ФТ: Енергийният конфликт на Русия със Запада навлезе в нова фаза
Конфликтът в Украйна има доста фронтове, измежду които не на последно място е енергийният. Кремъл имаше проекти за светкавична победа над Киев, само че не съумя. А в този момент и в енергийния спор фантазиите и на двете страни за бърз успех се провалиха. Той е навлязъл във етапа на изтощителна окопна война на безсилие, се споделя в разбор на „ Файненшъл таймс “.
Кремъл беше уверен, че няма сурогат на неговия газ, че без него Европа ще бъде принудена да затвори промишлените си предприятия. Москва вярваше, че това ще породи обществена и политическа неустойчивост, която ще принуди Европейски Съюз да отдръпна поддръжката си за Украйна.
Газовата война в действителност струваше на Европа стотици милиарди евро, което се отрази на сметките за газ. Някои европейски промишлени браншове, като да вземем за пример производството на торове, изпитаха огромни усложнения и преустановиха активността си. Но топлата зима и пониженото търсене в Китай дружно възвърнаха салдото на международния газов пазар и европейската стопанска система съумя да се приспособи към новите условия.
От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е изцяло подвластна от западните технологии, без които не би могла да доставя петрол и газ, от западните пазари, които ѝ носят доходи, и от западната финансова система, която ѝ оказва помощ да изнася енергийни запаси. Западът се надяваше, че губейки всичко това, Русия ще се изправи пред доста бърз срив на стопанската система си и че това ще ограничи способността ѝ да организира военни интервенции.
След началото на военната интервенция западните клиенти бойкотираха съветските енергийни запаси, а Москва се опитваше да резервира веригите за доставки и заплащания. На този декор производството на нефт в Русия спадна с 10% сред февруари и април, само че по-късно се възвърне. Измина една година от началото на въоръжения спор и съветското произвеждане на нефт се върна на предходните си равнища.
Европейското ембарго върху петрола и петролните артикули, както и ценовият надзор усилиха разноските на съветските производители, само че не се отразиха значително на вътрешната търговия с сила. От края на 2022 година насам Москва доста понижи събираемостта на налозите за петролната си промишленост - не тъй като съветските компании печелят по-малко, а тъй като в този момент се поправят грешките, позволени от държавното управление посредством промени в данъчната система.
Страните в спора са изчерпали нападателния си капацитет и са минали към война на безсилие, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Русия разпорежда очаквания на горещо лято и студена зима, които ще усилят търсенето на газ, както и на нараснало търсене в Китай. Русия продължава да доставя известни количества газ по тръбопроводи за Европа и Турция. Тя би могла да прекъсне напълно доставките на газ за Европа, само че разноските за това биха били извънредно високи. Москва би изгубила последните си съдружници като Сърбия и Унгария, както и значим търговски кулоар през Турция.
Втечненият природен газ към момента не е станал неразделна част от енергийната война. Русия е четвъртият по величина експортьор на полутечен природен газ в света, на който се падат 8% от международния експорт. Но по-голямата част от потенциала в тази област е частично благосъстоятелност на китайски и японски компании и заради това за Москва ще бъде мъчно да го употребява за реализиране на геополитическите си цели.
Русия може също по този начин еднолично да се опита да пресъздаде енергийната рецесия от 1973 година, като изтегли своя нефт от пазара. Досега обаче тя е била прагматична и е предпочитала да заобикаля ценовия надзор и ембаргото.
Западът разполага с доста стеснен боеприпас, по-голямата част от който към този момент е употребен против Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира енергийния си микс, само че гигаватните мощности от слънчева и вятърна сила не могат да бъдат създадени за една нощ. А забележителното увеличение на производството на полутечен природен газ ще стартира едвам в края на 2024 година
Засега има едва използване на ценовия предел и на реекспорта на съветски петрол и дизел през трети страни. Целта на Европейски Съюз и Съединени американски щати беше да запазят съветските енергийни запаси на пазара и по тази причина те дадоха знак на участниците на пазара, че не е належащо прецизно да се ползват всички нови правила и прекалено да се затруднява търговията. Сега обаче примката ще стартира да се стяга, защото някои медиатори бяха включени в санкционните описи, а танкерите на сенчестия флот започнаха да бъдат арестувани.
В същото време ценовият предел може да бъде понижен, което в допълнение ще понижи приходите на Кремъл. Но тогава ще има всеобщо преориентиране на доставките към Индия и Китай, както и към медиаторите, които търгуват с съветски нефт и които ще бъдат определени от съветските продавачи. Поне част от парите, които Кремъл ще изгуби, ще се окажат в джобовете на неговите другари. В същото време западните производители може да се сблъскат с по-силна конкуренция от Азия.
Това е нов спор с невиждани мащаби. Подобно на Първата международна война, той може да сложи началото на нова епоха – епоха на икономическа война, в която ще има нови тактики и нови разрушителни последствия, водещи до нов международен енергиен ред.
Кремъл беше уверен, че няма сурогат на неговия газ, че без него Европа ще бъде принудена да затвори промишлените си предприятия. Москва вярваше, че това ще породи обществена и политическа неустойчивост, която ще принуди Европейски Съюз да отдръпна поддръжката си за Украйна.
Газовата война в действителност струваше на Европа стотици милиарди евро, което се отрази на сметките за газ. Някои европейски промишлени браншове, като да вземем за пример производството на торове, изпитаха огромни усложнения и преустановиха активността си. Но топлата зима и пониженото търсене в Китай дружно възвърнаха салдото на международния газов пазар и европейската стопанска система съумя да се приспособи към новите условия.
От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е изцяло подвластна от западните технологии, без които не би могла да доставя петрол и газ, от западните пазари, които ѝ носят доходи, и от западната финансова система, която ѝ оказва помощ да изнася енергийни запаси. Западът се надяваше, че губейки всичко това, Русия ще се изправи пред доста бърз срив на стопанската система си и че това ще ограничи способността ѝ да организира военни интервенции.
След началото на военната интервенция западните клиенти бойкотираха съветските енергийни запаси, а Москва се опитваше да резервира веригите за доставки и заплащания. На този декор производството на нефт в Русия спадна с 10% сред февруари и април, само че по-късно се възвърне. Измина една година от началото на въоръжения спор и съветското произвеждане на нефт се върна на предходните си равнища.
Европейското ембарго върху петрола и петролните артикули, както и ценовият надзор усилиха разноските на съветските производители, само че не се отразиха значително на вътрешната търговия с сила. От края на 2022 година насам Москва доста понижи събираемостта на налозите за петролната си промишленост - не тъй като съветските компании печелят по-малко, а тъй като в този момент се поправят грешките, позволени от държавното управление посредством промени в данъчната система.
Страните в спора са изчерпали нападателния си капацитет и са минали към война на безсилие, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Русия разпорежда очаквания на горещо лято и студена зима, които ще усилят търсенето на газ, както и на нараснало търсене в Китай. Русия продължава да доставя известни количества газ по тръбопроводи за Европа и Турция. Тя би могла да прекъсне напълно доставките на газ за Европа, само че разноските за това биха били извънредно високи. Москва би изгубила последните си съдружници като Сърбия и Унгария, както и значим търговски кулоар през Турция.
Втечненият природен газ към момента не е станал неразделна част от енергийната война. Русия е четвъртият по величина експортьор на полутечен природен газ в света, на който се падат 8% от международния експорт. Но по-голямата част от потенциала в тази област е частично благосъстоятелност на китайски и японски компании и заради това за Москва ще бъде мъчно да го употребява за реализиране на геополитическите си цели.
Русия може също по този начин еднолично да се опита да пресъздаде енергийната рецесия от 1973 година, като изтегли своя нефт от пазара. Досега обаче тя е била прагматична и е предпочитала да заобикаля ценовия надзор и ембаргото.
Западът разполага с доста стеснен боеприпас, по-голямата част от който към този момент е употребен против Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира енергийния си микс, само че гигаватните мощности от слънчева и вятърна сила не могат да бъдат създадени за една нощ. А забележителното увеличение на производството на полутечен природен газ ще стартира едвам в края на 2024 година
Засега има едва използване на ценовия предел и на реекспорта на съветски петрол и дизел през трети страни. Целта на Европейски Съюз и Съединени американски щати беше да запазят съветските енергийни запаси на пазара и по тази причина те дадоха знак на участниците на пазара, че не е належащо прецизно да се ползват всички нови правила и прекалено да се затруднява търговията. Сега обаче примката ще стартира да се стяга, защото някои медиатори бяха включени в санкционните описи, а танкерите на сенчестия флот започнаха да бъдат арестувани.
В същото време ценовият предел може да бъде понижен, което в допълнение ще понижи приходите на Кремъл. Но тогава ще има всеобщо преориентиране на доставките към Индия и Китай, както и към медиаторите, които търгуват с съветски нефт и които ще бъдат определени от съветските продавачи. Поне част от парите, които Кремъл ще изгуби, ще се окажат в джобовете на неговите другари. В същото време западните производители може да се сблъскат с по-силна конкуренция от Азия.
Това е нов спор с невиждани мащаби. Подобно на Първата международна война, той може да сложи началото на нова епоха – епоха на икономическа война, в която ще има нови тактики и нови разрушителни последствия, водещи до нов международен енергиен ред.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ