Комисията за финансов надзор (КФН) да се самофинансира от такси,

Комисията за финансов контрол (КФН) да се самофинансира от такси, а не от бюджета, както до момента. Това реши Народното събрание с признатите промени в Закона за КФН на първо четене, съобщи кореспондент на БГНЕС.

За измененията, импортирани от Министерски съвет, гласоподаваха за 100 народни представители.

Предложените промени са ориентирани към обезпечаване на нужния на Комисията за финансов контрол бюджет посредством финансирането й от такси, които се събират при реализиране на законоустановените й пълномощия, което ще обезпечи нужните условия за естественото действие на комисията като регулаторен и контролен орган на небанковия финансов бранш.

Настоящата правна наредба на финансирането на комисията води до случаи на усложнения, свързани и с осъществяването на отговорностите й за възнаграждение на членски импорт в европейските органи, както и на интернационалните организации IOSCO, IOPS и IAIS, което не следва да бъде допускано.

Влизането в действие, от 2010 година, на новата европейска рамка за финансов контрол наложи редица условия, огромна част от които са ориентирани към усилване координацията и дейностите на националните надзорни органи с новите европейски надзорни организации.

По силата на регламентите националните надзорни органи са длъжни да вземат участие в работата на европейските органи за контрол, което е обвързвано със обвързване за присъединяване във всички техни действия и начинания с висококвалифицирани специалисти, както и с регулярно пътешестване до седалищата им.

Съгласно регламентите за европейските надзорни органи се планува да бъдат осъществявани партньорски инспекции на надзорните органи на финансовите пазари, като инспекциите ще се съсредоточат освен върху доближаването на надзорните практики и върху опцията надзорниците да реализират висококачествени резултати от надзора, само че и върху независимостта на тези способени органи.

Неучастие на Комисията за финансов контрол в европейските органи би изключило България от процеса на правене на европейските нормативните актове, които ще се ползват непосредствено на финансовия, осигурителния и застрахователния ни пазар, показват вносителите.

Със законопроекта се основава приложение в Закона за Комисията за финансов контрол, в което се регламентират всички такси, които Комисията за финансов контрол събира при реализиране на пълномощията си според настоящите нормативни актове.

Въвеждат се нови такси, произлизащи само от последвалите след 2011 година промени в законодателството, както и от европейските регламенти по отношение на практикуване на произлизащите от тях нови надзорни пълномощия на Комисията за финансов контрол.

Същевременно при установяване на таксите законопроектът преценява задачата на Комисията за финансов контрол да подтиква развиването на финансовите пазари, като вкарва период от три години, в който за производството по потвърждаване на проспект Комисията за финансов контрол няма да събира такси.

В отчета на FSAP е направена рекомендация за възстановяване на експертния потенциал и обезпечаване на финансова обезпеченост на органа, която да разреши повишение експертизата на чиновниците. Размерът на техните хонорари не следва да е по-нисък от съответния размер на възнагражденията на чиновници от поднадзорните на Комисията за финансов контрол лица.

По време на дебатите Румен Гечев от Българска социалистическа партия запита дали законопроектът води до възстановяване на регулативните функционалности на съответния орган.

Според него хората, които са заети в КФН, би трябвало да имат висше юридическо или икономическо обучение. „ Имаме искания и към степента на образованието, като образованието би трябвало да бъде магистър. Не сме съгласни, че в КФН би трябвало да има хора, които са приключили други специалности “, сподели още Гечев.

От своя страна Георги Търновалийски от Българска социалистическа партия уточни, че проблемите, които се опитвал да реши този законопроект са проблеми, които не са единствено на КФН, а в съвсем всички страни органи. Особено съществени те били в контролните органи.

„ КФН е на бюджетна прехрана и е самостоятелна от изпълнителната власт и се регистрира за активността си пред Народно събрание. Бюджетът на КФН е част от държавния бюджет. С препоръчаните промени се предлага законодателен метод, при който КФН ще се устоя независимо посредством от такси и ще обезпечи обикновено финансиране на активността си. Ако приемем това, което желаят през днешния ден КФН, това значи, че по-късно същото ще изискат от Национална агенция за приходите, Агенция „ Митници “, акцентира депутатът от левицата.

От друга страна той уточни, че няма по какъв начин тази комисия и нейните управителни органи да получават по-високи заплати от тези на премиера, президента и ръководителя на Народно събрание./БГНЕС