Реакцията спрямо аномалията на модула Наука изважда на показ проблемите в НАСА
Коментарът на Оберг е оповестен на страниците на IEEE Spectrum.
Ето каква е историята на случилото се в края на месец юли, преразказана от специалиста: заради към момента неизяснени процеси в кибер-логиката на автопилота на “Наука ”, модулът взема решение, че би трябвало да се отдалечи от станцията, до момента в който тя прелита над Индонезия. Въпреки че “Наука ” е твърдо прикован към МКС, “Наука ” възпламенява един от моторите си за надзор на ориентацията – и като резултат орбиталният комплекс се накланя. Тъй като по това време станцията е оттатък обсега на съветските наземни станции, а релейните руски кораби и спътниците от групировката “Луч ” са от дълго време бракувани (без да се е появила още технология, която да ги замени), никой в началото не вижда, че моторът на “Наука ” работи. Бавната смяна в ориентацията на МКС е установена на по-късен стадий от НАСА.
Скоро по-късно Директорът на полета в Хюстън обявява “екстрена паника ”, нещо, което се случва за пръв път в историята на МКС. Прави се незабавна преценка до каква степен станцията е застрашена – слънчевите панели, радиаторите, роботите са презназначени да работят в безтегловност, само че имат прочут толеранс към тласъците, подбудени от моторите за промяна на траекторията. Пределите не са надминати, само че в никакъв случай не е зародила сходна обстановка. Междувременно системата за ръководство на полета на МКС засича отклоненията и задейства останалите мотори, които да ги компенсират. Тези мотори също са част от съветския сегмент на станцията. Единствената опция за ориентировка откъм американския сегмент на МКС се обезпечава от жироскопи, които обаче не биха контрирали безмислостния подтик от мотора на “Наука ”. Драмата се разпростира, до момента в който станцията минава над Тихия океан, Южна Америка и след това над Атлантическия океан. Там към този момент МКС навлиза в обсега на съветските наземни станции, само че това се случва час след началото на рецесията. През това време моторът на “Наука ” приключва своята работа, защото изразходва горивото си.
Какво се случва след това? Оберг е мощно обезпокоен от реакцията на НАСА. Официален представител на организацията се пробва да успокои обществеността като дава числови данни, които все още не са доказани (и не е очебийно, че занапред предстоят да се потвърдят). Впоследствие излиза наяве, че действителните стойности са доста по-сериозни. Но надалеч по-смущаващо е, че Съединени американски щати и Русия се пробват да потулят историята и реализират консенсус, че колкото по-бързо бъде пропуснат този случай, толкоз по-добре.
Експертът намира сходства сред случилото се през днешния ден и събития от отминали времена, като припомня, че точно гнилата просвета на НАСА е довела до злополуките на “Чалънджър ” и “Колумбия ”. Подобен бюрократичен инстинкт да се омаловажават проблемите е натурален, така като човешкият мозък по дифолт се надява на най-хубавото. Дори и когато зародят съществени отклонения, доколкото в края на деня всичко приключва добре, те се отписват като дребни разстройства. В годините преди злополуката на “Чалънджър ” през 1986 година НАСА приема, че всичко в програмата “космическа совалка ” е наред, само че някои техници забелязват безгрижието и неуместната хумористична реакция към инцидентните “глупави ” неточности. Резултатът е, че седем астронавти умират.
Същата наклонност се следи при започване на 90-те години, когато Съединени американски щати и Русия си стискат ръцете в името на взаимна стратегия сред совалките и станцията “Мир ”, която след това прелива в проекта Международна галактическа станция. Тогава политиката по времето на Бил Клинтън, когато админ на НАСА е Дан Голдин, извежда дипломацията и подобряването на връзките сред Съединени американски щати и Русия като висш приоритет. Множество висши ръководители напущат, защото не са удовлетворени от климата, която им се постанова, че сигурността би трябвало да отиде на втори проект за сметка на дипломатическите връзки. Един от тези напуснали е Джийн Кранц, който е засегнат, че за пръв път в галактическата си история Съединени американски щати делегира отговорности на Русия без да бъде фиктивен авариен вариант в случай че руснаците не се оправят. “Днешните проблеми с галактическата станция са разследване от стратегия, задвижвана от преобладаващо политическа цел и създадена от ад-хок комитет, който е заобиколил одобреното управление на НАСА и инженерните екипи ”, безапелационен е Кранц.
След случая с модула “Наука ” админът на организацията Бил Нелсън декларира следното: “Космическото съдействие продължава да е признак на руско-американските връзки и аз нямам подозрение, че нашата взаимна работа ускорява връзките, които са споили нашите колабораторски старания в хода на голям брой години ”. Нелсън въобще не загатва за аномалията и не показва неодобрение от съветския принос към нея.
Какво предлага Оберг, с цел да може НАСА да се опълчи на тази културна разруха? Експертът приканва да се дефинират всички причинно-следственни връзки за случая. Трябва да се обясни за какво НАСА е одобрила скачването на модул с мощни мотори, който не има дарба да бъде обезвреден на място при положение на щета. Очевидно е, че неналичието на надзор от страна на организацията във връзка с идващите на МКС задгранични галактически апарати е непосредствено обвързвана с политическата цел да се поддържат положителни връзки с Москва непременно. И точно тук би трябвало да работи коригиращият подтик, с цел да могат проблемите да бъдат позволени трайно.
Оберг припомня, че това не е първият случай в историята на МКС, касаещ особеност на съветски съставен елемент. Когато първият модул на МКС “Заря ” бива изстрелян в края на 90-те години, става известно, че той не дава отговор на команди и е на път да изгори в атмосферата. Докато ръководителите на НАСА честват с съветски сътрудници раждането на Международната галактическа станция, никой не смята за нужно да ги осведоми за разгръщата се рецесия. В последния миг някои съветски техници вземат решение да тестват друг формат от команди и компютърът на “Заря ” най-после отговаря, променяйки орбитата на модула. Така МКС е избавена, само че никой не е сметнал нужно да каже на НАСА, че бъдещето на станцията е висяло на косъм. Едва години по-късно историята изтича в съветските медии.
Експертът е оптимист, че руско-американското съдействие би могло да устои в бъдеще. Но това ще стане единствено в случай че НАСА се придържа към обичайна си просвета, която приоритизира сигурността, с цел да може животът и здравето на астронавтите да бъдат съхранени.
