Защо България никога не стана 16-та съветска република?
Комунистически водач Тодор Живков два пъти предлага на руските ръководители да включат България в Съветския съюз, само че получава отвод.
Съюз на съветските социалистически републики е умислен като съюз на страни със свободно влизане и гладко излизане от него. По-късно обаче се оказа, че влизането в него е още по-трудно, в сравнение с излизането. Така или другояче никой не е съумял да се трансформира в " 16-та република “, макар че са правени такива опити. Например българският водач Тодор Живков изиска да бъдат признати в Съюза едновременно при двама руски водачи - Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. И двамата обаче отхвърлят, споделя съветското издание " Лайф ".
Първият опит за сондаж от Живков е при Хрушчов. Когато статутът на Съветска Карелия е намален от съюзна република до самостоятелна република. С този акт Съюз на съветските социалистически републики към този момент става с 15 републики в състава си.
По времето на Сталин районите Синдзян и Манджурия също са изявили предпочитание нямат да се причислят към Съюз на съветските социалистически републики. Поради геополитически фактори това не се е случили. Тези територии са били част фрагменти от в миналото разпадналия се Китай. В Москва са заложили това - единен и всесилен Китай, на който са разчитали доста като съдружник. Затова Сталин отхвърли желанието на водачите на Синдзян и Манджурия, с цел да не усложни връзките си с Мао Дзедун.
През 1964 година на среща с Хрушчов българският водач Живков му дава да разбере, че България доста би желала " да влезе в фамилията на руските нации “. Преди това въпросът бил обсъждан подмолно в Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия и бил подсилен от всички водещи партийни ръководители на страната.
Живков се базира на престижа на най-известния български болшевик Георги Димитров, дълготраен началник на Коминтерна.
" Той постоянно е мечтал за влизането на България в Съветския съюз и подобен е бил политическият му завет. И би било хубаво в този момент да осъществим волята на тази изключителна фигура ", казвал Живков на Хрушчов.
Вярно е, че тук с изключение на идеологически съображения, става дума и за сериозни икономическа сметки. България изпраща земеделската си продукция в Съюз на съветските социалистически републики, а в подмяна получава нефт, който харчи за лични потребности и отчасти продава на външния пазар. В същото време страните от социалистическия лагер, макар че получават първични материали от Съюз на съветските социалистически републики на ниски цени, въпреки всичко заплащат за това. Докато, в случай че някой стане часто от Съюз на съветските социалистически републики, те ще го получават на практика гратис. Със запазването на външнотърговската самостоятелност влизането в Съюза би било доста преференциално за България.
Въпреки обстоятелството, че всички страни от социалистическия блок в началото се смятатза съдружници, има проблеми в техните връзки.
Така Албания като цяло прекъсна връзките си със Съюз на съветските социалистически републики, преориентирайки се към Китай. В Полша постоянно се организираха стачки и всеобщи митинги. В Германска демократична република има постоянно протести. А в Унгария през 1956 година имаше въоръжено въстание, подкрепено от част от комунистическото управление.
Румънският водач Чаушеску е неудовлетворен от несъразмерната интервенция на Съюз на съветските социалистически републики в неговите каузи. А Чехословакия се пробва да построи собствен " социализъм с човешко лице “ - информация Пражката пролет от 1968 година
Само България при Живков е бил истински остров на спокойствието. А самият той в никакъв случай не е противоречал на господарите от Съюз на съветските социалистически републики.
Освен това България бе най-отворената страна освен за западните туристи, само че и за руските. Българите са стигали по-лесно до Съюз на съветските социалистически републики, в сравнение с до другите страна от Източния блок. Заради големият поток от туристи от Съветския съюз се ражда шеговита сентенция: " Кокошката не е птица, а България не е непозната страна “.
На всичкото от горната страна имаше и културна непосредственост. Българският език има 75% лексикално подобие с съветския, той е един от най-близките езици до него. Почти всички поданици на България говореха добре съветски и в действителност живееха със Съюз на съветските социалистически републики в единно културно пространство, което не може да се каже за други социалистически страни, които към момента бяха на известно разстояние. Изобщо кой с изключение на България би могъл да стане 16-та руска република. Но това по този начин и не се случва.
Защо тогава Хрушчов, а няколко години по-късно и Брежнев, два пъти отхвърлиха България от нейните желания? В последна сметка въпреки всичко Съюз на съветските социалистически републики е бил умислен като съюз, към който всеки може да се причисли.
Географският фактор изигра избрана роля. България нямаше сухопътна граница със Съюз на съветските социалистически републики. Румъния е сред тях, а Чаушеску, както се вметнахме, има обтегнати връзки с Москва. Този фактор обаче е второстепенен. Все отново и Калининградската област също няма сухоземна граница с РСФСР.
Голяма роля изиграва и геополитическите съображения. На първо място, рискът от внезапно утежняване на връзките с Югославия и Турция. Упоритият Тито дълги години гледа на България през призмата на югославското въздействие. Хрушчов е трябвали да постави известни старания, с цел да се сдобри с него, откакто Тито сериозно се бе скарал със Сталин. Нов спор с Югославия въобще не е в проектите нито на Хрушчов, нито на Брежнев.
Москва също по този начин не желае спомагателни затруднения с Турция. Да не приказваме и за неизбежното напрежение, което щеше да възникне в страните от социалистическия блок. Те въобще не споделяха интеграционните желания на Тодор Живков.
И най-после, в икономическо отношение това присъединение няма да донесе нищо на Съюз на съветските социалистически републики. България доставя селскостопанска продукция на Съюза и получава нефт в подмяна. Собствената ресурсна база на страната е съвсем на нула. Де факто българската стопанска система към този момент е отчасти субсидирана от Съюз на съветските социалистически републики и в случай че влезе в Съюза, мащабът на тези дотациите ще се усили с няколкократно.
През 2004 година България, един от главните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики във Варшавския контракт, се причислява към НАТО. Това е много изненадващо за Русия. В Русия към момента не могат да одобряват, че страна, която е придобила самостоятелност, значително с помощта на Руската империя, и в която доста улици към момента носят имената на съветски генерали, е влиза в този пакт. Имало даже догатки, че българите са толкоз смутени от отхвърли да се причислят към Съюз на съветските социалистически републики, че вземат решение на инат да се причислят към НАТО, афектирани в най-хубави усеща и разочаровани от предходното си другарство.
След Освобождението на България нейните елити са разграничени на два лагера: " русофоби ", които са били насочени към Германия и Австро-Унгария, и " русофили ", които залагат на Санкт Петербург. Минават години, сменят се столетия, само че борбата сред тези две групи по този начин и не изчезва, като се изключи че " русофоби " се трансформираха в по-широкото понятие " западняци ".
Разделението продължава и до през днешния ден. България е парламентарна република, а през последните години двете най-популярни партии са проевропейските придвижвания. Въпреки това Българската социалистическа партия - третата по известност в страната - обичайно се счита за русофилска и се застъпва за разширение на съдействието с Москва и унищожаване на европейските наказания. Твърде е допустимо при идващия исторически поврат България още веднъж да промени външнополитическата си ориентировка, както се е случвало нееднократно през последните 150 години.
Съюз на съветските социалистически републики е умислен като съюз на страни със свободно влизане и гладко излизане от него. По-късно обаче се оказа, че влизането в него е още по-трудно, в сравнение с излизането. Така или другояче никой не е съумял да се трансформира в " 16-та република “, макар че са правени такива опити. Например българският водач Тодор Живков изиска да бъдат признати в Съюза едновременно при двама руски водачи - Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. И двамата обаче отхвърлят, споделя съветското издание " Лайф ".
Първият опит за сондаж от Живков е при Хрушчов. Когато статутът на Съветска Карелия е намален от съюзна република до самостоятелна република. С този акт Съюз на съветските социалистически републики към този момент става с 15 републики в състава си.
По времето на Сталин районите Синдзян и Манджурия също са изявили предпочитание нямат да се причислят към Съюз на съветските социалистически републики. Поради геополитически фактори това не се е случили. Тези територии са били част фрагменти от в миналото разпадналия се Китай. В Москва са заложили това - единен и всесилен Китай, на който са разчитали доста като съдружник. Затова Сталин отхвърли желанието на водачите на Синдзян и Манджурия, с цел да не усложни връзките си с Мао Дзедун.
През 1964 година на среща с Хрушчов българският водач Живков му дава да разбере, че България доста би желала " да влезе в фамилията на руските нации “. Преди това въпросът бил обсъждан подмолно в Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия и бил подсилен от всички водещи партийни ръководители на страната.
Живков се базира на престижа на най-известния български болшевик Георги Димитров, дълготраен началник на Коминтерна.
" Той постоянно е мечтал за влизането на България в Съветския съюз и подобен е бил политическият му завет. И би било хубаво в този момент да осъществим волята на тази изключителна фигура ", казвал Живков на Хрушчов.
Вярно е, че тук с изключение на идеологически съображения, става дума и за сериозни икономическа сметки. България изпраща земеделската си продукция в Съюз на съветските социалистически републики, а в подмяна получава нефт, който харчи за лични потребности и отчасти продава на външния пазар. В същото време страните от социалистическия лагер, макар че получават първични материали от Съюз на съветските социалистически републики на ниски цени, въпреки всичко заплащат за това. Докато, в случай че някой стане часто от Съюз на съветските социалистически републики, те ще го получават на практика гратис. Със запазването на външнотърговската самостоятелност влизането в Съюза би било доста преференциално за България.
Въпреки обстоятелството, че всички страни от социалистическия блок в началото се смятатза съдружници, има проблеми в техните връзки.
Така Албания като цяло прекъсна връзките си със Съюз на съветските социалистически републики, преориентирайки се към Китай. В Полша постоянно се организираха стачки и всеобщи митинги. В Германска демократична република има постоянно протести. А в Унгария през 1956 година имаше въоръжено въстание, подкрепено от част от комунистическото управление.
Румънският водач Чаушеску е неудовлетворен от несъразмерната интервенция на Съюз на съветските социалистически републики в неговите каузи. А Чехословакия се пробва да построи собствен " социализъм с човешко лице “ - информация Пражката пролет от 1968 година
Само България при Живков е бил истински остров на спокойствието. А самият той в никакъв случай не е противоречал на господарите от Съюз на съветските социалистически републики.
Освен това България бе най-отворената страна освен за западните туристи, само че и за руските. Българите са стигали по-лесно до Съюз на съветските социалистически републики, в сравнение с до другите страна от Източния блок. Заради големият поток от туристи от Съветския съюз се ражда шеговита сентенция: " Кокошката не е птица, а България не е непозната страна “.
На всичкото от горната страна имаше и културна непосредственост. Българският език има 75% лексикално подобие с съветския, той е един от най-близките езици до него. Почти всички поданици на България говореха добре съветски и в действителност живееха със Съюз на съветските социалистически републики в единно културно пространство, което не може да се каже за други социалистически страни, които към момента бяха на известно разстояние. Изобщо кой с изключение на България би могъл да стане 16-та руска република. Но това по този начин и не се случва.
Защо тогава Хрушчов, а няколко години по-късно и Брежнев, два пъти отхвърлиха България от нейните желания? В последна сметка въпреки всичко Съюз на съветските социалистически републики е бил умислен като съюз, към който всеки може да се причисли.
Географският фактор изигра избрана роля. България нямаше сухопътна граница със Съюз на съветските социалистически републики. Румъния е сред тях, а Чаушеску, както се вметнахме, има обтегнати връзки с Москва. Този фактор обаче е второстепенен. Все отново и Калининградската област също няма сухоземна граница с РСФСР.
Голяма роля изиграва и геополитическите съображения. На първо място, рискът от внезапно утежняване на връзките с Югославия и Турция. Упоритият Тито дълги години гледа на България през призмата на югославското въздействие. Хрушчов е трябвали да постави известни старания, с цел да се сдобри с него, откакто Тито сериозно се бе скарал със Сталин. Нов спор с Югославия въобще не е в проектите нито на Хрушчов, нито на Брежнев.
Москва също по този начин не желае спомагателни затруднения с Турция. Да не приказваме и за неизбежното напрежение, което щеше да възникне в страните от социалистическия блок. Те въобще не споделяха интеграционните желания на Тодор Живков.
И най-после, в икономическо отношение това присъединение няма да донесе нищо на Съюз на съветските социалистически републики. България доставя селскостопанска продукция на Съюза и получава нефт в подмяна. Собствената ресурсна база на страната е съвсем на нула. Де факто българската стопанска система към този момент е отчасти субсидирана от Съюз на съветските социалистически републики и в случай че влезе в Съюза, мащабът на тези дотациите ще се усили с няколкократно.
През 2004 година България, един от главните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики във Варшавския контракт, се причислява към НАТО. Това е много изненадващо за Русия. В Русия към момента не могат да одобряват, че страна, която е придобила самостоятелност, значително с помощта на Руската империя, и в която доста улици към момента носят имената на съветски генерали, е влиза в този пакт. Имало даже догатки, че българите са толкоз смутени от отхвърли да се причислят към Съюз на съветските социалистически републики, че вземат решение на инат да се причислят към НАТО, афектирани в най-хубави усеща и разочаровани от предходното си другарство.
След Освобождението на България нейните елити са разграничени на два лагера: " русофоби ", които са били насочени към Германия и Австро-Унгария, и " русофили ", които залагат на Санкт Петербург. Минават години, сменят се столетия, само че борбата сред тези две групи по този начин и не изчезва, като се изключи че " русофоби " се трансформираха в по-широкото понятие " западняци ".
Разделението продължава и до през днешния ден. България е парламентарна република, а през последните години двете най-популярни партии са проевропейските придвижвания. Въпреки това Българската социалистическа партия - третата по известност в страната - обичайно се счита за русофилска и се застъпва за разширение на съдействието с Москва и унищожаване на европейските наказания. Твърде е допустимо при идващия исторически поврат България още веднъж да промени външнополитическата си ориентировка, както се е случвало нееднократно през последните 150 години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ