На какво могат да ни научат животинските общества за стареенето
Ново проучване открива, че благородните елени могат да станат по-малко общителни в желанието си да понижат риска от заразяване с заболявания, а пък възрастните домашни врабчета имат по-малко контакти с напредъка на възрастта, защото връстниците им измират. С други думи - хората не са единствените животни, които трансформират общественото си държание с напредването на възрастта.
Колекция от 16 изследвания, в това число шест от Университета в Лийдс, са оповестени на 28 октомври като част от специфичен брой на Philosophical Transactions of the Royal Society, в който се изследва стареенето и обществото в естествения свят.
Едно от изследванията, отдадено на благородните елени, демонстрира, че с напредването на възрастта женските стават все по-малко обществени, като по този метод понижават конкуренцията и риска от заразяване с паразити. В проучването са употребявани данни от дълготраен план за следене на диво стадо на шотландския остров Рум.
Д-р Джош Фърт от Биологическия факултет на Университета в Лийдс, редактор на специфичното издание, декларира, че въпреки и предходни проучвания постоянно да са разглеждали процеса на понижаване на обществената интензивност с възрастта, прочут като „ обществено стареене “, като евентуално отрицателен, актуалните демонстрират, че смяната на навиците в действителност може да донесе изгоди.
„ Този тип резултати могат да се чакат в общества, където хората могат да заобикалят обществени контакти, защото стават по-уязвими към разноските, свързани с инфекциите – споделя доктор Фърт. - Животинските популации са превъзходен метод да се прегледат главните правила за това по какъв начин стареенето може да образува обществата. “
Подобно на по-възрастните, които понижават обществените си контакти, с цел да избегнат инфекции като COVID-19 да вземем за пример, не чак толкоз общителните човеци, достигнали избрана възраст, са по-малко склонни да прихващат избрани паразитни инфекции.
„ Дивите животни съставляват добра моделна система за разглеждане на минусите и изгодите от смяната на общественото държание с възрастта, а в този случай може да се даде образец за застаряващи човеци, които понижават обществените си връзки, с цел да избегнат заболявания “, добави доктор Фърт.
Специалното издание е артикул на интернационално съдействие и преглежда по какъв начин индивидите от разнообразни типове остаряват, по какъв начин това оформя обществените им взаимоотношения и какво значи това за техните общества.
Д-р Грег Албери от Тринити Колидж в Дъблин, съредактор на специфичното издание, декларира: „ Тъй като стареенето е повсеместен развой и всички животни живеят в някакъв обществен подтекст, тематиките, които обсъждаме в детайли, могат да имат в действителност далечни последствия. Надеждата ни е, че когато разбираме разнообразието на стареенето и социалността при доста разнообразни типове, можем да хвърлим светлина върху процесите, ръководещи нашето лично общество във време, когато разбирането на стареенето е изключително значимо. “
Според друга публикация в сборника даже една най-обикновена птица като домашното врабче трансформира общественото си държание с напредването на възрастта. Съавторът на това проучване, доктор Джейми Дънинг, споделя:
„ Нашето проучване е едно от първите, които демонстрират, че птиците, сходно на бозайниците, също понижават обществената си мрежа с напредването на възрастта. По-конкретно, броят на другарствата и това какъв брой централна е дадена птица в по-широката обществена мрежа… “
Резултатите може да се дължат на това, че съществуващите другари от същите кохортни групи умират с възрастта, както и на това, че на по-възрастните птици им е належащо повече изпитание, с цел да основат другарства, защото са налице по-малко човеци на същата възраст, с които да се свържат. От друга страна, изгодите от обществените връзки може да са по-малки, в сравнение с за по-младите, които могат да разчитат на тези връзки за неща като възпроизводство или информация на по-късен стадий от живота си, прибавя доктор Дънинг.
Изследването на домашното врабче е ръководено от доктор Джулия Шрьодер от Имперския лицей в Лондон, научен началник на дълготрайното изследване на домашното врабче на британския остров Ланди. Тъй като на това отдалечено място не идват нови врабчета (а локалните пък не го напускат), откривателите могат да следят цялата популация от раждането до гибелта в изключителни детайлности. В бъдеще доктор Шрьодер съобщи, че се интересуват от това по какъв начин и по кое време се образуват самостоятелните другарства.
Изследователите откриват, че обществените резултати на стареенето са доста общ биологичен феномен, който се разгръща даже върху плодовите мушици.
Новият специфичен брой преглежда и обществения живот на насекомите. Ръководителят на проучването професор Аманда Бретман сподели: „ При хората неприятната обществена среда може да има същото неприятно влияние върху здравословното остаряване като тютюнопушенето или затлъстяването. Знаем също така, че същото важи и за други животни, само че множеството от работите са съсредоточени върху животни, за които считаме, че имат комплицирани общества, като шимпанзета или пчели. Ние систематично прегледахме доказателства – даже при насекомите, за които нормално не считаме, че имат комплициран обществен живот – които демонстрират, че обществената среда оказва огромно въздействие върху продължителността на живота и стареенето. “
Проучванията разкриват забавни закономерности, добавя тя, показвайки, че половете могат да реагират по друг метод, че обществената среда по време на развиването или в зрелост може да има друго влияние и че възрастта на обществените сътрудници е значима.
Субектите, с които работи екипът на професор Бретман, са плодови мушици дрозофили, които са лесни за манипулиране в лабораторията, което значи, че учените могат да научат много за аргументите за общественото остаряване, което в последна сметка да докара до нови интервенции за подкрепяне на здравословното остаряване при хората.
Днес животинските системи се смятат за изключително подобаващи за развиването на фундаменталното ни схващане за стареенето на обществата – прибавя доктор Фърт.
Източник: EurekAlert
