Днес е исторически ден: Съветският съюз окончателно отива в небитието
Константин Егерт, Дойче веле
Исторически ден: колкото и да продължат присъединителните договаряния с Украйна и Молдова, Европейски Съюз де факто стъпва на територията на постсъветското пространство. В този смисъл това е денят, в който Съюз на съветските социалистически републики дефинитивно ще почине.
Вилнюс, вечерта на 29 ноември 2013 година. Демонстранти, най-вече младежи, скандират: " Янукович, подпиши! ". Те са образували " жив кулоар " от изхода на хотел " Кемпински " до входа на Двореца на литовските велики князе, който в този ден е хазаин на срещата на върха наЕСза Източното партньорство.
Мечтата се сбъдна
Пристигналите отУкрайнахора призоваваха тогавашния сипрезидент Виктор Януковичда постави подписа си под съглашението за асоцииране с Европейски Съюз, на което Москва по всякакъв начин се противопоставяше. Янукович не подписа документа. Последваха демонстрации в Киев, брутално полицейско нападениенадимпровизиранлагер на протестиращистуденти, а по-късно митингите на Майдан, бягството на Янукович от страната, анексията на Крим, военните дейности в Донбас ипълномащабното навлизане на Русия в Украйна.
11 години по-късно фантазията на стачкуващите от Вилнюс не просто се сбъдна - в онази ноемврийска вечер те не можеха и да мечтаят, че на 25 юни 2024 година Украйна, дружно сМолдова, ще стартира договаряния не за партньорство, а за присъединение къмЕС.
Преговорите може да продължат години и даже десетилетия, имайки поради положението на стопанските системи и на държавните структури, корупцията и нуждата от привеждане на законодателството на двете страни в сходство със стандартите на Европейски Съюз. Но политическият символизъм на началото на разговора с Киев и Кишинев е мъчно да бъде надценен. Въпреки експанзията на Путин против едната страна и съществуването на съветски войски и сепаратистко образувание в другата, Европейски Съюз споделя на украинците и на молдовците: " Вие сте почтени да бъдете с нас ище бъдете с нас ".
Ако си напомним неотдавнашното признание на статута на Грузия като кандидатка за участие в Европейски Съюз, можем да кажем, че Общността е взела кардиналното решение да насочи политическо предизвикателство към Путин. Също алегорично единствено ден по-рано Брюксел пусна в деяние нов пакет наказания срещуРусия.
В известна степен това е даже по-драматично за Русия, отколкотоприсъединяванетопрез 2004 годинана балтийските страни къмЕС (и НАТО). Тяхната окупация от Сталиновия Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е била поставяна под подозрение. И макар недоволството на Москва, договарянията за присъединение и решението за приемна балтийските страни пристигнаха в миг, когато връзките сред Европейски Съюз и Русия процъфтяваха и никой не можеше да си показа възникването на режим като настоящия.
Инструментите на Путин: шантаж и агитация
Руското управление ще се опита да отговори на новото предизвикателство от страна на Европейски Съюз. Но по какъв начин? От години то изтезава Украйна и ще продължида го прави оптимално брутално. В новите условия не е изключено Кремъл да окаже напън по отношение на управляващите нат.нар. " Приднестровска молдовска република " и да изиска включването ѝ в състава на Русия, опирайки се сякаш на желанието на самите поданици на Приднестровието. Още повече, че в този район живеят над 200 000 притежатели на съветски паспорти.
Но тук поражда проблем. Първо, Кремъл не може дейно да управлява територията на Приднестровието заради географското му разположение. Руският гарнизон там е дребен имакар Молдова да няма сили за война, нейното управление може да се обърне за помощ към държавното управление на прилежаща Румъния, която е страна членкана НАТО.В Молдоваживеят към 1милион души с румънско поданство. Букурещ би имал съществени учредения да поддържа Кишинев и да окаже подпомагане в организацията на ефикасна обсада на Приднестровието.
Второ, което може бие даже по-важно - в Тираспол може да не се намерят задоволително хора, подготвени на тази стъпка. Тъй като Приднестровието е част от територията на Молдова, локалният бизнес се употребява отпредимствата на асоциирането с Европейски Съюз, в това число разкриването на компании на територията на Общността. Мнозина не биха желали да изгубят това.
В Гагаузия, различен от молдовските райони, сепаратистките настроения също са мощни, само че на локалните сепаратисти, поддържани от Москва, не би им се удало да си обезпечат суверенитет - още веднъж по географски аргументи.
Какво може да се чака
Това, което сигурно може да се чака от Кремъл, е допустимо най-мащабната и продължителна пропагандна акция в самия Европейски Съюз, ориентирана към дискредитираненаидеята за еврочленствотона Украйна, Молдова и Грузия. За тази цел Кремъл ще употребява съдружниците си измежду по-радикалните партии и политици - както леви, по този начин и десни.
Впрочем, всички са наясно, че пътят на двете страни към Европейски Съюз ще бъде дълъг. Тази тематика, за разлика да вземем за пример от миграцията от Близкия изток и Африка, не е по този начин настояща за жителите на Европейски Съюз, че да разпали толкоз разгорещени диспути, които да окажат действително въздействие върхуполитиката.
Така че 25 юни ще стане исторически ден. Колкото и дълго да продължат договарянията с Украйна и Молдова, Европейски Съюз ще направи решителна (и решаваща) крачка към нахлуване впостсъветското пространство. В прочут смисъл на този ден Съветският съюз дефинитивно ще почине.
Исторически ден: колкото и да продължат присъединителните договаряния с Украйна и Молдова, Европейски Съюз де факто стъпва на територията на постсъветското пространство. В този смисъл това е денят, в който Съюз на съветските социалистически републики дефинитивно ще почине.
Вилнюс, вечерта на 29 ноември 2013 година. Демонстранти, най-вече младежи, скандират: " Янукович, подпиши! ". Те са образували " жив кулоар " от изхода на хотел " Кемпински " до входа на Двореца на литовските велики князе, който в този ден е хазаин на срещата на върха наЕСза Източното партньорство.
Мечтата се сбъдна
Пристигналите отУкрайнахора призоваваха тогавашния сипрезидент Виктор Януковичда постави подписа си под съглашението за асоцииране с Европейски Съюз, на което Москва по всякакъв начин се противопоставяше. Янукович не подписа документа. Последваха демонстрации в Киев, брутално полицейско нападениенадимпровизиранлагер на протестиращистуденти, а по-късно митингите на Майдан, бягството на Янукович от страната, анексията на Крим, военните дейности в Донбас ипълномащабното навлизане на Русия в Украйна.
11 години по-късно фантазията на стачкуващите от Вилнюс не просто се сбъдна - в онази ноемврийска вечер те не можеха и да мечтаят, че на 25 юни 2024 година Украйна, дружно сМолдова, ще стартира договаряния не за партньорство, а за присъединение къмЕС.
Преговорите може да продължат години и даже десетилетия, имайки поради положението на стопанските системи и на държавните структури, корупцията и нуждата от привеждане на законодателството на двете страни в сходство със стандартите на Европейски Съюз. Но политическият символизъм на началото на разговора с Киев и Кишинев е мъчно да бъде надценен. Въпреки експанзията на Путин против едната страна и съществуването на съветски войски и сепаратистко образувание в другата, Европейски Съюз споделя на украинците и на молдовците: " Вие сте почтени да бъдете с нас ище бъдете с нас ".
Ако си напомним неотдавнашното признание на статута на Грузия като кандидатка за участие в Европейски Съюз, можем да кажем, че Общността е взела кардиналното решение да насочи политическо предизвикателство към Путин. Също алегорично единствено ден по-рано Брюксел пусна в деяние нов пакет наказания срещуРусия.
В известна степен това е даже по-драматично за Русия, отколкотоприсъединяванетопрез 2004 годинана балтийските страни къмЕС (и НАТО). Тяхната окупация от Сталиновия Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е била поставяна под подозрение. И макар недоволството на Москва, договарянията за присъединение и решението за приемна балтийските страни пристигнаха в миг, когато връзките сред Европейски Съюз и Русия процъфтяваха и никой не можеше да си показа възникването на режим като настоящия.
Инструментите на Путин: шантаж и агитация
Руското управление ще се опита да отговори на новото предизвикателство от страна на Европейски Съюз. Но по какъв начин? От години то изтезава Украйна и ще продължида го прави оптимално брутално. В новите условия не е изключено Кремъл да окаже напън по отношение на управляващите нат.нар. " Приднестровска молдовска република " и да изиска включването ѝ в състава на Русия, опирайки се сякаш на желанието на самите поданици на Приднестровието. Още повече, че в този район живеят над 200 000 притежатели на съветски паспорти.
Но тук поражда проблем. Първо, Кремъл не може дейно да управлява територията на Приднестровието заради географското му разположение. Руският гарнизон там е дребен имакар Молдова да няма сили за война, нейното управление може да се обърне за помощ към държавното управление на прилежаща Румъния, която е страна членкана НАТО.В Молдоваживеят към 1милион души с румънско поданство. Букурещ би имал съществени учредения да поддържа Кишинев и да окаже подпомагане в организацията на ефикасна обсада на Приднестровието.
Второ, което може бие даже по-важно - в Тираспол може да не се намерят задоволително хора, подготвени на тази стъпка. Тъй като Приднестровието е част от територията на Молдова, локалният бизнес се употребява отпредимствата на асоциирането с Европейски Съюз, в това число разкриването на компании на територията на Общността. Мнозина не биха желали да изгубят това.
В Гагаузия, различен от молдовските райони, сепаратистките настроения също са мощни, само че на локалните сепаратисти, поддържани от Москва, не би им се удало да си обезпечат суверенитет - още веднъж по географски аргументи.
Какво може да се чака
Това, което сигурно може да се чака от Кремъл, е допустимо най-мащабната и продължителна пропагандна акция в самия Европейски Съюз, ориентирана към дискредитираненаидеята за еврочленствотона Украйна, Молдова и Грузия. За тази цел Кремъл ще употребява съдружниците си измежду по-радикалните партии и политици - както леви, по този начин и десни.
Впрочем, всички са наясно, че пътят на двете страни към Европейски Съюз ще бъде дълъг. Тази тематика, за разлика да вземем за пример от миграцията от Близкия изток и Африка, не е по този начин настояща за жителите на Европейски Съюз, че да разпали толкоз разгорещени диспути, които да окажат действително въздействие върхуполитиката.
Така че 25 юни ще стане исторически ден. Колкото и дълго да продължат договарянията с Украйна и Молдова, Европейски Съюз ще направи решителна (и решаваща) крачка към нахлуване впостсъветското пространство. В прочут смисъл на този ден Съветският съюз дефинитивно ще почине.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ