дружно написват „ Бележки за граматиката на българския език “. Книгата е предопределена за образованието на други американски мисионери.
Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които вземат участие ефективно в дългогодишния план за цялостен превод на Библията на новобългарски език, проведен от американците.
Илайъс Ригс
Илайъс Ригс (също и Елиъс Ригс – от Elias Riggs) е презвитериански мисионер от Съединени американски щати, а също и езиковед и преводач. Той е роден през 1810 година в Ню Провидънс, Ню Джърси, и когато е на 19 години, приключва колежа Амхърст.
Илайъс способства в огромна степен за българското Възраждане, до момента в който служи като мисионер в Османската империя. Участва в работата по превода на Стария Завет, а по-късно и на Новия Завет, които през 1871 година са оповестени дружно. Всъщност точно това издание на Библията довежда до окончателното налагане на източния български метод на говорене като основа на книжовния ни език.
Църквата и държавното управление в скоро освободената Гърция първоначално също вземат участие в активността на мисионерите, само че с времето постепенно се обръщат против тях и се пробва да лимитират активността им по всевъзможен вероятен метод – те затварят доста от учебните заведения, открити от протестантите, и тези ограничения ги карат да напущат страната. Един от тях е Ригс, който дружно със фамилията си се преселва в Смирна, с цел да подкрепя там просветителната и издателска активност на гръцки език. Той обаче с изненада открива, че в множеството места из Османската империя, за които се счита, че са обитаеми с гърци, в действителност са обитаеми с българи, които непрекъснато са подложени на елинизация.
След като се среща с Константин Фотинов, Христодул Костович, Петко Славейков и научава български език, той превежда на британски и издава в Съединените щати няколко български национални песни от сборника на братя Миладинови. Редактира и написа литература на български и неведнъж пътува из областите Македония, Тракия и Мизия. По лично предпочитание взе участие и в битките на българите в Цариград за независима българска черква.
Така със своята активност и изказвания Ригс взима присъединяване и в договарянията за установяване на етническата граница сред българи и гърци в Османската империя. Тези договаряния са повода на север от линията Сяр – Воден в Македония християнското население да бъде прието за българско. В резултат на това, на Цариградската конференция през 1876 година Великите сили признават тази граница и дефинират етническите български територии в сходство с нея.
Константин Фотинов е редактор и издател на списанието. През 1842 година Фотинов отпечатва първа, пробна брошура в дребен формат и размер от 32 страници като заглавието е „ Любословие или периодическо списание разних ведении “. Изданието по-късно продължава да се списва от 1844 до 1846 година – то е месечно и заглавието към този момент е променено, форматът е огромен и всеки брои има 16 печатни страници. Фотинов си слага за задача в изданието да разгласява разкази и случки, с които да повдигне самочувствието на българския народ и да спомага за подсилване на националното схващане.
С приповдигнат звук Константин Фотинов обрисува патриотичните задания на списанието още в публикацията „ Предисловие любочитателям “ в пробната брошура, както и в брой 1 от 1844 година в „ Обявление “. Списанието е илюстрирано богато и със своето разнообразно наличие изиграва немалка роля и за напредъка на българското обучение в средата на XIX в. По наличие списанието е с енциклопедичен темперамент. В него има публикации по история, национална култура, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, вяра и морал, политическа информация, литературни произведения…
„ Любословие “ има мощно въздействие върху образованието – и най-много върху женското обучение, за което мощно се застъпва. Освен това то слага и разисква въпросите за литературния език и застава на позициите на славянобългарската школа. През цялото време Фотинов демонстрира качества на отличен редактор. Той следва образеца на някои непознати списания, разгласява голям брой преводни материали от гръцки, съветски и френски език. Освен това написа и доста от авторските публикации в списанието, а редица български книжовници, измежду които и Васил Априлов, са му сътрудници.
***
Асирийските колонии в Кюлтепе през първата половина на 2000 година прочие Хр. в някои от таблици си загатват, че град Измир в миналото са е наричали Ти-смърна, въпреки че не се знае с акуратност дали това име взе участие в етимологията на Измир. Някои вършат връзка сред името на града и името на Амазонския град Смирна. Етимологията на името на актуалния град може да бъде открита и в най-голямото, само че не доста известно кралство Арзава. То постоянно попада под властта на хетите и името на Измир може да произлиза от името на техния град Мира, който е ситуиран единствено на 50 км от Смирна през XIII век прочие Хр.
