Монахините от Била вода: мрачна страница в чешката история
Комунистическият режим в някогашна Чехословакия прокужда над хиляда католически монахини в затънтени краища на страната и закрива техните манастири. Малкото селце Била вода символизира мрачна страница от чешката история, споделя " ".
В гробището на село Била Вода са заровени 750 монахини. През 1950 година, по време на комунизма в някогашна Чехословакия, техните манастири са били затворени по разпореждане на режима в Прага. След това дамите са интернирани в това най-отдалечено кътче на страната.
Била Вода през днешния ден има към 300 поданици. Селото е заобиколено от три страни от региона Силезия, която едно време е била пруска провинция, а през днешния ден е част от Полша.
Тежък живот в цялостна изолираност
Монахините са били въдворени на това място в границите на " Акция Р ", ориентирана против Католическата черква в Чехословакия. Общо над 1000 монахини от 14 манастира са били закарани в " централизирания манастир ", с цел да бъдат сложени във допустимо най-голяма изолираност. Така е била основана най-голямата общественост от монахини в цяла Европа в един съвсем затворен анклав.
Условията в Била Вода били доста тежки, а на сестрите им е било неразрешено да напущат отдалеченото село. В него те са се грижили за пациентите в локалната психиатрична болница и са работили във фермата. По-голямата част от тях умират в селото.
През 1950 година Била Вода е било съвсем безлюдно място. Местното немско население е прогонено оттова след 1945 година по силата на декретите на Бенеш.
Един разказ направи селото фамозно
Голяма част от чехите през днешния ден познават Била Вода и историята на монахините, които са били отведени там, с помощта на един бестселър. Дори и тези поданици на страната, които не са религиозни и не се интересуват от преследванията против църквата по време на комунизма, познават романа " Била Вода " на Катержина Тучкова, трансформирал се в най-продаваната книга през последните години - с тираж над 100 хиляди бройки.
Самият разказ не е лишен от несъгласия. На пръв взор той наподобява като достоверен исторически роман. Включително и съдържащите се в него хипотетични документи на комунистическата Държавна сигурност. Катержина Тучкова в действителност разказва събитията въз основа на действителни събития, само че без безусловно да се придържа към действителността.
" Разбира се, мога да отговоря на рецензията за изкривяване на историята, като посоча, че това е разказ, а не документална прозаичност ", съобщи тя пред седмичника " Респект ". " Смятам, че това, до което съм достигнала при проучването си на тематиката, не съставлява подправяне на историята ", отвръща тя на обвиняванията.
Противоречиви разкази
Един от спорните сюжети в романа е въодушевен от историята на Людмила Яворова, богословка, която е била ръкоположена скрито. Яворова е измежду петте дами, ръкоположени за свещеници в Чешката незаконна черква по комунистическо време. След краха на комунизма обаче тези ръкополагания не са били приети от Ватикана.
" Ден на успеха ": 8 или 9 май е " вярната " дата
И през 2010 година Тучкова провокира неспокойствие и реакции и с друга своя книга - за млада германка от Бърно, прогонена от родината си през 1945 година. Романът " Герта. Германското момиче " бе оповестен и на немски. Той провокира спорни реакции в Чехия, защото в основата му бе залегнала една досегашна тема-табу: за изселването на германците след края на Втората международна война.
Монахините не напущат Била Вода
Гробището на монахините през днешния ден наподобява добре поддържано, а на входа му има мраморна плоча, на която написа, че е монумент на културата. Тук царува мистична атмосфера, а до надгробните плочи на монахините са посадени шубраци с рози. В селото има и дребен музей, отдаден на ориста на тези дами.
Известно е, че даже и след края на комунизма, те не напуснали селото, а траяли да се грижат за пациентите в психиатричната клиника и да стопанисват къщата за посетители.
В гробището на село Била Вода са заровени 750 монахини. През 1950 година, по време на комунизма в някогашна Чехословакия, техните манастири са били затворени по разпореждане на режима в Прага. След това дамите са интернирани в това най-отдалечено кътче на страната.
Била Вода през днешния ден има към 300 поданици. Селото е заобиколено от три страни от региона Силезия, която едно време е била пруска провинция, а през днешния ден е част от Полша.
Тежък живот в цялостна изолираност
Монахините са били въдворени на това място в границите на " Акция Р ", ориентирана против Католическата черква в Чехословакия. Общо над 1000 монахини от 14 манастира са били закарани в " централизирания манастир ", с цел да бъдат сложени във допустимо най-голяма изолираност. Така е била основана най-голямата общественост от монахини в цяла Европа в един съвсем затворен анклав.
Условията в Била Вода били доста тежки, а на сестрите им е било неразрешено да напущат отдалеченото село. В него те са се грижили за пациентите в локалната психиатрична болница и са работили във фермата. По-голямата част от тях умират в селото.
През 1950 година Била Вода е било съвсем безлюдно място. Местното немско население е прогонено оттова след 1945 година по силата на декретите на Бенеш.
Един разказ направи селото фамозно
Голяма част от чехите през днешния ден познават Била Вода и историята на монахините, които са били отведени там, с помощта на един бестселър. Дори и тези поданици на страната, които не са религиозни и не се интересуват от преследванията против църквата по време на комунизма, познават романа " Била Вода " на Катержина Тучкова, трансформирал се в най-продаваната книга през последните години - с тираж над 100 хиляди бройки.
Самият разказ не е лишен от несъгласия. На пръв взор той наподобява като достоверен исторически роман. Включително и съдържащите се в него хипотетични документи на комунистическата Държавна сигурност. Катержина Тучкова в действителност разказва събитията въз основа на действителни събития, само че без безусловно да се придържа към действителността.
" Разбира се, мога да отговоря на рецензията за изкривяване на историята, като посоча, че това е разказ, а не документална прозаичност ", съобщи тя пред седмичника " Респект ". " Смятам, че това, до което съм достигнала при проучването си на тематиката, не съставлява подправяне на историята ", отвръща тя на обвиняванията.
Противоречиви разкази
Един от спорните сюжети в романа е въодушевен от историята на Людмила Яворова, богословка, която е била ръкоположена скрито. Яворова е измежду петте дами, ръкоположени за свещеници в Чешката незаконна черква по комунистическо време. След краха на комунизма обаче тези ръкополагания не са били приети от Ватикана.
" Ден на успеха ": 8 или 9 май е " вярната " дата И през 2010 година Тучкова провокира неспокойствие и реакции и с друга своя книга - за млада германка от Бърно, прогонена от родината си през 1945 година. Романът " Герта. Германското момиче " бе оповестен и на немски. Той провокира спорни реакции в Чехия, защото в основата му бе залегнала една досегашна тема-табу: за изселването на германците след края на Втората международна война.
Монахините не напущат Била Вода
Гробището на монахините през днешния ден наподобява добре поддържано, а на входа му има мраморна плоча, на която написа, че е монумент на културата. Тук царува мистична атмосфера, а до надгробните плочи на монахините са посадени шубраци с рози. В селото има и дребен музей, отдаден на ориста на тези дами.
Известно е, че даже и след края на комунизма, те не напуснали селото, а траяли да се грижат за пациентите в психиатричната клиника и да стопанисват къщата за посетители.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ