Служебният кабинет има право да предлага съдебна реформа
Коментарът е от профила на създателя във фейсбук. Заглавието е на " Дневник ".
На чуванията в Комисията по правните въпроси в Народното събрание в четвъртък беше изработен следващият обезверен опит за прекъсване на правосъдната промяна, като се показаха правни причини за това, че служебното държавно управление не има законодателна самодейност за основни промени в наказателното законодателство на България.
Комисията по правни въпроси одобри механизъм за следствие на основния прокурор на първо четене
Мария Карагьозова като представител на Асоциация " Форум " изрази тезата, която е развита и в мнението на асоциацията до Народното събрание, че съгласно Конституцията на Република България, служебното държавно управление не е умело да внесе законопроектите, свързани с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ). В мнението са представени обособени пасажи от Решение No 20 по к.д. No 30/1992 година, както следва:
" заради естеството на дилемите, които взема решение служебното държавно управление, както и заради това, че то нормално не извършва една политическа образувана и подкрепена стратегия, би трябвало да се смята, че упражняването от него на законодателна самодейност е позволена в рамки, обрисувани от ограничеността на задачите и функционалностите на това държавно управление "
и
" от това, че служебното държавно управление получава своя мандат не от Народното събрание, произтича избрана дребнавост на неговите функционалности. Тя не предстои на дефиниране или законово регламентиране, а е разследване от ограничавания интервал на действие на служебното държавно управление, от предназначението му да ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на постоянно държавно управление, от ограничеността на парламентарния надзор, упражняван върху него, както и от непарламентарния източник на неговите пълномощия "
" служебното държавно управление не е обект на парламентарен надзор, който цели реализирането на политическа отговорност ".
Цитираните пасажи са от Раздел II на решението, озаглавен " Относно пълномощията и периода на служебното държавно управление ". Изваждането пред скоби на обособени фрази, обаче, не е мотив, с който може да се отбрани изложената теза. В претекстовете на решението на Конституционния съд, в раздел II, се споделят и други неща, а точно, че:
• Не е допустимо посредством пояснение на конституцията да се изброят пълномощията на служебното държавно управление
• Не е допустимо наложително установяване на тези пълномощия посредством обособен закон
• В конституцията няма изброяване на пълномощията на Министерския съвет изобщо, а посредством потреблението на така наречен обща уговорка в член 105, алинея 1 е маркирано, че Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с конституцията и законите.
• Служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика и не може да се обоснове несъгласие с конституцията на което и да е деяние от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички пълномощия, които в глава пета от конституцията се дават на Министерския съвет.
Тази линия на разсъждения намира своя логически край в диспозитива на конституционно решение, където се споделя, че служебното държавно управление реализира пълномощията на Министерския съвет, избрани в глава пета от конституцията, има единствено известна дребнавост, която не предстои на дефиниране или законова уредба и ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната.
Конституционният съд при тълкуването си на наредбите не е сложил никакви ограничавания за типа на въпросите, които може да взема решение служебното държавно управление, а приемането на промените и допълненията в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс са освен настоящи въпроси, само че и извънредно наложителни и незабавни за решение с оглед отбрана на правата на индивида, демократичните полезности и правовия ред в страната.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
На чуванията в Комисията по правните въпроси в Народното събрание в четвъртък беше изработен следващият обезверен опит за прекъсване на правосъдната промяна, като се показаха правни причини за това, че служебното държавно управление не има законодателна самодейност за основни промени в наказателното законодателство на България.
Комисията по правни въпроси одобри механизъм за следствие на основния прокурор на първо четенеМария Карагьозова като представител на Асоциация " Форум " изрази тезата, която е развита и в мнението на асоциацията до Народното събрание, че съгласно Конституцията на Република България, служебното държавно управление не е умело да внесе законопроектите, свързани с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ). В мнението са представени обособени пасажи от Решение No 20 по к.д. No 30/1992 година, както следва:
" заради естеството на дилемите, които взема решение служебното държавно управление, както и заради това, че то нормално не извършва една политическа образувана и подкрепена стратегия, би трябвало да се смята, че упражняването от него на законодателна самодейност е позволена в рамки, обрисувани от ограничеността на задачите и функционалностите на това държавно управление "
и
" от това, че служебното държавно управление получава своя мандат не от Народното събрание, произтича избрана дребнавост на неговите функционалности. Тя не предстои на дефиниране или законово регламентиране, а е разследване от ограничавания интервал на действие на служебното държавно управление, от предназначението му да ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на постоянно държавно управление, от ограничеността на парламентарния надзор, упражняван върху него, както и от непарламентарния източник на неговите пълномощия "
" служебното държавно управление не е обект на парламентарен надзор, който цели реализирането на политическа отговорност ".
Цитираните пасажи са от Раздел II на решението, озаглавен " Относно пълномощията и периода на служебното държавно управление ". Изваждането пред скоби на обособени фрази, обаче, не е мотив, с който може да се отбрани изложената теза. В претекстовете на решението на Конституционния съд, в раздел II, се споделят и други неща, а точно, че:
• Не е допустимо посредством пояснение на конституцията да се изброят пълномощията на служебното държавно управление
• Не е допустимо наложително установяване на тези пълномощия посредством обособен закон
• В конституцията няма изброяване на пълномощията на Министерския съвет изобщо, а посредством потреблението на така наречен обща уговорка в член 105, алинея 1 е маркирано, че Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с конституцията и законите.
• Служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика и не може да се обоснове несъгласие с конституцията на което и да е деяние от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички пълномощия, които в глава пета от конституцията се дават на Министерския съвет.
Тази линия на разсъждения намира своя логически край в диспозитива на конституционно решение, където се споделя, че служебното държавно управление реализира пълномощията на Министерския съвет, избрани в глава пета от конституцията, има единствено известна дребнавост, която не предстои на дефиниране или законова уредба и ръководи настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната.
Конституционният съд при тълкуването си на наредбите не е сложил никакви ограничавания за типа на въпросите, които може да взема решение служебното държавно управление, а приемането на промените и допълненията в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс са освен настоящи въпроси, само че и извънредно наложителни и незабавни за решение с оглед отбрана на правата на индивида, демократичните полезности и правовия ред в страната.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ