Спецов: Нефт има, но войната качва цената
Конфликтът в Близкия изток продължава да разклаща петролния пазар. Това подвига напрежението и в България. Ще има ли дефицит и за какво цените се движат внезапно. Особеният шеф на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ Румен Спецов споделя ясно. Риск от дефицит на петрол у нас няма. Но цената на горивата остава сензитивна. Причината е в превоза, застраховките и борсовите показатели за готовите артикули.
Спецов декларира, че доставките за България не зависят от Ормузкия пролив. По думите му рафинерията в Бургас зарежда количества от терминала „ Джейхан “ в Турция. Проблемът в района се усеща косвено.
Когато танкери се бавят или маршрутите се усложнят, транспортните разноски порастват. Това става огромна част от крайната цена. Нефт може да има на пазара. Но доставянето му излиза по-скъпо.
Според Спецов рафинерията има ресурси за най-малко 90 дни. След глобите против съветския нефт заводът работи с разнообразни сортове суровина. Той показва, че някои европейски рафинерии са спрели. Причината е, че не могат да се приспособяват към различен вид петрол.
В Бургас, по думите му, има опция за смеси. Това разрешава доставки от Либия, Ирак, Казахстан, Азербайджан и Норвегия. Цената обаче остава функционалност на международния пазар.
Защо поевтинял петрол не значи на ниска цена гориво
Спецов акцентира основен подробност. Рафинерията не търгува с петрол. Тя купува суровина, с цел да създава горива. А готовите артикули се продават по котировките на борсовата платформа „ Платс “.
Това значи, че цената на нефта и цената на бензина и дизела не се движат в синхрон. За всяка рафинерия решаващият въпрос е различен. Дали продуктите ще покрият разноските за произвеждане и ще оставят облага.
Транспортът може да промени картината внезапно. Един танкер може да носи към 1 млн. барела. Ако „ Брент “ е към 100 $ за барел, към него се прибавят транспорт и застраховки. Спецов показва, че превозът може да е 5, 7 или 10 $. Но може да стигне и 20–25 $ за барел. Така един барел може да дойде в Бургас и на 130–140 $.
Плащането също не е с закрепена цена. По думите му се употребява формула, основана на „ Брент “. Плаща се по осреднена петдневна цена след натоварване. Хеджиране е допустимо. Но изисква стотици милиони долари свободен запас.
Цени, маржове и напрежение към „ компании на входа и изхода “
Спецов споделя, че България е обезпечена с всички типове горива, в това число самолетно. Според него даже полети, пренасочени към София, могат да бъдат обслужени без проблем.
За цените той оставя отворени сюжети. Преди ескалацията в Иран дизелът е бил към 1,30 евро за литър. След спора е имало растеж и безпорядък на интернационалните пазари. В последните дни има известно утешение. Спецов показва, че преди два дни „ Лукойл “ е понижил цените с 2 цента. По бензиностанциите на компанията дизелът е 1,77 евро за литър.
Рафинерията работи при непрекъснати разноски. Това включва ток, газ и заплати. Натоварването е 80–85%, по думите му. Спецов е безапелационен, че продажбите следват международните показатели. Компанията не може да продава на себестойност или под нея. В противоположен случай няма да има запас за нови доставки.
По тематиката за изказвания, че има „ сложени компании “ на входа и изхода на рафинерията, Спецов отхвърля. Той споделя, че няма смяна в комерсиалните контракти. Според него те са подписани преди да стане необикновен шеф. Твърденията дефинира като безпочвени.
Спецов разяснява и финансовия резултат. Според него регистрираните загуби са разследване от глобите, промяната на суровината и нови правила за запасите. За настоящата година той приказва за комерсиалната активност, без счетоводни резултати. Заявява, че задачата е позитивен резултат и че това се реализира.
Отделен напън идва от износа. Спецов споделя, че възбраната сама по себе си не пречи. Пречи тежката процедура за позволение. Тя минава през няколко институции и инспекции. Забавянията носят разноски. Престоят на танкери на пристанище също коства пари.
В края на диалога той припомня за лиценза. Генералният лиценз е продължен с шест месеца и е до края на октомври. Спецов споделя, че възможна световна договорка за активите на „ Лукойл “ не е директно обвързвана с работата в Бургас. Но има значение кой би бил купувачът и каква политика ще следва.
Най-твърдото му предизвестие е за сюжет със прекъсване на рафинерията. Според него България мъчно би се справила единствено с импорт. Това важи и за авиацията и корабната промишленост. Подобен удар би се усетил в стопанската система и при потребителите.
Спецов декларира, че доставките за България не зависят от Ормузкия пролив. По думите му рафинерията в Бургас зарежда количества от терминала „ Джейхан “ в Турция. Проблемът в района се усеща косвено.
Когато танкери се бавят или маршрутите се усложнят, транспортните разноски порастват. Това става огромна част от крайната цена. Нефт може да има на пазара. Но доставянето му излиза по-скъпо.
Според Спецов рафинерията има ресурси за най-малко 90 дни. След глобите против съветския нефт заводът работи с разнообразни сортове суровина. Той показва, че някои европейски рафинерии са спрели. Причината е, че не могат да се приспособяват към различен вид петрол.
В Бургас, по думите му, има опция за смеси. Това разрешава доставки от Либия, Ирак, Казахстан, Азербайджан и Норвегия. Цената обаче остава функционалност на международния пазар.
Защо поевтинял петрол не значи на ниска цена гориво
Спецов акцентира основен подробност. Рафинерията не търгува с петрол. Тя купува суровина, с цел да създава горива. А готовите артикули се продават по котировките на борсовата платформа „ Платс “.
Това значи, че цената на нефта и цената на бензина и дизела не се движат в синхрон. За всяка рафинерия решаващият въпрос е различен. Дали продуктите ще покрият разноските за произвеждане и ще оставят облага.
Транспортът може да промени картината внезапно. Един танкер може да носи към 1 млн. барела. Ако „ Брент “ е към 100 $ за барел, към него се прибавят транспорт и застраховки. Спецов показва, че превозът може да е 5, 7 или 10 $. Но може да стигне и 20–25 $ за барел. Така един барел може да дойде в Бургас и на 130–140 $.
Плащането също не е с закрепена цена. По думите му се употребява формула, основана на „ Брент “. Плаща се по осреднена петдневна цена след натоварване. Хеджиране е допустимо. Но изисква стотици милиони долари свободен запас.
Цени, маржове и напрежение към „ компании на входа и изхода “
Спецов споделя, че България е обезпечена с всички типове горива, в това число самолетно. Според него даже полети, пренасочени към София, могат да бъдат обслужени без проблем.
За цените той оставя отворени сюжети. Преди ескалацията в Иран дизелът е бил към 1,30 евро за литър. След спора е имало растеж и безпорядък на интернационалните пазари. В последните дни има известно утешение. Спецов показва, че преди два дни „ Лукойл “ е понижил цените с 2 цента. По бензиностанциите на компанията дизелът е 1,77 евро за литър.
Рафинерията работи при непрекъснати разноски. Това включва ток, газ и заплати. Натоварването е 80–85%, по думите му. Спецов е безапелационен, че продажбите следват международните показатели. Компанията не може да продава на себестойност или под нея. В противоположен случай няма да има запас за нови доставки.
По тематиката за изказвания, че има „ сложени компании “ на входа и изхода на рафинерията, Спецов отхвърля. Той споделя, че няма смяна в комерсиалните контракти. Според него те са подписани преди да стане необикновен шеф. Твърденията дефинира като безпочвени.
Спецов разяснява и финансовия резултат. Според него регистрираните загуби са разследване от глобите, промяната на суровината и нови правила за запасите. За настоящата година той приказва за комерсиалната активност, без счетоводни резултати. Заявява, че задачата е позитивен резултат и че това се реализира.
Отделен напън идва от износа. Спецов споделя, че възбраната сама по себе си не пречи. Пречи тежката процедура за позволение. Тя минава през няколко институции и инспекции. Забавянията носят разноски. Престоят на танкери на пристанище също коства пари.
В края на диалога той припомня за лиценза. Генералният лиценз е продължен с шест месеца и е до края на октомври. Спецов споделя, че възможна световна договорка за активите на „ Лукойл “ не е директно обвързвана с работата в Бургас. Но има значение кой би бил купувачът и каква политика ще следва.
Най-твърдото му предизвестие е за сюжет със прекъсване на рафинерията. Според него България мъчно би се справила единствено с импорт. Това важи и за авиацията и корабната промишленост. Подобен удар би се усетил в стопанската система и при потребителите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ