Прокуратурата има право да обявява имена на обвиняеми, но кога - ще преценява сама
Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) е обяснила на прокуратурата, че публикуването на имена на обвинени при надделяващ публичен интерес е законосъобразно, само че е оставила и малка врата на държавното обвиняване да крие имената. Това се схваща от мнението ѝ по въпросите на основния прокурор Сотир Цацаров, оповестяват news.lex.bg и в. " Сега ". Становището бе поискано поради влизането в действие на общия еврорегламент за отбрана на данните (GDPR), който правосъдната власт употребява, с цел да цензурира информацията за активността си.
Според КЗЛД от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвинените, както и длъжността или местоработата им, само че за всеки случай тя би трябвало да преценя дали това е нужно. Мнението на Цацаров обаче, както и на шефа на спецпрокуратурата да вземем за пример - Иван Гешев е, че не би трябвало да бъдат оповестявани данни, идентифициращи обвинените. В едно от последните известия от прокуратурата - за внасяне на обвинителния акт против някогашния изпълнителен шеф на НДК Мирослав Боршош, не бяха посочени даже буквите на предадените на съд хора.
" Публикуването на персонални данни на обвинени лица в досъдебното произвеждане на интернет страниците на прокуратурите, както и даването им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово обвързване или е налице надделяващ публичен интерес. В случаите, когато предвид на общественополезната цел е невероятно или нецелесъобразно информацията да бъде оповестена в анонимизиран или псевдонимизиран тип, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвинения биха били задоволителни за реализиране на социална информираност, до момента в който публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица отвън процеса и прочие би било прекалено ", се споделя в мнението на комисията.
Освен това прокуратурата би трябвало да предприеме и съответни ограничения, с цел да не допусне неправилно идентифициране на друго лице при вероятно съвпадане на имената, прецизират от КЗЛД. За тази цел биха могли да се употребяват спомагателни признаци, в това число псевдоними, възраст, обитаемо място и други, стига спомагателната информация да не е прекомерна.
Според комисията проверяващите би трябвало необятно да употребяват съдействието на обществеността за откриване на закононарушенията и изясняване на събитията по делото. Когато това е обосновано и съразмерно на публичната заплаха на дееца или на незаконното действие, прокуратурата би могла да се обърне за подпомагане към жителите и посредством своята интернет страница и медиите, в това число посредством издание на персонални данни - фотоси, имена, адрес или други данни за лицето, пишат от комисията.
Тя показва и съответен образец, при който публичният интерес за осведоменост би могъл да надделее над отбраната на персоналните данни. Това е когато в наказателния развой взе участие човек, което заема висша обществена служба по смисъла на закона за битка с корупцията, както и подобен, който, заради естеството на своята активност, има въздействие върху обществото.
В мнението се напомнят и решения на Конституционния съд от 1996 и 2012 година, че " държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните чиновници могат да бъдат подложени на социална рецензия на равнище, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Поначало отбраната на персоналните данни на тези лица е доста по-занижена в съпоставяне със отбраната на останалите жители ". В мнението написа още, че разгласяването на имена от прокуратурата не нарушава презумпцията за непорочност, а единствено дава информация за подхванатите дейности за откриване и гонене на закононарушения.
Според КЗЛД публичността, прозрачността и отчетността на правосъдната власт са част от публичния надзор върху нея. Така се реализират правдивост, правда и самостоятелност, както и се ускорява публичното доверие в институциите. Освен това има и образователен резултат.
Междувременно през вчерашния ден от Върховния административен съд (ВАС) оповестиха, че към този момент няма да заличават от оповестените актове имената на компаниите, БУЛСТАТ и техните координати. Изключение ще вършат единствено едноличните търговци, само че в случай че в тяхното название се съдържа името на физическото лице. При жителите обаче името и презимето ще са с букви, единствено семейството ще се изписва напълно. Ще бъдат премахвани и спомагателните детайли, които биха разрешили установяването на съответните лица.
Преди дни и Върховният касационен съд (ВКС) стартира да изпраща прессъобщения с изписано с инициал първо име на подсъдими и напълно изписана фамилия.
Очаква се да бъде извършена среща сред Висшия правосъден съвет (ВСС), ръководители на съдилища и прокуратури, както и представители на медии за краткотрайно решение на въпроса с цензуриране на информацията за активността на правосъдната власт. Окончателно разрешаване на казуса може да има след приемане на промени в Закона за отбрана на персоналните данни, което ще се случи най-рано на есен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Защитата на персоналните данни (35)
Според КЗЛД от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвинените, както и длъжността или местоработата им, само че за всеки случай тя би трябвало да преценя дали това е нужно. Мнението на Цацаров обаче, както и на шефа на спецпрокуратурата да вземем за пример - Иван Гешев е, че не би трябвало да бъдат оповестявани данни, идентифициращи обвинените. В едно от последните известия от прокуратурата - за внасяне на обвинителния акт против някогашния изпълнителен шеф на НДК Мирослав Боршош, не бяха посочени даже буквите на предадените на съд хора.
" Публикуването на персонални данни на обвинени лица в досъдебното произвеждане на интернет страниците на прокуратурите, както и даването им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово обвързване или е налице надделяващ публичен интерес. В случаите, когато предвид на общественополезната цел е невероятно или нецелесъобразно информацията да бъде оповестена в анонимизиран или псевдонимизиран тип, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвинения биха били задоволителни за реализиране на социална информираност, до момента в който публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица отвън процеса и прочие би било прекалено ", се споделя в мнението на комисията.
Освен това прокуратурата би трябвало да предприеме и съответни ограничения, с цел да не допусне неправилно идентифициране на друго лице при вероятно съвпадане на имената, прецизират от КЗЛД. За тази цел биха могли да се употребяват спомагателни признаци, в това число псевдоними, възраст, обитаемо място и други, стига спомагателната информация да не е прекомерна.
Според комисията проверяващите би трябвало необятно да употребяват съдействието на обществеността за откриване на закононарушенията и изясняване на събитията по делото. Когато това е обосновано и съразмерно на публичната заплаха на дееца или на незаконното действие, прокуратурата би могла да се обърне за подпомагане към жителите и посредством своята интернет страница и медиите, в това число посредством издание на персонални данни - фотоси, имена, адрес или други данни за лицето, пишат от комисията.
Тя показва и съответен образец, при който публичният интерес за осведоменост би могъл да надделее над отбраната на персоналните данни. Това е когато в наказателния развой взе участие човек, което заема висша обществена служба по смисъла на закона за битка с корупцията, както и подобен, който, заради естеството на своята активност, има въздействие върху обществото.
В мнението се напомнят и решения на Конституционния съд от 1996 и 2012 година, че " държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните чиновници могат да бъдат подложени на социална рецензия на равнище, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Поначало отбраната на персоналните данни на тези лица е доста по-занижена в съпоставяне със отбраната на останалите жители ". В мнението написа още, че разгласяването на имена от прокуратурата не нарушава презумпцията за непорочност, а единствено дава информация за подхванатите дейности за откриване и гонене на закононарушения.
Според КЗЛД публичността, прозрачността и отчетността на правосъдната власт са част от публичния надзор върху нея. Така се реализират правдивост, правда и самостоятелност, както и се ускорява публичното доверие в институциите. Освен това има и образователен резултат.
Междувременно през вчерашния ден от Върховния административен съд (ВАС) оповестиха, че към този момент няма да заличават от оповестените актове имената на компаниите, БУЛСТАТ и техните координати. Изключение ще вършат единствено едноличните търговци, само че в случай че в тяхното название се съдържа името на физическото лице. При жителите обаче името и презимето ще са с букви, единствено семейството ще се изписва напълно. Ще бъдат премахвани и спомагателните детайли, които биха разрешили установяването на съответните лица.
Преди дни и Върховният касационен съд (ВКС) стартира да изпраща прессъобщения с изписано с инициал първо име на подсъдими и напълно изписана фамилия.
Очаква се да бъде извършена среща сред Висшия правосъден съвет (ВСС), ръководители на съдилища и прокуратури, както и представители на медии за краткотрайно решение на въпроса с цензуриране на информацията за активността на правосъдната власт. Окончателно разрешаване на казуса може да има след приемане на промени в Закона за отбрана на персоналните данни, което ще се случи най-рано на есен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Защитата на персоналните данни (35)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ