Конкретното място няма значение при дистанционния офис – работата е

Конкретното място няма значение при отдалечения офис – работата е „ в облака ”
(снимка: CC0 Public Domain)

Какво е да бързаш за работа измежду небостъргачите на Манхатън? Какво е да живееш измежду европейската архитектурна класика на Виена? Градовете, в които мнозина мечтаят да живеят, могат да изгубят своята прелест и то напълно скоро. Причината е в технологиите. Но може би наклонността не е чак толкоз неприятна, колкото звучи?

Може би някои от нас са го правили – виртуалната разходка в други градове, където не сме стъпвали физически. С принадлежности като Гугъл Earth човек може да кацне из улиците на Токио или Йоханесбург и да прегледа, да почувства атмосферата на далечни места, да види по какъв начин е организиран животът там.

Този самобитен виртуален туризъм стана известен поради изолацията заради пандемията – за някои тя е насилствена, за други доброволна, само че и в двата случая – напълно допустима в днешния свят. Но градовете-суперзвезди, за които мнозина мечтаят, може би скоро няма да бъдат по този начин привлекателни.

Неписано предписание в цялото развиване на човешката цивилизация е, че хората живеят там, където работят, отбелязва. Тази връзка сред дома и работното място е основата на градската стопанска система. Но отдалечената работа трансформира този принцип. Пространствата нямат значение при отдалечения офис – работата е „ в облака ” и работещите можем да сме на всички места.

Според икономиста Дейвид Аутор, отдалечената работа до момента е страдала от „ телефонен проблем ”. Седем десетилетия след патентоването на първия телефон през 60-те години на ХХ век малко на брой действително имат подобен. Защо? Никой не бърза да си купи телефон, тъй като не вижда изгодата от него – никое от другарските фамилии не има телефон, по този начин че… защо им е? В мрежовата доктрина това е известно като Закон на Меткалф: цената на информационната мрежа нараства експоненциално с броя на нейните консуматори.

Същото се случи с. Доскоро тя беше нещо като каприз или разкош, който малко на брой си позволяваха. Технологии за уеб-конференции съществуват от много години. Те обаче се използваха единствено от дребен брой специалисти, най-вече от софтуерни компании. Не беше „ обществено задоволително ” – през 2018 година щеше да е необичайно и дори жестоко да помолиш шефа да реалокира среща в Skype или да кажеш на бизнес-партньор да се видите в Zoom, с цел да говорите. Не беше това част от естествения ход на бизнеса.
още по тематиката
„ Най-важният резултат от пандемията не беше, че тя ви научи по какъв начин да употребявате Zoom, а по-скоро това, че подтикна всички останали да употребяват Zoom ”, споделя Аутор. „ Всички прескочихме казуса с координацията едновременно ”.

Дистанционното работене към този момент се одобри за нещо всекидневно. Нормално стана хора да липсват в офиса и да знаем, че все пак работят, на линия са, изпълняващи своите отговорности. няма да е стопроцентово – някои ще изберат да продължат да работят отдалечено, щом към този момент е възприето за нещо обикновено.

И ето, че желанието да обитаваме някой прекрасен град, който ни дава „ доста благоприятни условия ”, да живеем и работим там, стартира да се размива.

Пътуващият човек

Сега, когато можем да работим отдалечено, осведомителната супермагистрала Интернет прави допустимо да сме надалеч от огромния град, без да страдаме. Градът, в действителност, е на път да се „ разпилее ”. Много хора са наясно, че оттук нататък могат да си разрешат по-рядко да вървят в офиса. Значи може да живеят по-далеч от него – щом ще пътуват по-рядко, може и да е малко по-дългичко, нали? Работещите могат да си разрешат да се изнесат напряко отвън града, в някое по-малко селце или градче на 50-100 километра.

Периферните квартали, вилните зони и сателитните градчета и села занапред ще процъфтяват.

Притеснения за огромните градове

Миграцията на хората далеко от огромния град може да се окаже главоболие за мегаполисите. Традиционно тези селища разчитат на налозите от парцели, налозите от продажби, заплащанията за „ сини “ и „ зелени ” зони по градските центрове. Ако хората бягат от града, това ще значи по-малко доходи в хазните.

Особено притеснителна е наклонността за градовете, привикнали да са хазаин на промишлености, които ненадейно се оказаха „ ”. Може да се чака да се освободят доста офис-сгради и да намалее броят на хората, които населяват града. С това ще намалеят и купувачите в магазините, и пасажерите в градския превоз, и бизнес-пътуващите.

Добри вести за „ сладките ” градчета

Възможността за отдалечена работа и бягството от огромните градове може да се окаже от изгода за дребните села и градчета, които имат какво да предложат на изтощения от градски живот човек. Там, където дистанциите са къси, няма шумотевица, само че пък има хубави естествени гледки, а престъпността е сведена до най-малко – там ще желаят да живеят от ден на ден хора. Това може да са и курортни градчета, които постоянно до момента са имали „ деен сезон ” на раздвижване и „ мъртъв интервал – те имат инфраструктурата да предложат доста улеснения и в този момент е техният късмет да си основат „ непрекъснат ” сезон.

Силициевата котловина е на всички места

Днес нововъведенията се случват на всички места. Хората с хрумвания в главата нямат потребност да се намират някъде, на съответно място, за което се знае, че може да им обезпечи нужните запаси. Икономиката на нововъведенията е неравномерно разпределена, разпиляна е по света. И рисковият капитал не стои на едно място, той си намира пътя към стойностните хрумвания, без значение къде се намират.

Всичко това значи, че феномени като „ Силициевата котловина ” към този момент няма по какъв начин да се случат. „ ” е на всички места. Няма проблем един бизнесмен да е в Лион, да наеме дизайнер от Милано и програмист от София. Срещат се всеки ден в Zoom или си поддържат връзка в Slack и работата върви. Интернет е тяхната непрекъсната връзка и разработките „ летят ”. Те нямат потребност от физически офис. Нямат потребност от град.