Боян Ботйов: Псевдоисторици подменят истината за смъртта на Ботев, ДНК експертиза ще докаже къде е гробът му
Кончината на войводата е на 1-ви юни по нов жанр, неправилно се отбелязва ден по-късно
Имаме неверна визия за почитта към героите, в Европа честванията са на рождените им дати, а не, когато са починали, споделя пред Faktor.bg историкът и правоприемник на Христо Ботев
Интервю на Васил Стефанов
- Г-н Ботйов, за какво сирените се пускат на втори юни, а не на първи, когато е погубен действително Христо Ботев?
- Христо Ботев е погубен на първи юни по нов жанр и това е вярната дата, по тази причина и зарята е тогава. Втори юни е признат като дата за честване на Ботев и на починалите за свободата на България, само че не е вярно. В това отношение имаме неразбория.
- Откриваме ви на експедиция във Врачанския Балкан, където е погубен и революционерът. Каква беше задачата й?
- Ходихме до местността „ Манастирски дол “, където е хипотетичният гроб на Христо Ботев. Няколко дни след гибелта му пастир придвижва останките му и ги слага в плитък гроб. Има огромна възможност те да са там. Разбира се, би трябвало да се създадат археологически разкопки, с цел да се откри дали е по този начин. След това би трябвало да се направи и ДНК разбор, с цел да се знае, дали костите на великия Христо Ботев почиват на мястото. Досега се говореше, че няма гроб, а в действителност, след Освобождението, няколко години там е имало панихиди. С нас бяха доста хора, измежду които и проф. Пламен Павлов.
Боян Ботйов и проф. Пламен Павлов по време на експедицията във Врачанския Балкан
- Кога би трябвало да излязат резултатите?
- Това е въпрос, на който не мога да отговоря, тъй като зависи от институции, които би трябвало да работят с готовност, с цел да се разбере историческата истината. Надявам се, че ще се случи в естествени периоди, само че знаете, че в България всичко става по-трудно.
- Около честването на Ботев постоянно се спекулира за това, по какъв начин е погубен – от противников патрон, до изменничество и даже самоубийство, с цел да бъдат избавени четниците. Каква е същинската причина?
- Трябва да имаме вяра на това, което е открито от българската просвета. Черкезин прострелва воеводата на 20-и май по остарял жанр към 20:00 часа с точността на снайперист, от към 280 метра. Това е изцяло допустимо, защото проучвания потвърждават, че преди този момент са имали образование да стрелят по цели от сходно разстояние. Всички останали версии са неуместни и нелепи. Пробутвани са от псевдоисторици, които са надалеч от истината.
- Адекватно ли са показани в учебниците по история герои като Ботев и Левски, като че ли е наблегнато повече на фолклорното, а не се изяснява същността на делото им?
- Историята би трябвало да се сервира на учениците съгласно възрастовата група, а не по непоколебим теоретичен метод. Те са жадни да попиват такива неща, тъй като не желаят да им бъдат показани строго научни обстоятелства. Когато са залети с информация, която е мъчно смилаема, се объркват кое е правилно и кое не е. Учебниците по история би трябвало да се напишат от хора, които са близки до децата и да знаят по какъв начин да поднесат обстоятелствата. Това е доста мъчно на фона на многото материали, които през днешния ден не са поднесени уместно. Има доста експерти и в Българска академия на науките, и в университетите, които могат да напишат съответно информацията.
- Забравиха ли политиците за Ботев и Левски, които преди 20 години бяха употребени като предизборни знаци против Турция?
- Намесата на политиците в просветата и в културата много пъти е нездравословна и даже рискова. Има задоволително шествия и празници, на които се изявяват, като 24-и май. Там всички се държат добре, което не се отнася до други дати, които честваме.
- Защо се сещаме за героите си на датите, на които са убити?
- Нашата фондация е към този момент на 30 години и вършим тържества на Коледа, когато е роден Ботев а той и за това е кръстен Христо. Въвели сме тази традиция. На 6-и януари, по нов жанр, към този момент доста от хората знаят за рождената дата на революционера. В Европа великите персони се помнят с рождените си дати. Говорим за друга народопсихология и за напълно различен нрав и образование. Разбира се, че не е вярно да почитаме героите си единствено когато са починали.
- Какво не би трябвало да не помни българският народ от Христо Ботев?
- Днес не би трябвало да бъде забравяно гениалното творчество на Христо Ботев, както и неповторимото съчетаване на думите с делата му.
Имаме неверна визия за почитта към героите, в Европа честванията са на рождените им дати, а не, когато са починали, споделя пред Faktor.bg историкът и правоприемник на Христо Ботев
Интервю на Васил Стефанов
- Г-н Ботйов, за какво сирените се пускат на втори юни, а не на първи, когато е погубен действително Христо Ботев?
- Христо Ботев е погубен на първи юни по нов жанр и това е вярната дата, по тази причина и зарята е тогава. Втори юни е признат като дата за честване на Ботев и на починалите за свободата на България, само че не е вярно. В това отношение имаме неразбория.
- Откриваме ви на експедиция във Врачанския Балкан, където е погубен и революционерът. Каква беше задачата й?
- Ходихме до местността „ Манастирски дол “, където е хипотетичният гроб на Христо Ботев. Няколко дни след гибелта му пастир придвижва останките му и ги слага в плитък гроб. Има огромна възможност те да са там. Разбира се, би трябвало да се създадат археологически разкопки, с цел да се откри дали е по този начин. След това би трябвало да се направи и ДНК разбор, с цел да се знае, дали костите на великия Христо Ботев почиват на мястото. Досега се говореше, че няма гроб, а в действителност, след Освобождението, няколко години там е имало панихиди. С нас бяха доста хора, измежду които и проф. Пламен Павлов.
Боян Ботйов и проф. Пламен Павлов по време на експедицията във Врачанския Балкан
- Кога би трябвало да излязат резултатите?
- Това е въпрос, на който не мога да отговоря, тъй като зависи от институции, които би трябвало да работят с готовност, с цел да се разбере историческата истината. Надявам се, че ще се случи в естествени периоди, само че знаете, че в България всичко става по-трудно.
- Около честването на Ботев постоянно се спекулира за това, по какъв начин е погубен – от противников патрон, до изменничество и даже самоубийство, с цел да бъдат избавени четниците. Каква е същинската причина?
- Трябва да имаме вяра на това, което е открито от българската просвета. Черкезин прострелва воеводата на 20-и май по остарял жанр към 20:00 часа с точността на снайперист, от към 280 метра. Това е изцяло допустимо, защото проучвания потвърждават, че преди този момент са имали образование да стрелят по цели от сходно разстояние. Всички останали версии са неуместни и нелепи. Пробутвани са от псевдоисторици, които са надалеч от истината.
- Адекватно ли са показани в учебниците по история герои като Ботев и Левски, като че ли е наблегнато повече на фолклорното, а не се изяснява същността на делото им?
- Историята би трябвало да се сервира на учениците съгласно възрастовата група, а не по непоколебим теоретичен метод. Те са жадни да попиват такива неща, тъй като не желаят да им бъдат показани строго научни обстоятелства. Когато са залети с информация, която е мъчно смилаема, се объркват кое е правилно и кое не е. Учебниците по история би трябвало да се напишат от хора, които са близки до децата и да знаят по какъв начин да поднесат обстоятелствата. Това е доста мъчно на фона на многото материали, които през днешния ден не са поднесени уместно. Има доста експерти и в Българска академия на науките, и в университетите, които могат да напишат съответно информацията.
- Забравиха ли политиците за Ботев и Левски, които преди 20 години бяха употребени като предизборни знаци против Турция?
- Намесата на политиците в просветата и в културата много пъти е нездравословна и даже рискова. Има задоволително шествия и празници, на които се изявяват, като 24-и май. Там всички се държат добре, което не се отнася до други дати, които честваме.
- Защо се сещаме за героите си на датите, на които са убити?
- Нашата фондация е към този момент на 30 години и вършим тържества на Коледа, когато е роден Ботев а той и за това е кръстен Христо. Въвели сме тази традиция. На 6-и януари, по нов жанр, към този момент доста от хората знаят за рождената дата на революционера. В Европа великите персони се помнят с рождените си дати. Говорим за друга народопсихология и за напълно различен нрав и образование. Разбира се, че не е вярно да почитаме героите си единствено когато са починали.
- Какво не би трябвало да не помни българският народ от Христо Ботев?
- Днес не би трябвало да бъде забравяно гениалното творчество на Христо Ботев, както и неповторимото съчетаване на думите с делата му.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ