Напълно глух, Бетовен написва Одата на радостта
Композиторът е роден на 16 декември 1770 година в град Бон. Семейството на дядо му - Лудвиг ван Бетовен, е с фламандски и холандски генезис. Лудвиг ван Бетовен-дядо става капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а единственият му наследник Йохан - артист (тенор) в ерцхерцог-архиепископската шапка в Бон. През 1767 година Йохан ван Бетовен се среща по време на пътешестване с Мария Магдалена Кеверих, щерка на велможа пивовар и готвач, която в края на същата година става и негова брачна половинка. Мария Магдалена ражда общо 7 деца, 4 от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оживели момчета. Необикновеният музикален гений на Бетовен се демонстрира още в ранно детство.
Баща му (човек с подчертана податливост към алкохола) стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод
Йохан ван Бетовен преподава на сина си пиано, солфеж и го среща с главните правила на контрапункта и хармонията. Въпреки това уроците на Йохан съставляват същинско изтезание за дребния Лудвиг. Всяка вечер татко му и негов сътрудник на име Пфайфер се прибират пияни у дома, изваждат принудително детето от леглото и го карат да свири, като при всяка неточност го наскърбяват и удрят с пръчка.
Впоследствие тези събития ще окажат огромно въздействие върху характера на композитора, придавайки му податливост към уединение и размисъл. Междувременно шестгодишният Лудвиг стартира да посещава общообразователно учебно заведение, само че около страничните му занимания не му остава време за учене и отсъства постоянно, заради което скоро бива изместен в друго учебно заведение.
През петте години, когато към момента върви на учебно заведение, поради чести отсъствия и закъснение с образователния материал Лудвиг се оказва заставен да смени три учебни заведения, като през 1781 година напуща учебно заведение дефинитивно, с цел да има повече време за заниманията си с музика и с цел да работи като помощник-органист.
На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че е шестгодишен
Поради това Бетовен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения една година по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария. Освен татко си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно въздействие върху Бетовен е Кристиан Готлоб Нефе - чудесно школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развъртян. Чрез него Бетовен се среща с творчеството на Йохан Себастиан Бах и изключително с неговото “Добре темперирано пиано”.
Освен с правилата на композирането и музикалната доктрина Нефе среща своя възпитаник с концепциите на Френската гражданска война и някои от литературните шедьоври на епохата. Кристиан Нефе поема отговорност както за музикалното, по този начин и за общото обучение на своя млад ученик. Чрез Нефе Бетовен уголемява неимоверно доста своята обща просвета и знания в разнообразни области. Също по този начин под управлението на Нефе Бетовен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 година в крамеровия “Magazin”. През същата година Нефе написа в музикален вестник за младия Бетовен: “Ако това дете продължава да се развива по този начин, без никакви спънки ще се трансформира във втори Моцарт”.
Лудвиг е назначен за органист в курфюрстката шапка. Тогава той е на 14 години
Тази работа му разрешава да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора, с които остава другар за цялостен живот. У дома лека-полека Лудвиг замества татко си. На първо място финансово, защото алкохолизмът на Йохан от ден на ден пречи на работата му като тенор. Курфюрстът Максимилиан Франц също е впечатлен от гения на Бетовен и през 1787 година го изпраща във Виена, с цел да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си обучение. Бетовен отпътува за музикалната столица на Европа дружно със своя преподавател Кристиан Готлиб Нефе. Във Виена Лудвиг посещава библиотеки и концерти, също по този начин се среща с Волфганг Амадеус Моцарт.
Моцарт изслушал импровизация на Бетовен и останал доста впечатлен, даже се обърнал към своите посетители и декларирал: “Запомнете този юноша, тъй като един ден светът ще стартира да приказва за него “
Скоро обаче Лудвиг получава писмо, в което татко му го уведомява, че положението на болната му от туберкулоза майка се е влошило и упорства да се завърне неотложно в Бон. След гибелта на Мария Магдалена алкохолизмът на Йохан се утежнява и през 1789 година е уволнен от шапката. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг, по тази причина той се оказва заставен да работи на няколко места, с цел да ги устоя. Бетовен е корепетитор в операта, свири на виола в шапката в Бон и дава частни уроци. По това време негови възпитаници по пиано са Елеоноре декор Бройнинг и един от нейните братя.
Бетовен стартира все по-често да гостува на семейство Бройнинг и тези моменти от живота му са едни от дребното, за които след това композиторът твърди, че не са били помрачавани от нищо. Бетовен към този момент е влюбен в Елеоноре, само че тя не отвръща на възприятията му, тъй като желае да останат единствено другари. Също по този начин тогава Лудвиг се сприятелява със Стефан декор Бройнинг - най-малкият наследник на Хелена декор Бройнинг. Бетовен и Стефан остават другари за цялостен живот. През този интервал от живота си Лудвиг написва три клавирни квартета, менуети за оркестър, клавирни пиеси, хипотетична симфония и траурна кантата по случай гибелта на император Йозеф II. Повечето от тези творби не са били изпълнявани в никакъв случай, а по-късно изчезват окончателно, унищожени от самия Бетовен.
Той изгаря ръкописите на всичките си произведения, които е написал, до момента в който е бил в Бон
Бетовен се среща с Йозеф Хайдн, когато той отседнал за няколко дни в Бон. Двамата музиканти се срещат още веднъж през 1792 година, когато Хайдн се връща от Лондон. На тази втора среща Бетовен показва свои композиции на Хайдн, който остава мощно впечатлен и предлага на Лудвиг да се реалокира във Виена и да стартира да учи при него. Скоро по-късно изключителното майсторство и удивителни импровизации на Бетовен му отварят вратите за всички влиятелни музикални салони и висшето общество. Бетовен се прочува много бързо. Всяка седмица изнася по няколко концерта, на които извършва най-вече произведения на други композитори, като Моцарт, Бах, Хендел, Хайдн, или импровизира на пианото. Бетовен е останал в историята и като един от най-хубавите импровизатори. Свидетели на неговите импровизации споделят, че са ярки и запаметяващи се, без ни минимум повтаряне. Уважавани музикални критици и педагози, съвременници на Бетовен, споделят:
„ Който не е слушал Бетовен да импровизира, значи въобще не е чувал импровизация “
Междувременно у младия Лудвиг се заражда мощна пристрастеност към композирането. Той написва три клавирни триа и две сонати за пиано, които са оповестени във Виена през 1794 година След премиерата на творбите музикалните среди са разединени. Едни не могат да възприемат новаторския жанр на Бетовен, други са извънредно впечатлени.
Във Виена Бетовен намира поддръжката на благородници, които обичат музиката и му оказват помощ да стъпи на крайници в новата си татковина. Между тях са принц Франц-Йозеф Максимилиан декор Лобковиц и Годфрид Фрайхер ван Свитен. В дома на принц Карл Лихновски Бетовен основава контакти с виенските музикални кръгове и се среща с цигуларя Игнац Шупанциг, който способства значително за разпространяването на творбите му. Лихновски дава разполагаем краткотрайно жилище на Бетовен в своята къща. От 1800 година Лихновски стартира да му заплаща годишна прехрана от 600 гулдена и по този метод основава основа за без значение битие като човек на изкуството.
На 29 март 1795 година Бетовен се показва за първи път пред виенската общност като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19.
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес към този момент част от Виена). Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетовен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщатско наследство - писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. “С наслада чакам смъртта”, написа Бетовен.
Благодарение на напъните на Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, се провежда среща на Бетовен и Йохан Волфганг декор Гьоте. Срещата им става през месец юли 1812 година в курорта Теплице, където и двамата обитават. Резултатът от тази среща сред двамата велики хора на изкуството е спорен: и двамата са ненапълно разочаровани един от различен.
Гьоте написа на жена си, че не е срещал по-енергичен и по-сърдечен човек на изкуството от него.
През септември същата година написа на собствен другар, че геният на Бетовен го удивлява, само че за жалост самият той е необуздана персона, която не бърка, като смята света за непоносим, само че с това не го прави по-привлекателен за себе си и за другите. За негово опрощение и за жалост е, че губи слуха си, което евентуално по-малко му пречи като музикант, а повече на неговата психика.
А Бетовен написа на своя издател Хертел, че Гьоте харесва дворцовия въздух повече, в сравнение с прилича на един стихотворец, който би трябвало да е първи преподавател на нацията
От 1812 година животът на Бетовен стартира да се утежнява очевидно. Наред с проблемите в персоналния му живот стартират проблеми с приходите му, както и утежняване на слуха му до цялостната му загуба. От 1813 година Бетовен стартира да употребява слухова тръба, с цел да комуникира с близките.
Слуховите тръби са направени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, особено за Бетовен
Поради напредналата загуба на слуха той не може да се демонстрира повече като пианист. Едновременно с персоналната рецесия на Бетовен се трансформира и стилът му на композиране. След повече от десетгодишна пауза той още веднъж се обръща към симфониите и основава своята симфония № 9. Последната част с хоровото осъществяване на Одата на насладата на Шилер е извънредно известна. Първата премиера на деветата симфония е показана на 7 май 1824 година дружно с елементи на тържествената меса на Бетовен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое предпочитание Бетовен стои до диригентския пулт за поддръжка и предоставяне на темпото, само че на оркестъра е обещано напътствие да не се преценява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент-диригент.
Още при месата публиката стартира да приветства бурно. При завършването на симфонията Бетовен не се обръща да одобри овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която взе участие в осъществяването на Одата на насладата, деликатно го обръща към публиката. По това време Бетовен е изцяло ням. През 1985 година част от “Одата на насладата “ е призната за формален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: независимост, мир и взаимност.
Умира на 26 март 1827 година на 56-годишна възраст. Причината за гибелта му остава неизяснена. Съществуват разнообразни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и други
Подготви Паулина Боянова
Баща му (човек с подчертана податливост към алкохола) стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод
Йохан ван Бетовен преподава на сина си пиано, солфеж и го среща с главните правила на контрапункта и хармонията. Въпреки това уроците на Йохан съставляват същинско изтезание за дребния Лудвиг. Всяка вечер татко му и негов сътрудник на име Пфайфер се прибират пияни у дома, изваждат принудително детето от леглото и го карат да свири, като при всяка неточност го наскърбяват и удрят с пръчка.
Впоследствие тези събития ще окажат огромно въздействие върху характера на композитора, придавайки му податливост към уединение и размисъл. Междувременно шестгодишният Лудвиг стартира да посещава общообразователно учебно заведение, само че около страничните му занимания не му остава време за учене и отсъства постоянно, заради което скоро бива изместен в друго учебно заведение.
През петте години, когато към момента върви на учебно заведение, поради чести отсъствия и закъснение с образователния материал Лудвиг се оказва заставен да смени три учебни заведения, като през 1781 година напуща учебно заведение дефинитивно, с цел да има повече време за заниманията си с музика и с цел да работи като помощник-органист.
На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че е шестгодишен
Поради това Бетовен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения една година по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария. Освен татко си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно въздействие върху Бетовен е Кристиан Готлоб Нефе - чудесно школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развъртян. Чрез него Бетовен се среща с творчеството на Йохан Себастиан Бах и изключително с неговото “Добре темперирано пиано”.
Освен с правилата на композирането и музикалната доктрина Нефе среща своя възпитаник с концепциите на Френската гражданска война и някои от литературните шедьоври на епохата. Кристиан Нефе поема отговорност както за музикалното, по този начин и за общото обучение на своя млад ученик. Чрез Нефе Бетовен уголемява неимоверно доста своята обща просвета и знания в разнообразни области. Също по този начин под управлението на Нефе Бетовен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 година в крамеровия “Magazin”. През същата година Нефе написа в музикален вестник за младия Бетовен: “Ако това дете продължава да се развива по този начин, без никакви спънки ще се трансформира във втори Моцарт”.
Лудвиг е назначен за органист в курфюрстката шапка. Тогава той е на 14 години
Тази работа му разрешава да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора, с които остава другар за цялостен живот. У дома лека-полека Лудвиг замества татко си. На първо място финансово, защото алкохолизмът на Йохан от ден на ден пречи на работата му като тенор. Курфюрстът Максимилиан Франц също е впечатлен от гения на Бетовен и през 1787 година го изпраща във Виена, с цел да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си обучение. Бетовен отпътува за музикалната столица на Европа дружно със своя преподавател Кристиан Готлиб Нефе. Във Виена Лудвиг посещава библиотеки и концерти, също по този начин се среща с Волфганг Амадеус Моцарт.
Моцарт изслушал импровизация на Бетовен и останал доста впечатлен, даже се обърнал към своите посетители и декларирал: “Запомнете този юноша, тъй като един ден светът ще стартира да приказва за него “
Скоро обаче Лудвиг получава писмо, в което татко му го уведомява, че положението на болната му от туберкулоза майка се е влошило и упорства да се завърне неотложно в Бон. След гибелта на Мария Магдалена алкохолизмът на Йохан се утежнява и през 1789 година е уволнен от шапката. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг, по тази причина той се оказва заставен да работи на няколко места, с цел да ги устоя. Бетовен е корепетитор в операта, свири на виола в шапката в Бон и дава частни уроци. По това време негови възпитаници по пиано са Елеоноре декор Бройнинг и един от нейните братя.
Бетовен стартира все по-често да гостува на семейство Бройнинг и тези моменти от живота му са едни от дребното, за които след това композиторът твърди, че не са били помрачавани от нищо. Бетовен към този момент е влюбен в Елеоноре, само че тя не отвръща на възприятията му, тъй като желае да останат единствено другари. Също по този начин тогава Лудвиг се сприятелява със Стефан декор Бройнинг - най-малкият наследник на Хелена декор Бройнинг. Бетовен и Стефан остават другари за цялостен живот. През този интервал от живота си Лудвиг написва три клавирни квартета, менуети за оркестър, клавирни пиеси, хипотетична симфония и траурна кантата по случай гибелта на император Йозеф II. Повечето от тези творби не са били изпълнявани в никакъв случай, а по-късно изчезват окончателно, унищожени от самия Бетовен.
Той изгаря ръкописите на всичките си произведения, които е написал, до момента в който е бил в Бон
Бетовен се среща с Йозеф Хайдн, когато той отседнал за няколко дни в Бон. Двамата музиканти се срещат още веднъж през 1792 година, когато Хайдн се връща от Лондон. На тази втора среща Бетовен показва свои композиции на Хайдн, който остава мощно впечатлен и предлага на Лудвиг да се реалокира във Виена и да стартира да учи при него. Скоро по-късно изключителното майсторство и удивителни импровизации на Бетовен му отварят вратите за всички влиятелни музикални салони и висшето общество. Бетовен се прочува много бързо. Всяка седмица изнася по няколко концерта, на които извършва най-вече произведения на други композитори, като Моцарт, Бах, Хендел, Хайдн, или импровизира на пианото. Бетовен е останал в историята и като един от най-хубавите импровизатори. Свидетели на неговите импровизации споделят, че са ярки и запаметяващи се, без ни минимум повтаряне. Уважавани музикални критици и педагози, съвременници на Бетовен, споделят:
„ Който не е слушал Бетовен да импровизира, значи въобще не е чувал импровизация “
Междувременно у младия Лудвиг се заражда мощна пристрастеност към композирането. Той написва три клавирни триа и две сонати за пиано, които са оповестени във Виена през 1794 година След премиерата на творбите музикалните среди са разединени. Едни не могат да възприемат новаторския жанр на Бетовен, други са извънредно впечатлени.
Във Виена Бетовен намира поддръжката на благородници, които обичат музиката и му оказват помощ да стъпи на крайници в новата си татковина. Между тях са принц Франц-Йозеф Максимилиан декор Лобковиц и Годфрид Фрайхер ван Свитен. В дома на принц Карл Лихновски Бетовен основава контакти с виенските музикални кръгове и се среща с цигуларя Игнац Шупанциг, който способства значително за разпространяването на творбите му. Лихновски дава разполагаем краткотрайно жилище на Бетовен в своята къща. От 1800 година Лихновски стартира да му заплаща годишна прехрана от 600 гулдена и по този метод основава основа за без значение битие като човек на изкуството.
На 29 март 1795 година Бетовен се показва за първи път пред виенската общност като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19.
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес към този момент част от Виена). Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетовен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщатско наследство - писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. “С наслада чакам смъртта”, написа Бетовен.
Благодарение на напъните на Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, се провежда среща на Бетовен и Йохан Волфганг декор Гьоте. Срещата им става през месец юли 1812 година в курорта Теплице, където и двамата обитават. Резултатът от тази среща сред двамата велики хора на изкуството е спорен: и двамата са ненапълно разочаровани един от различен.
Гьоте написа на жена си, че не е срещал по-енергичен и по-сърдечен човек на изкуството от него.
През септември същата година написа на собствен другар, че геният на Бетовен го удивлява, само че за жалост самият той е необуздана персона, която не бърка, като смята света за непоносим, само че с това не го прави по-привлекателен за себе си и за другите. За негово опрощение и за жалост е, че губи слуха си, което евентуално по-малко му пречи като музикант, а повече на неговата психика.
А Бетовен написа на своя издател Хертел, че Гьоте харесва дворцовия въздух повече, в сравнение с прилича на един стихотворец, който би трябвало да е първи преподавател на нацията
От 1812 година животът на Бетовен стартира да се утежнява очевидно. Наред с проблемите в персоналния му живот стартират проблеми с приходите му, както и утежняване на слуха му до цялостната му загуба. От 1813 година Бетовен стартира да употребява слухова тръба, с цел да комуникира с близките.
Слуховите тръби са направени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, особено за Бетовен
Поради напредналата загуба на слуха той не може да се демонстрира повече като пианист. Едновременно с персоналната рецесия на Бетовен се трансформира и стилът му на композиране. След повече от десетгодишна пауза той още веднъж се обръща към симфониите и основава своята симфония № 9. Последната част с хоровото осъществяване на Одата на насладата на Шилер е извънредно известна. Първата премиера на деветата симфония е показана на 7 май 1824 година дружно с елементи на тържествената меса на Бетовен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое предпочитание Бетовен стои до диригентския пулт за поддръжка и предоставяне на темпото, само че на оркестъра е обещано напътствие да не се преценява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент-диригент.
Още при месата публиката стартира да приветства бурно. При завършването на симфонията Бетовен не се обръща да одобри овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която взе участие в осъществяването на Одата на насладата, деликатно го обръща към публиката. По това време Бетовен е изцяло ням. През 1985 година част от “Одата на насладата “ е призната за формален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: независимост, мир и взаимност.
Умира на 26 март 1827 година на 56-годишна възраст. Причината за гибелта му остава неизяснена. Съществуват разнообразни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и други
Подготви Паулина Боянова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ