Комичната опера Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети на 29 октомври

Комичната опера „ Дон Паскуале “ от Гаетано Доницети на 29 октомври на сцената на Софийската опера и балет

 

Не пропускайте една от най-популярните комични опери „ Дон Паскуале “ от Гаетано Доницети, която ще бъде показана на 29 октомври, сряда, от 19:00  в Софийска опера и балет.

Ролята на Норина ще извърши Керълайн Подолак, полско-канадска певица с интернационална кариера, която публиката ни познава от гостуването ѝ в „ Травиата “. 

 



В ролята на самия Дон Паскуале ще чуем известния бас Николай Петров, който извършва тази партията и на премиерата през 2019 г. 

Като Доктор Малатеста ще бъде Венцеслав Анастасов. Заедно с Николай Павлов показват удивително превъзходните комични подиуми основани от Доницети. 

В ролята на Ернесто се завръща Рейналдо Дроз, чиято кариера стартира от сцената на Софийската опера.  

 



 

Нотариус е Александър Георгиев.

Режисьор на спектакъла е Светозар Донев. Диригент – Жорж Димитров. Сценографията и костюмите са на Нела Стоянова. Диригент на хора е Виолета Димитрова. 

Изящната музика на Доницети и сюжетът гениално пресъздават един добре прочут и безконечен житейски проблем – за любовта и перипетиите, през които минава тя, изключително когато става дума за благосъстояние и наследници.

За първи път операта „ Дон Паскуале “ е изиграна на 4 януари 1843 година в Париж и от този момент до през днешния ден се радва на голям зрителски интерес. 

Първата й режисура в България е през 1932 година в Софийската опера. 

„ Дон Паскуале “ е определяна от музикалната рецензия като една от най-ценните комични опери на Доницети. Творба, чиято музика композиторът основава единствено за 8 дни и посредством нея прави публиката съпричастна на страстите, завладели душата на остарелия ерген Дон Паскуале, който желае да направи живота си по-добър като се ожени за млада жена. Но дали упованията му ще се оправдаят?

„ Никоя опера, композирана особено за Италианския спектакъл, не е имала по-бурен триумф. Четири или пет от сцените бяха повторени, бисове за артистите, бисове за Маестрото – с една дума, от тези аплодисменти, които в Париж са непокътнати единствено за същински великите. “ – сходна критика е оповестена в Парижката преса незабавно след премиерата през 1843 година

Почитателите на оперното изкуство ще преживеят един същински музикален празник, завладени от динамичността на изобретателната драматургия и въодушевената интерпретация на обичаните актьори и музиканти на Софийската опера.