> Кончита Вурст - едно от лицата на джендър идеологиятаМоето

> Кончита Вурст - едно от лицата на джендър идеологията
" Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender /genre/, минимум, с цел да може да се води диалог по тези тематики с ясни тези и относими причини. Обратното значи да продължат опитите за водене на официални езикови игри с значими обществени последствия, както и злощастните опити за умишлен превод на интернационалните актове, както в тази ситуация с така наречен Истанбулска спогодба ", декларира известният правист.

Правното мнение на проф. е оповестено в уеб страницата на Конституционния съд, дружно със други мнения на заинтригувани страни.

" Известно е, че все още няма разбиране или израз, които в границите на българския език да подхождат по смисъл и размер на понятието " gender " / " genre " /. Словосъчетанието " обществен пол ", което от време на време се използва в подобен подтекст, съгласно мен е неточно, най-много поради заложения в него капацитет за недоразумения и прикрито индоктриниране. Това фразеология предпоставя разбирането, че полът бива два типа /биологичен пол и обществен пол/, като вторият има ценностен приоритет над първия /доколкото индивидът е повече обществена единица, в сравнение с организъм/, и заради това е по-голям за обществото.

Оттук пък предстоящо се извежда тезата, че таман общественият пол е достоверен в подтекста на обществените практики, включително и за потребностите на правната идентификация на индивида, споделя проф. Вълчев.

Той отбелязва, че е известно, че в голям брой езици съществуват две разнообразни думи, означаващи надлежно биологичните характерности на индивида, стоящи в основата на разграничението жена/мъж /sex/. Липсата на дума, или фразеология, в българския език, с която да се значи второто разграничаване, дава поле за голям брой неточни езикови игри, имащи като справедлив резултат, а от време на време - и искрено целящи, натоварването на българската дума " пол " с двоякост.

Проф. Вълчев слага въпроса, да вземем за пример каква би била възрастта на човек, който е на 18 години, само че вследствие на разнообразни душевен и обществени фактори се усеща и се държи като 45-годишен? " Дали той би могъл да се кандидатира за президент? А може ли човек на 40 години да твърди, че е наказателно неотговорен, защото се усеща на 7? Към момента не ми е известно да се води логичен спор по тематиката.

Не виждам обаче спънка да назовем действителната възраст на индивида " биологична възраст " и да пледираме, че той има и друга - " обществена възраст ". Бихме могли да сложим и въпроса дали на подобен човек не следва да признаем правото да промени своите юридически открити идентификатори в отклоняване от биологичните си дадености и в сходство с метода, по който той се усеща.

Ако желаеме да доведем тематиката до парадокс, бихме могли да си представим по какъв начин би изглеждала претенцията на един човек, който твърди, че не се усеща човек, да престане да има статут на юридически индивид и да бъде премахнат от съответните регистри. Или противоположното - да се придаде статут на физическо лице на един доста интелигентен бозайник, който биологически не е човек ", разяснява проф., представен от Българска телеграфна агенция.

Той акцентира в умозаключение, че и езиковото пояснение, и систематичното пояснение, а и функционалното пояснение /доколкото съгласно него в българското общество няма нов консенсус по отношение на наличието и размера на тълкуваното понятие/, водят еднопосочно до извода, че понятието " пол " в наредбата на член 6, алинея 2 - независимо и в подтекста на други конституционни разпореждания, и в частност на наредбите на член 14, член 46, алинея 1 и член 47 от Конституцията, значи биологичен пол.