България е сред страните с най-ниски резултати в справянето с психичните разстройства
Конфликтът в Украйна и изменението на климата ще провокират нова вълна от психологични разстройства в Европа в околните месеци, сочи последният отчет на Headway, озаглавен „ Нова пътна карта на психологичното здраве “.
Докладът беше показан на 28 септември в Брюксел от The European House – Ambrosetti, италиански мозъчен концерн и Анджелини Фарма (Angelini Pharma), интернационална фармацевтична компания.
Докладът съпоставя психологичното здраве в 28 европейски страни, като употребява 55 основни индикатора за успеваемост. Индексът на психологичното здраве отразява успеваемостта на страните във връзка с положението на психологичното здраве и по какъв начин страните са готови да се оправят с проблемите и да поддържат своите жители.
Според отчета България, Румъния и Словакия са с най-ниски общи резултати в показателя, северноевропейските страни (Дания, Финландия, Швеция, Естония и Ирландия) имат доста по-добри резултати. По отношение на климатичните промени и въздействието им върху психологичното здраве се вижда същото съответствие, като страните от Северна Европа имат по-висок показател, а Румъния, България и Гърция са с най-нисък показател.
Индексът твърди, че изменението в климата ще се отрази по друг метод на обособените хора. Очаква се най-засегнати да бъдат младежите и хората от локалното население, както и тези, които живеят със съществуваща накърнимост, когнитивни/подвижни увреждания или тези, които живеят в беднотия.
Индексът разказва въздействията, включващи нараснала смъртност, импулсивно и нападателно държание и по-висок % на самоубийства. Освен това разкрива, че по-рано малко обсъждани фактори, като приблизително месечно повишение на температурата с един градус, са свързани с 0,48% нарастване на визитите в незабавните отделения за психологично здраве и 0,35% нарастване на самоубийствата.
Индексът разкрива още, че към 22,1% от хората, които изпитват психологично разстройство в конфликтна среда, 13% са с леки форми на меланхолия, тревога и посттравматично стресово разстройство; 4% - с по-умерени форми; 5,1% - с тежка меланхолия и тревога, шизофрения и биполярно разстройство. След спор почти един на всеки пет души продължава да се бори с меланхолия, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, биполярни разстройства и шизофрения.
Към днешна дата в света има 27 продължаващи спора и 68,6 млн. души, разселени по целия свят съгласно Организация на обединените нации.
Пандемията от COVID-19 докара до невиждано утежняване на психологичното здраве, като положения като обезпокоително разстройство и огромно депресивно разстройство се усилиха с над 25% в международен мащаб. Това се случва, тъй като 19% от пациентите не са имали достъп до услуги за психологично здраве, а 52% са имали утежняване на положението си по време на пандемията.
Пандемията има също надълбоко влияние върху работещите в опазването на здравето: по-високият риск от зараза, по-дългото работно време и огромното натоварване на пациентите способстваха за това, че здравните експерти изпитват доста по-високи равнища на тревога (13% против 8,5%) и меланхолия (12,2% против 9,5%) спрямо хората с други специалности.
Последният аспект на Индекса покрива отзивчивостта на страните членки към потребностите на хората с психологични разстройства на работното място, в учебните заведения и в обществото. Психичните разстройства засягат почти към 20% от популацията в трудоспособна възраст, като равнището на безработица при хората, наранени от психологично заболяване, е със 7,7% по-високо от това при хората без сходно заболяване. Общите разноски, свързани с психологичните болести в Европа, възлизат на 4% от общия европейски Брутният вътрешен продукт (над 600 милиарда евро). Над 45% от европейските страни имат стратегии за предварителна защита и запознаване с психологичното здраве, а 68% са приложили национална тактика за предварителната защита и запознаването с психологичното здраве при деца и юноши.
Докладът беше показан на 28 септември в Брюксел от The European House – Ambrosetti, италиански мозъчен концерн и Анджелини Фарма (Angelini Pharma), интернационална фармацевтична компания.
Докладът съпоставя психологичното здраве в 28 европейски страни, като употребява 55 основни индикатора за успеваемост. Индексът на психологичното здраве отразява успеваемостта на страните във връзка с положението на психологичното здраве и по какъв начин страните са готови да се оправят с проблемите и да поддържат своите жители.
Според отчета България, Румъния и Словакия са с най-ниски общи резултати в показателя, северноевропейските страни (Дания, Финландия, Швеция, Естония и Ирландия) имат доста по-добри резултати. По отношение на климатичните промени и въздействието им върху психологичното здраве се вижда същото съответствие, като страните от Северна Европа имат по-висок показател, а Румъния, България и Гърция са с най-нисък показател.
Индексът твърди, че изменението в климата ще се отрази по друг метод на обособените хора. Очаква се най-засегнати да бъдат младежите и хората от локалното население, както и тези, които живеят със съществуваща накърнимост, когнитивни/подвижни увреждания или тези, които живеят в беднотия.
Индексът разказва въздействията, включващи нараснала смъртност, импулсивно и нападателно държание и по-висок % на самоубийства. Освен това разкрива, че по-рано малко обсъждани фактори, като приблизително месечно повишение на температурата с един градус, са свързани с 0,48% нарастване на визитите в незабавните отделения за психологично здраве и 0,35% нарастване на самоубийствата.
Индексът разкрива още, че към 22,1% от хората, които изпитват психологично разстройство в конфликтна среда, 13% са с леки форми на меланхолия, тревога и посттравматично стресово разстройство; 4% - с по-умерени форми; 5,1% - с тежка меланхолия и тревога, шизофрения и биполярно разстройство. След спор почти един на всеки пет души продължава да се бори с меланхолия, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, биполярни разстройства и шизофрения.
Към днешна дата в света има 27 продължаващи спора и 68,6 млн. души, разселени по целия свят съгласно Организация на обединените нации.
Пандемията от COVID-19 докара до невиждано утежняване на психологичното здраве, като положения като обезпокоително разстройство и огромно депресивно разстройство се усилиха с над 25% в международен мащаб. Това се случва, тъй като 19% от пациентите не са имали достъп до услуги за психологично здраве, а 52% са имали утежняване на положението си по време на пандемията.
Пандемията има също надълбоко влияние върху работещите в опазването на здравето: по-високият риск от зараза, по-дългото работно време и огромното натоварване на пациентите способстваха за това, че здравните експерти изпитват доста по-високи равнища на тревога (13% против 8,5%) и меланхолия (12,2% против 9,5%) спрямо хората с други специалности.
Последният аспект на Индекса покрива отзивчивостта на страните членки към потребностите на хората с психологични разстройства на работното място, в учебните заведения и в обществото. Психичните разстройства засягат почти към 20% от популацията в трудоспособна възраст, като равнището на безработица при хората, наранени от психологично заболяване, е със 7,7% по-високо от това при хората без сходно заболяване. Общите разноски, свързани с психологичните болести в Европа, възлизат на 4% от общия европейски Брутният вътрешен продукт (над 600 милиарда евро). Над 45% от европейските страни имат стратегии за предварителна защита и запознаване с психологичното здраве, а 68% са приложили национална тактика за предварителната защита и запознаването с психологичното здраве при деца и юноши.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ