Разделенията трябва да минат на заден план
Коментарът е във връзка публикацията " Защо ни трябват предварителни избори в този момент " на Веселин Желев, оповестена в Клуб Z
Споделям забележителна част от констатациите на Веселин Желев, само че не споделям извода, че са ни нужни предварителни избори в този момент.
През 2021 година България влезе в цикъл на политическа фрагментация - директно разследване на политическата борба, която се разпростра през 2020 година Малцина бяха българите, които да не са съгласни с извода, че на странатa е належащо политическо обновяване и превъзмогване на статуквото, само че инструментите и посоките на тази нужна смяна бяха и си остават съществена тематика на обществно разделяне и опълчване.
Очевиден е фактът, че зад политическите сили, инициирали този вид смяна, който се реализира през последните две години няма публично болшинство. В Народно събрание съществува коалиция, в която две от четирите участващи партии можем да назовем " партии на смяната " - Политическа партия и Демократична България. Има Такъв Народ е пар екселанс партия на разграденото статукво, която сполучливо взе завоя и се подреди след изборите през април предходната година в листата на " партиите на смяната ". За Българска социалистическа партия етикетът " партия на смяната " би могъл да се използва напълно в пейоративен смисъл.
Дълбочината на българската политическа рецесия се обуславя обаче и от обстоятелството, че в случай че " силите на смяната " явно не разполагат с мандат и болшинство за смяна, то и силите на предходното статукво не разполагат с капацитет за завръщане като опция на сегашното статукво. Макар и съхранила огромна част от своята поддръжка, партия ГЕРБ поляризира публичното мнение и основава минимум толкоз опозиция против себе си, колкото и поддръжка е в положение да активизира в днешното българско общество.
Партия Движение за права и свободи - още веднъж част от предходното статукво - има още по-малко шансове да се легитимира като смислена опция поради на своята история на главен център на систематизиране на олигархична власт сред задкулисието и политическата сцена.
Резултатът от обстоятелството, че силите на смяната нямат болшинство, а единствено едно мощно клатещо се държавно управление, до момента в който силите на преодоляното минало статукво нямат легитимност за завръщане във властови статут, се проектира в задълбочаваща се рецесия, която се демонстрира все по-опасно в динамична фрагментация на партийно-политическата система на България. Ако през днешния ден има избори за ново Народно събрание, най-вероятният резултат от тях ще бъде един парламент с минимум осем - даже девет политически фракции ( Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане, Мая изправи се, Янев залегни...) Броят на тези фракции е по-малкия проблем в сходна хипотетична обстановка, получена вследствие на предварителни избори.
По-големите проблеми са два. Първият - кардиналната несъответственост на тези фракции като капацитет за основаване на оперативно парламентарно болшинство и държавно управление. Вторият - директната изгода от политическата фрагментация за настоящия президент Румен Радев, който минимум от две години работи поредно за обезсилване и фрагментиране на политическото пространство в интерес на концентрацията на властта в личните му ръце, и за прехода на българската политическа система от парламентарна република към намерено президентска система на ръководство.
Предсрочните избори в комбиниране с един нефункционален парламент след тях ще дават на Радев нов нескончаем длъжностен мандат да довърши прехода към своята еднолична власт в интерес на евразийския избор за наше общо бъдеще. Не си правете илюзии - дясната ръка на Радев - Стефан Янев към този момент намерено го съобщи. Радев ще го каже намерено незабавно откакто вземе цялата власт в страната.
Както актуалната рецесия на практикуване на властта в разнородната коалиция, по този начин и провежданите в това време социологически сондажи безспорно демонстрират, че едни парламентарни избори в краткосрочна вероятност не са в положение да предложат резултати, водещи до превъзмогване на политическата рецесия. Напротив - евентуалните изборни резултати в непосредствена вероятност най-вероятно ще я задълбочат, ще засилят блокадата и безизходицата.
Нека напомним, че всичко това се случва в изискванията на невиждана промяна на интернационалното статукво - най-голямата след 1989 година, която произтича на първо място, само че освен от кремълската експанзия в Украйна. Поведението на България в тази рецесия, което може да бъде уподобено на " орел, рак и щука " се трансформира във все по-сериозно предизвикателство пред българската национална сигурност и вероятностите ни за национално развиване.
Единствената рационална опция на по този начин описаното статукво може би наподобява по следния метод.
Първо, всяка политическа партия - на власт и в съпротива - да построи своя лична позиция за националните цели в изискванията на задълбочаваща се национална и интернационална рецесия.
Тези партии, които са в положение да слагат целите за преодоляване на рецесията посредством съдействие и в сходство с определения и одобрен от България път на европейско развиване и атлантическо партньорство би трябвало да загърбят - краткотрайно, само че належащо - своите разлики от втори и трети порядък и да основат устойчиво публично и парламентарно болшинство.
Второ, това болшинство би трябвало да бъде способно да излъчи и изрично да поддържа държавно управление, чиято формула може да бъде друга, само че мандатът му - явен и хладнокръвен.
Възможно е сред тези партии да съществува непреодолима понастоящем ненавист, препятстваща формула за директно политическо съюзяване. Тогава на дневен ред може да излезе основаването на експертна - програмна формула за ръководство, която да получи явен мандат и поддръжка за избран период от време - да вземем за пример, до локалните избори следващата година.
Какъвто и да е изходът от актуалната рецесия, едно е явно - колкото и да са значими, раздялите от 2020 и 2021 година би трябвало да минат краткотрайно на назад във времето, с цел да бъдат решени проблемите на държавното ръководство и националната сигурност в актуалната обстановка на трагични геополитически провокации пред България и района, който тя населява.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Споделям забележителна част от констатациите на Веселин Желев, само че не споделям извода, че са ни нужни предварителни избори в този момент.
През 2021 година България влезе в цикъл на политическа фрагментация - директно разследване на политическата борба, която се разпростра през 2020 година Малцина бяха българите, които да не са съгласни с извода, че на странатa е належащо политическо обновяване и превъзмогване на статуквото, само че инструментите и посоките на тази нужна смяна бяха и си остават съществена тематика на обществно разделяне и опълчване.
Очевиден е фактът, че зад политическите сили, инициирали този вид смяна, който се реализира през последните две години няма публично болшинство. В Народно събрание съществува коалиция, в която две от четирите участващи партии можем да назовем " партии на смяната " - Политическа партия и Демократична България. Има Такъв Народ е пар екселанс партия на разграденото статукво, която сполучливо взе завоя и се подреди след изборите през април предходната година в листата на " партиите на смяната ". За Българска социалистическа партия етикетът " партия на смяната " би могъл да се използва напълно в пейоративен смисъл.
Дълбочината на българската политическа рецесия се обуславя обаче и от обстоятелството, че в случай че " силите на смяната " явно не разполагат с мандат и болшинство за смяна, то и силите на предходното статукво не разполагат с капацитет за завръщане като опция на сегашното статукво. Макар и съхранила огромна част от своята поддръжка, партия ГЕРБ поляризира публичното мнение и основава минимум толкоз опозиция против себе си, колкото и поддръжка е в положение да активизира в днешното българско общество.
Партия Движение за права и свободи - още веднъж част от предходното статукво - има още по-малко шансове да се легитимира като смислена опция поради на своята история на главен център на систематизиране на олигархична власт сред задкулисието и политическата сцена.
Резултатът от обстоятелството, че силите на смяната нямат болшинство, а единствено едно мощно клатещо се държавно управление, до момента в който силите на преодоляното минало статукво нямат легитимност за завръщане във властови статут, се проектира в задълбочаваща се рецесия, която се демонстрира все по-опасно в динамична фрагментация на партийно-политическата система на България. Ако през днешния ден има избори за ново Народно събрание, най-вероятният резултат от тях ще бъде един парламент с минимум осем - даже девет политически фракции ( Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане, Мая изправи се, Янев залегни...) Броят на тези фракции е по-малкия проблем в сходна хипотетична обстановка, получена вследствие на предварителни избори.
По-големите проблеми са два. Първият - кардиналната несъответственост на тези фракции като капацитет за основаване на оперативно парламентарно болшинство и държавно управление. Вторият - директната изгода от политическата фрагментация за настоящия президент Румен Радев, който минимум от две години работи поредно за обезсилване и фрагментиране на политическото пространство в интерес на концентрацията на властта в личните му ръце, и за прехода на българската политическа система от парламентарна република към намерено президентска система на ръководство.
Предсрочните избори в комбиниране с един нефункционален парламент след тях ще дават на Радев нов нескончаем длъжностен мандат да довърши прехода към своята еднолична власт в интерес на евразийския избор за наше общо бъдеще. Не си правете илюзии - дясната ръка на Радев - Стефан Янев към този момент намерено го съобщи. Радев ще го каже намерено незабавно откакто вземе цялата власт в страната.
Както актуалната рецесия на практикуване на властта в разнородната коалиция, по този начин и провежданите в това време социологически сондажи безспорно демонстрират, че едни парламентарни избори в краткосрочна вероятност не са в положение да предложат резултати, водещи до превъзмогване на политическата рецесия. Напротив - евентуалните изборни резултати в непосредствена вероятност най-вероятно ще я задълбочат, ще засилят блокадата и безизходицата.
Нека напомним, че всичко това се случва в изискванията на невиждана промяна на интернационалното статукво - най-голямата след 1989 година, която произтича на първо място, само че освен от кремълската експанзия в Украйна. Поведението на България в тази рецесия, което може да бъде уподобено на " орел, рак и щука " се трансформира във все по-сериозно предизвикателство пред българската национална сигурност и вероятностите ни за национално развиване.
Единствената рационална опция на по този начин описаното статукво може би наподобява по следния метод.
Първо, всяка политическа партия - на власт и в съпротива - да построи своя лична позиция за националните цели в изискванията на задълбочаваща се национална и интернационална рецесия.
Тези партии, които са в положение да слагат целите за преодоляване на рецесията посредством съдействие и в сходство с определения и одобрен от България път на европейско развиване и атлантическо партньорство би трябвало да загърбят - краткотрайно, само че належащо - своите разлики от втори и трети порядък и да основат устойчиво публично и парламентарно болшинство.
Второ, това болшинство би трябвало да бъде способно да излъчи и изрично да поддържа държавно управление, чиято формула може да бъде друга, само че мандатът му - явен и хладнокръвен.
Възможно е сред тези партии да съществува непреодолима понастоящем ненавист, препятстваща формула за директно политическо съюзяване. Тогава на дневен ред може да излезе основаването на експертна - програмна формула за ръководство, която да получи явен мандат и поддръжка за избран период от време - да вземем за пример, до локалните избори следващата година.
Какъвто и да е изходът от актуалната рецесия, едно е явно - колкото и да са значими, раздялите от 2020 и 2021 година би трябвало да минат краткотрайно на назад във времето, с цел да бъдат решени проблемите на държавното ръководство и националната сигурност в актуалната обстановка на трагични геополитически провокации пред България и района, който тя населява.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ