Какво бе договорено по време на COP26?
Конференцията на Организация на обединените нации по изменението на климата – COP26, завърши със съглашение сред участващите страни. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за реализиране на задачата за ограничение на световното стопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да понижат добива на сила от въглища, богатите страни бяха призовани да усилят финансовата поддръжка за разрастващите се страни и други При осъществяване на новопоставените задължения светът ще се приближи до ограничението на световното стопляне до безвредно ниво, само че ограниченията към момента няма да бъдат задоволителни.
От 31 октомври до 13 ноември 2021 година в Глазгоу се организира Конференцията на Организация на обединените нации по изменението на климата – COP26. В климатичната конференция взеха присъединяване близо 40,000 политици, деятели и представители на бизнеса, в това число на промишлеността на изкопаемите горива, чийто брой беше по-голям от делегатите на която и да е страна.
България бе представлявана от служебния министър председател Стефан Янев, а зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев взе участие в събитие на WWF и бе единственият представител на община от България на конференцията.
За това какво съставлява COP, виж тук. Поради компликации в договарянията конференцията продължи с един ден по-дълго от плануваното. В последна сметка, близо 200 страни подписаха документ, наименуван “Глазгоуски климатичен пакт ”.
Кои са по-важните моменти от новото съглашение?
Битката за 1,5°C
Запазва се и се утвърждава задачата от Парижкото съглашение за климата за ограничение на повишението на температурата на Земята до доста под 2°C, а по опция до 1,5°C. В текста се загатват и нови научни открития от последните няколко години, които в допълнение акцентират обстоятелството, че стопляне от 1,5°C е доста по-безопасно от 2°C.
Опазване на природата
Глазгоуският климатичен пакт отбелязва смисъла на обезпечаването на целокупността на всички екосистеми, в това число горите, океаните и криосферата, опазването на биоразнообразието, които някои култури разпознават и одобряват като “Майката Земя ”. В съглашението също по този начин е подчертана значимостта на концепцията за “климатична правдивост ” при предприемането на дейности, адресиращи климатичните промени.
Национално избрани приноси
Настоящите ограничения, подхванати от страните за понижаване на излъчванията от парникови газове до 2030 година, известни като национално избрани приноси, са незадоволителни за осъществяване на задачата от 1,5°C. Индия бе единствената страна, която промени своите приноси по време на срещата. А съгласно Парижкото съглашение страните са задължени да преразглеждат своите цели един път на всеки 5 години. При съблюдаване на тези периоди обаче задачата да се доближи понижаване на излъчванията до 1,5°C би била обречена. На СОР26 беше взето решение преразглеждането на приносите да бъде измежду главните цели по време на идващия COP27 в Египет през 2022 година
Намаляването на производството на въглища
За първи път от подписването на протокола в Киото през 1997 година, в решение, взето по време на COP, непосредствено се загатва нуждата от прекратяване на използването на изкопаеми горива. Поради напън от страна на Индия в последния миг бе изменена една от основните цели – ускореното прекратяване на производството на сила от въглища и неефективни дотации за изкопаеми горива. Вместо това в съглашението страните се задължават да ги понижат .
Търговия с излъчвания
Сред най-противоречивите членове на Парижкото съглашение е член 6 , който разрешава на страните да създават по-големи въглеродни излъчвания от допустимото, стига да заплатят обезщетения, да вземем за пример посредством финансиране на възобновими планове в друга страна.
Съществуват опасения, че този механизъм не подтиква намаляването на излъчванията, а просто разрешава на огромните замърсители да поддържат актуалните си равнища на излъчвания, стига да си заплащат.
В Глазгоуския пакт част от разпоредбите на член 6 биват по-ясно постановени. По този метод ще се избегнат злоупотреби като двойно преброяване на излъчвания – т.е. да се регистрират по едно и също време излъчвания, от една страна от страната, която е заплатила за своите излъчвания допълнително, и въпреки това – от страната, където се реализира компенсацията на тези излъчвания.
Подкрепа на разрастващите се страни
През 2009 година богатите страни се съгласиха, че разрастващите страни би трябвало да получават най-малко по 100 милиарда $ годишно от 2020 година и да бъдат подкрепени напъните за понижаване на излъчванията и оправянето с резултатите от климатичните промени. Към 2019 година изпратените помощи се равняват на 80 милиарда, като огромна част от тях не доближават до най-бедните страни, които имат потребност от помощ за пригаждане към възходящата периодичност на рискови метеорологични и климатични феномени.
Споразумението приканва богатите страни да усилят финансовата поддръжка за разрастващите се страни за климатична акомодация най-малко два пъти до 2025 година, по отношение на равнищата от 2019 година, в подтекста на постигането на баланс сред ограничения за намаляване на климатичните промени и такива за акомодация.
В същото време обаче не е реализиран прогрес за установяване на обособена поддръжка на разрастващите се страни за отплата за случили се естествени бедствия и рискови феномени, така наречен “Загуба и вреди ”.
Пълният текст на пакта може да бъде намерена тук.
Какъв ще бъде резултатът от новите решения?
Припомняме, че през първата седмица на COP26 бяха направени голям брой обещания и се подписаха нови съглашения сред част от участващите в конференцията страни. Мерките включват преустановяване на обезлесяването на Земята до 2030 година и понижаване на излъчванията на метан с 30% до 2030 година, прекъсване на задграничните вложения във въглищни планове и други По време на втората седмица Съединени американски щати и Китай излязоха с обща декларация за общи дейности за реализиране на задачата от 1,5°C. Споразумението, чиито елементи предстоят да бъдат контрактувани, цели да понижи разликата сред актуалните и нужните задължения.
Заедно с новите задължения от Глазгоуския климатичен пакт, светът се приближава по-близо от по всяко време било до осъществяване на задачата от Парижкото съглашение. За да се ограничи световното стопляне до 1,5°C, актуалните излъчвания ще би трябвало да бъдат понижени на половина до 2030 година, по данни на уеб страницата Climate Action Tracker, който разгласява самостоятелни научни разбори на поетите от страните отговорности за понижаване на излъчванията и прави оценка до каква степен те се вместват по отношение на задачите от Парижкото съглашение (Фиг. 1).
Все още обаче има голяма разлика сред уговорките на страните за понижаване на излъчванията до 2030 година Дори и с най-новите обещания, човечеството ще създава близо 2 пъти повече излъчвания от парникови газове, в сравнение с е възможно за реализиране на задачата от 1,5°C. Поради тази причина към момента е нужно държавните управления да преразгледат задачите си.
При осъществяване на всички цели за 2030 година, покачването на температурата на Земята по отношение на равнищата отпреди Индустриалната гражданска война ще бъде лимитирано до към 2,4°C, а при осъществяване на всички цели и обещания – до 2,1°C до края на века.
По оценка на Climate Action Tracker през актуалното десетилетие ще са нужни доста повече старания във всички браншове, за реализиране на декарбонизация, съвместима с задачата от 1,5°C.
Макар контрактуваното в тазгодишната Конференция по климатичните промени да е неоспорим прогрес, човечеството към момента е надалеч от нужните равнища за ограничение на своето влияние върху планетата
Множество въпроси, като тези за установяване на националните задължения, преустановяване на дотациите за изкопаеми горива и потреблението на въглища, предпазването на уязвимите общности и други, се отсрочват за идната конференция по климатичните промени в Египет през идната година.
Автор: Николай Петков
Източник: Климатека
Николай Петков е приключил магистратура по „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Участва в начинания на екологично съдружие „ За Земята “, като последно е бил координатор по плана „ КлимАлт “.
В обявата са употребявани материали от:
- https://www.climateka.bg/kakvo-da-ochakavame-cop-26/
- https://www.climateka.bg/nai-vazhnite-resheniya-purva-sedmica-cop26/
- https://www.climateka.bg/15c-zatoplyana-posleditsi/
- https://www.bbc.com/news/science-environment-59199484
- https://www.theguardian.com/environment/2021/nov/14/what-are-the-key-points-of-the-glasgow-climate-pact-cop26
- https://www.washingtonpost.com/climate-environment/interactive/2021/glasgow-climate-pact-full-text-cop26/
- https://www.bbc.com/news/science-environment-59238869
- https://climateactiontracker.org/publications/glasgows-2030-credibility-gap-net-zeros-lip-service-to-climate-action/?fbclid=IwAR2T2XOudCDoRzXisCo889R_OTl9WtlBRcUTnQtrMicz1iQaeeRANN9ubAg
- https://masfelfok.hu/2021/11/08/klimatargyalasok-felido-cop26-glasgow-klimavaltozas-ensz/
- https://www.wwf.bg/?uNewsID=5149941
