Една маймуна не би разполагала с достатъчно време във Вселената, за да съперничи на Шекспир
Двама математици направиха на пух и прахуляк " парадокса на учената маймуна " - научна теорема, която гласи, че в случай че разполага с задоволително време, маймуна, пишеща на клавиатура, може да сътвори всички творби на Шекспир, съобщи Агенция Франс Прес.
Този умствен опит, фиктивен преди повече от век, показва концепцията, че при задоволително време нещо необикновено, само че механически допустимо, може да стане евентуално.
Австралийски математици обаче са пресметнали, че в случай че всички шимпанзета в света разполагат с цялото време на битие на Вселената, те " съвсем несъмнено " в никакъв случай няма да съумеят да възпроизведат творбите на именития драматург и стихотворец.
В проучване, оповестено в сп. Franklin Open, те изясняват, че са пресметнали какво би могла да сътвори една маймуна, която написа на клавиатура с 30 знака със скорост един удар в секунда в продължение на 30 години.
Те също по този начин са употребявали теоретично време на битие на Вселената от един гугол години, или единица, последвана от 100 нули.
Математиците са отхвърлили тривиалните аспекти на опита, като да вземем за пример храненето на маймуните или методите им да оцелеят след изгубването на Слънцето след няколко милиарда години.
Според техните калкулации една-единствена маймуна би имала 5 % късмет да напише инцидентно думата думата " банан ", в случай че й посвети цялото си битие. Тя обаче не попада измежду написани от Уилям Шекспир в цялото му творчество 884 647 думи.
Математиците са желали да дадат късмет на маймуните, като са " вербували " шимпанзетата - най-близките до индивида примати.
Настоящата популация на тези маймуни в света се прави оценка на към 200 000 и в проучването се допуска, че тя ще остане постоянна до края на времето.
Изводът е, че даже сходна работна мощ би била извънредно незадоволителна. Шансовете й за триумф няма да са " даже едно на милион ", споделя съавторът на проучването Стивън Уудкок от Технологичния университет в Сидни пред " Ню сайънтист ".
" Ако всеки атом във Вселената самичък по себе си беше галактика, с цел да се повтори опитът задоволително пъти, това също нямаше да се случи ", прибавя той.
Според математиците увеличението на броя на шимпанзетата или скоростта им на писане на клавиатурата не биха трансформирали нищо.
По подигравка на ориста проучването заключава, че самият Шекспир е съумял да отговори на въпроса дали " трудът на една маймуна в действителност би могъл да размени човешките старания като източник на познания и творчество ", като цитира " Хамлет ", действие 3, сцена 3, ред 87: " Не ".
