Консерваторите ни разказват как светът отива от провала към развала

„ Консерваторите ни описват по какъв начин светът отива от неуспеха към разруха и няма различен ход, в случай че не им дадем на тях властта да ръководят с цел да ударят спирачка, с цел да възстановят, какво?, някакви християнски полезности и някакво естествено положение на нещата. Това естествено положение е първо - борба на всеки против всеки и второ - положение на естествени неравенства. Хората се раждаме разнообразни и би трябвало да си седим там, където сме разнообразни, там, където сме родени и всевъзможни политики, които са свързани, да вземем за пример, с разширение на възможностите на някакви хора, които са имали нещастието да се родят в по-неизгодна позиция, биват блокирани от този консерватизъм. “, споделя социоложката Мила Минева - учител в катедра “Социология ” на Софийския университет, член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация. Днес тя гостува на доктор Деян Кюранов в предаването „ Видимо и невидимо: Място за мислене “. „ Ще се опитам да определям като неоконсерватор Тръмп, който какво ни споделя? Казва ни, че Америка отива на зле, само че по едно и също време с това, че икономическото статукво в действителност би трябвало да се резервира, т.е. то би трябвало да резервира привилегиите си и да откаже на всички останали хора опция за развиване. “

Социоложката напомня, че класическата демократична концепция за равенството е по този начин да бъде направена обществената власт, че тя да дава еднакъв късмет за старт в живота, т.е. да може да изравни тези, които потеглят от по-високо, с тези които потеглят от по-ниско, да вземем за пример еднообразно качествено обучение за всички.

Целият диалог на доктор Деян Кюранов с Мила Минева можете да гледате във видеото:

Мила Минева намира обстановката в България за извънредно забавна. „ Едно от нещата, които ми се коства значимо да си кажем за този нов консерватизъм е, че става дума за сюжети, които са световни и които пътуват по всички страни по света. Работата е там, че тия световни сюжети по местата се преработват по този начин, че да работят на място, в локалното. Така че те са някакви глокални тълкования на консерватизма, които получаваме. Това, което виждаме в България е доста любопитна сглобка сред Българска социалистическа партия, националисти, Политическа партия Възраждане и новото придвижване на Кузман Илиев „ България може “ и това е странна комбинация, която обаче е обединена от няколко неща. Първо е обединена от това да експлоатира страховете на хората. Всъщност първо да ги сътвори тия страхове - джендъри, мигрантите, глобализацията - и всичко това се споделя като опция да се върнем към едно предглобализационно статукво, където ние сме си ние и сме си доста готини. […] От позиция на новите консерватори, те са и доста мощно националистически. Едно от обвиняванията е, че либералите са безродници, глобалисти, изобщо страшна работа. А те ще върнат любовта към българския народ, подобен, какъвто е, във всичките му неравенства, т.e. в случай че някой счита, че ще бъде доста горделив до момента в който получава минимална работна заплата, дано се гордее, дано да избере тази версия на консерватизма. “