Защо тези хора се чувстват лично обидени от западния свят
Коментарът е препубликуван от
Те приказват разпалено и яростно. Провокират съзнателно и с приятност. Те громят елитите, специалистите, науката, истаблишмънта, мейнстрийма, а най-много либералите и глобализма. Ако тук към този момент се сещате за български дейци, политици, публицисти и други обществени фигури, които изливат омразата си върху " умните и красивите ", интуицията не ви лъже.
Всъщност обаче става дума за едно международно събитие, разпознато от социолозите Каролин Амлингер и Оливер Нахтвай в книгата им " Уязвената независимост - аспекти на либертарианския авторитаризъм ", която е номинирана за премия на Лайпцигския панаир на книгата тази година.
" Оковани " от правила и забрани
Според създателите тези " властнически либертарианци " са нормално мъже с високо обучение и до неотдавна с демократични възгледи, които обаче през днешния ден не се тревожат от популизма или национализма, от властническите възгледи на водачи като Путин и Тръмп. Нещо повече, даже частично ги споделят, тъй като сега имат друга болежка: усещат се оковани от многочислените правила, наставления и забрани в света към тях.
Според тях тази система е основана от мейнстрийма, от един истаблишмънт, състоящ се от либерали и западни левичари, от просвета и световно предприемачество, които дружно приготвят нов тоталитаризъм в небивали мащаби. Авторитарният либертарианец се усеща афектиран, даже уязвен от настоящия западен свят. Той счита, че е жертва на мейнстрийма, който постанова " тирания на вярната позиция " и се бори за някаква ретротопия, в която светът още веднъж ще бъде подобен, какъвто е бил.
Фрустрации, които пораждат отчуждение
Не, това не са карикатурните фигури с шапки от алуминиево фолио, които имат вяра, че НАСА ги обгазява с кемтрейлс, че Бил Гейтс ги чипира, а Клаус Шваб, банкерите, тайното международно държавно управление, ЛГБТИ и мигрантите унищожават устоите на техния свят. Не, това са идеолозите на шапките от алуминиево фолио. Защото, както пишат създателите на книгата: " Едно общество, което на хората им наподобява безредно, неясно и даже враждебно, последователно се отчуждава от обществената действителност.
То създава освен маси, които пасивно одобряват ориста си, само че и активизира разрушителни сили, които се насочват против имагинерната опасност ". Защото множащите се опасности в актуалния свят вършат хората все по-зависими от институциите, а това провокира фрустрации, които са хранителна среда за възникването на уязвеното его на властническия либертарианец.
Реакции на уязвеното его
Той е властнически, тъй като въплъщава редица характерности на " властническата персона " по Адорно: властническа настъпателност, демонстрации на мощ, деструктивност, цинизъм, конспиратологично месианство и суеверия. Той отхвърля изводите на научните специалисти - основно заради това, че омразният му " мейнстрийм " признава престижа на тези специалисти. Той е властнически още и тъй като жестоко отхвърля всички други възгледи, като в същото време се държи нападателно и нападателно към тези, които (според уязвеното му его) лимитират свободите му.
А либертарианския аспект на тази персона създателите разказват по този начин: " От нейна позиция свободата не е споделено публично положение, а персонално владеене. () Свободата към този момент не се схваща просто като разграничение по отношение на държавния монопол над властта, а като разграничение по отношение на публичните правила ", пишат Амлингер и Нахтвай. Индивидът, който живее с такава визия за независимост, отхвърля всички публични наставления, тъй като има вяра, че има право да следва личните си наставления.
Собственото мнение се издига на същото ниво като научното знание
" Те са либертарианци дотолкоз, доколкото издигат личната си независимост на фундамент. Но в това време демонстрират властническа настройка, тъй като презират всички, които имат друга визия за свободата ", обобщават тезата си създателите.
Според тях въпросните персони се показват като демократи, само че в действителност са се пуснали надолу по пързалката на антиполитическата народна власт. Те не се гнусят от фашистите и са дотолкоз разочаровани от демокрацията, че властническата им настройка непрестанно ги тегли към някакви форми на тоталитаризъм и фашизъм.
Авторите напълно закономерно слагат описаните процеси и в подтекста на " пост-истината ", " пост-фактите ", и подправените вести: " От една страна достъпът до информация е демократизиран, от друга обаче хората все по-малко схващат света, в който живеят - в следствие от научния напредък, специализацията и неналичието на опит с избрани опасности. Независимо от това обаче всеки човек желае и отсега нататък да бъде пълноправен участник в полемиката - е, да, не толкоз с притежаваното знание, колкото с мнението си. () Стига се до такава степен, че при оценката на една обстановка личното мнение и личното чувство се издигат на същото ниво като научното знание. "
Новите властнически демони
Неслучайно личното мнение (което в България от време на време се назовава " друга позиция " ) през последните десетилетия консолидира властническите либертарианци във всички настоящи рецесии под едни и същи знамена: Няма да спасяваме гръцките банки. Няма да одобряваме мигранти. Климатичните промени са неистина. Няма пандемия, а имунизациите са нездравословни. Тръмп и Путин пазят обичайните полезности, а за войната в Украйна е отговорен Западът.
Така свободата и демокрацията, огромното еманципационно заричане на Просвещението, хем издигнаха равноправието сред хората (в индустриалния свят) до небивали небеса, хем породиха възходящо оскърбление у доста хора, които не знаят защо да употребяват равноправието си - и по този начин стават жертва на новите властнически демони. Или, както написа най-известният сегашен немски мъдрец Юрген Хабермас: " На мястото на тогавашното велико еманципационно заричане пристигна оглушителната и случайна шумотевица, която сътвори многочислени, затворени ехо-камери. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Те приказват разпалено и яростно. Провокират съзнателно и с приятност. Те громят елитите, специалистите, науката, истаблишмънта, мейнстрийма, а най-много либералите и глобализма. Ако тук към този момент се сещате за български дейци, политици, публицисти и други обществени фигури, които изливат омразата си върху " умните и красивите ", интуицията не ви лъже.
Всъщност обаче става дума за едно международно събитие, разпознато от социолозите Каролин Амлингер и Оливер Нахтвай в книгата им " Уязвената независимост - аспекти на либертарианския авторитаризъм ", която е номинирана за премия на Лайпцигския панаир на книгата тази година.
" Оковани " от правила и забрани
Според създателите тези " властнически либертарианци " са нормално мъже с високо обучение и до неотдавна с демократични възгледи, които обаче през днешния ден не се тревожат от популизма или национализма, от властническите възгледи на водачи като Путин и Тръмп. Нещо повече, даже частично ги споделят, тъй като сега имат друга болежка: усещат се оковани от многочислените правила, наставления и забрани в света към тях.
Според тях тази система е основана от мейнстрийма, от един истаблишмънт, състоящ се от либерали и западни левичари, от просвета и световно предприемачество, които дружно приготвят нов тоталитаризъм в небивали мащаби. Авторитарният либертарианец се усеща афектиран, даже уязвен от настоящия западен свят. Той счита, че е жертва на мейнстрийма, който постанова " тирания на вярната позиция " и се бори за някаква ретротопия, в която светът още веднъж ще бъде подобен, какъвто е бил.
Фрустрации, които пораждат отчуждение
Не, това не са карикатурните фигури с шапки от алуминиево фолио, които имат вяра, че НАСА ги обгазява с кемтрейлс, че Бил Гейтс ги чипира, а Клаус Шваб, банкерите, тайното международно държавно управление, ЛГБТИ и мигрантите унищожават устоите на техния свят. Не, това са идеолозите на шапките от алуминиево фолио. Защото, както пишат създателите на книгата: " Едно общество, което на хората им наподобява безредно, неясно и даже враждебно, последователно се отчуждава от обществената действителност.
То създава освен маси, които пасивно одобряват ориста си, само че и активизира разрушителни сили, които се насочват против имагинерната опасност ". Защото множащите се опасности в актуалния свят вършат хората все по-зависими от институциите, а това провокира фрустрации, които са хранителна среда за възникването на уязвеното его на властническия либертарианец.
Реакции на уязвеното его
Той е властнически, тъй като въплъщава редица характерности на " властническата персона " по Адорно: властническа настъпателност, демонстрации на мощ, деструктивност, цинизъм, конспиратологично месианство и суеверия. Той отхвърля изводите на научните специалисти - основно заради това, че омразният му " мейнстрийм " признава престижа на тези специалисти. Той е властнически още и тъй като жестоко отхвърля всички други възгледи, като в същото време се държи нападателно и нападателно към тези, които (според уязвеното му его) лимитират свободите му.
А либертарианския аспект на тази персона създателите разказват по този начин: " От нейна позиция свободата не е споделено публично положение, а персонално владеене. () Свободата към този момент не се схваща просто като разграничение по отношение на държавния монопол над властта, а като разграничение по отношение на публичните правила ", пишат Амлингер и Нахтвай. Индивидът, който живее с такава визия за независимост, отхвърля всички публични наставления, тъй като има вяра, че има право да следва личните си наставления.
Собственото мнение се издига на същото ниво като научното знание
" Те са либертарианци дотолкоз, доколкото издигат личната си независимост на фундамент. Но в това време демонстрират властническа настройка, тъй като презират всички, които имат друга визия за свободата ", обобщават тезата си създателите.
Според тях въпросните персони се показват като демократи, само че в действителност са се пуснали надолу по пързалката на антиполитическата народна власт. Те не се гнусят от фашистите и са дотолкоз разочаровани от демокрацията, че властническата им настройка непрестанно ги тегли към някакви форми на тоталитаризъм и фашизъм.
Авторите напълно закономерно слагат описаните процеси и в подтекста на " пост-истината ", " пост-фактите ", и подправените вести: " От една страна достъпът до информация е демократизиран, от друга обаче хората все по-малко схващат света, в който живеят - в следствие от научния напредък, специализацията и неналичието на опит с избрани опасности. Независимо от това обаче всеки човек желае и отсега нататък да бъде пълноправен участник в полемиката - е, да, не толкоз с притежаваното знание, колкото с мнението си. () Стига се до такава степен, че при оценката на една обстановка личното мнение и личното чувство се издигат на същото ниво като научното знание. "
Новите властнически демони
Неслучайно личното мнение (което в България от време на време се назовава " друга позиция " ) през последните десетилетия консолидира властническите либертарианци във всички настоящи рецесии под едни и същи знамена: Няма да спасяваме гръцките банки. Няма да одобряваме мигранти. Климатичните промени са неистина. Няма пандемия, а имунизациите са нездравословни. Тръмп и Путин пазят обичайните полезности, а за войната в Украйна е отговорен Западът.
Така свободата и демокрацията, огромното еманципационно заричане на Просвещението, хем издигнаха равноправието сред хората (в индустриалния свят) до небивали небеса, хем породиха възходящо оскърбление у доста хора, които не знаят защо да употребяват равноправието си - и по този начин стават жертва на новите властнически демони. Или, както написа най-известният сегашен немски мъдрец Юрген Хабермас: " На мястото на тогавашното велико еманципационно заричане пристигна оглушителната и случайна шумотевица, която сътвори многочислени, затворени ехо-камери. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ