Най-необикновените породи коне
Конете са опитомени преди хиляди години и през днешния ден съществуват повече от 300 породи. Нека разгледаме някои от най-необикновените.
1. Ахал-текински кон
Най-известен е с невероятната си четина с железен искра. Този присъщ белег, дружно с деликатната му фигура, са му спечелили прякора „ супермоделът “ измежду конете. Макар блясъкът да се вижда при всеки цвят на косъма, резултатът е най-впечатляващ при бъкскин, светлокафяво, кремаво и перлено.
Необикновеният искра на козината се дължи на структурата на косъма – плътният му център е с по-малък размер и в някои зони може въобще да липсва. Прозрачната част на косъма заема това пространство и образува нещо като оптично влакно, което организира светлината от единия до другия си край.
Породата е произлязла в Туркменистан, където е била употребена от племената за предвижване по суровия терен. Това е деятелен кон с огромна устойчивост. Идеален е за всичко от обяздване и скокове до надпревари по устойчивост.
2. Башкирски къдрав кон
От Башкирия идва още един кон с неповторима четина, наподобяваща тази на пудел. Къдриците му са изключително забележими през зимата, когато косъмът му е по-дълъг. Тези коне са с най-различни размери, от дребни до товарни, и в най-различни цветове, само че всички имат ген, който прави козината им къдрава.
И също като при пуделите, твърди се, че къдравите коне са хипоалергични, което значи, че множеството алергични към конете хора няма да имат проблеми с тази порода.
3. Шварцвалдски жребец
Големите и плътни грива и опашка идеално подхождат на едрата фигура на шварцвалдския жребец. Козината на породата има присъщ цвят на мрачен орех, а гривата и опашката са в ярко ленено.
Тези коне се срещат единствено в района на Шварцвалд, като породата им датира отпреди 600 години. Когато механизацията навлиза необятно във фермите и потребността от мощни товарни коне понижава, шварцвалдският жребец едвам не изчезва. В началото на 80-те години са били останали едвам 160 коня от породата, само че държавното управление стартира старания за опазването й. Все още се смята за застрашена с към 750 коня, само че известността й пораства.
4. Камаргски кон
Считан за една от най-древните породи в света, „ дивият “ камаргски кон носи със себе си известна доза романтизъм, тъй като живее в блатата и мочурищата на Камарг в южна Франция. Снимките на сиви, съвсем бели коне, галопиращи през водата, са известни на всички.
Произходът на породата е затулен в тайнственост. Конете са забелязвани още от времето на келтските и римските нашественици на Иберийския полуостров и може би имат връзка с античната порода сутрé, датираща отпреди 17 000 години.
5. Ексмур пони
Още една рядка порода, която живее съвсем диво. Тези енергични, дребни коне се срещат на Британските острови и са кръстени на мястото, което населяват – бърдата на Ексмур в югозападна Англия. Те са набити коне с неповторими черти, които им оказват помощ да се оправят с водата и снега, в това число спомагателен клепач и компактен пласт мазна четина, която ги пази от студа и влагата.
Ексмур понито има невероятна история. Доказателствата за коне в района са на повече от 50 000 години, като днешната порода е произлязла от тези антични коне. Макар породата да е оцелявала епохи наред, Ексмур понитата са изпитали сериозен спад в популация по време на Втората международна война, когато са употребявани като цели за пукотевица и са избивани поради месото си. Дори с огромните старания на запалянковци през последните няколко десетилетия, през днешния ден има единствено към 800 Ексмур понита.
6. Фалабела пони
Миниатюрните коне са неповторими, само че най-необичайните измежду тях евентуално са Фалабела понитата – едни от най-дребните коне. Те рядко са по-високи от 80см. Породата е произлязла в Аржентина в средата на 19-и век и е показана в Съединени американски щати през 1962г.
Заради дребния си размер и лесната дресировка, Фалабела понитата са подобаващи за коне водачи за хора с физически увреждания. Освен това живеят много дълго, нормално 40-45 години.
7. Норвежки Фиорд
Норвежкият Фиорд има доста отличителни черти. Една от тях е, че е измежду най-старите породи коне и е употребен във фермите от епохи. Има силата и мускулатурата на товарен кон, само че е по-малък и по-подвижен.
Може би най-забележителното при него обаче е сиво-кафявата четина с двуцветна грива. Външните косми са в кремав цвят, само че от вътрешната страна са мрачно кафяви или черни.
8. Джипси ванър
Породата е произлязла като караванен кон измежду ромите на Британските острови, където е теглил караваните, в които са живеели.
Джипси ванър е най-известен с красивите си черно-бели шарки, въпреки да може да бъде и в един цвят, и с плътното и дълго окосмение към коленете и копитата.
9. Коник
Това е възхитителен кон със забележителна история. Породата произлиза от Полша. Развъдници сред двете международни войни са работили по селектирането на конете, с цел да замязя породата допустимо най-вече на тарпана – див европейски кон, липсващ през 1910г. Кобилите са били чифтосвани с мъжки от породата Кон на Пржевалски, с цел да се стигне до тази аналогия. Резултатът от всички тези опити е днешния коник – сиво-кафяв кон с тъмна лента на гърба.
10. Марвари
Това е конят с най-странните уши. Рядката порода от района Марвар в Индия е елементарно разпознаваемa. Тя води началото си от 12-и век и в миналото е употребена най-вече в кавалерията. Днес се употребява най-много във фермите и за езда.
