Коментар на Ясен Бояджиев, Deutsche Welle (www.dw.com)Европа на две скорости

Коментар на Ясен Бояджиев, Deutsche Welle (www.dw.com)

" Европа на две скорости може да счупи Европейски Съюз ", предизвести тези дни министър председателят Борисов. Той обаче няма право да се оплаква. Защото България сама се сложи в периферията на Европейски Съюз. Ето няколко образеца единствено от последните дни:

„ Европа на две скорости може да счупи Европейски Съюз “, сподели тези дни българският министър председател пред съпартийците си от ЕНП. Думите му звучат като предизвестие, подбудено от угриженост за общото европейско бъдеще. Зад тях обаче се крие едно недоволство - че някой желае да остави България на „ втора скорост “, отреждайки ѝ място в периферията на Съюза. Крие се и едно неприятно предусещане - че се задава краят на Европейски Съюз в днешния му тип на великодушен и не доста взискателен донор.

Метафори и действителности

Всъщност „ двете (че и повече) скорости “ са действителност в Европейски Съюз още преди около серията рецесии (икономическа, Гърция, еврото, Брекзит, миграцията) да се появи и да се утвърди едноименната метафора. В дебата за бъдещото развиване на Съюза тя отбелязя визията, че рецесиите могат да бъдат преодолени посредством по-бърза, по-тясна и по-дълбока интеграция. Разбира се, скоростта и степента на интеграция са въпрос и на справедливи благоприятни условия и процеси. Но в доста огромна степен зависят от желанието и волята на политиците в обособените страни за промени и смяна.

Метафората за „ счупването “ на Европейски Съюз е към момента единствено опасност, която обаче бързо може да се трансформира в действителност. Но причина за „ счупването “ няма да бъдат тези, които желаят „ Европа на две скорости “, а разрастващата се група от страни, които потъпкват правила и полезности като върховенството на закона, разделянето на управляващите, самостоятелното правораздаване, работещите в общ интерес институции, свободата на словото. Така те разрушават самата основа на Европейски Съюз.

Ето няколко образеца единствено от последните дни, които демонстрират къде е България в координатната система на европейските скорости и правила.

Забатачени, сменени и провалени промени

Откакто е член на Европейски Съюз, страната непроменяемо държи шампионата по замърсяване на въздуха. След куп предизвестия, през 2015 година Европейска комисия заведе дело в Съда на Европейски Съюз за систематично неспазване на нормите. През идващите две години нищо не се промени, а страната бе наказана да понижи запрашването. Но година и половина по-късно смяна още няма. Миналата седмица Европейска комисия даде последна пролонгация от два месеца, преди да се обърне още веднъж към съда и да последват финансови наказания. Същия ден пристигнаха и предизвестия за идни нови правосъдни процедури поради продължаващи с години нарушавания на други европейски правила.

Разбира се, в това отношение България не е сама, нито тези съответни наставления са най-важното на света. Но тук и най-важните промени (включително тези, от които зависи по-бързото напредване на страната към обществените и икономическите стандарти на ЕС) са забатачени по същия метод. Или умишлено сменени и провалени. Като правосъдната промяна да вземем за пример.

Върховенството на закона

Девет години, откакто тържествено бе провъзгласено като „ начало на битката против проведената престъпност, корупцията и срастването на проведената престъпност с държавния уред ", прословутото дело „ Октопод “, послужило неведнъж за отчитане на „ прогрес “ пред Брюксел, предходната седмица завърши безславно с оправдателна присъда. Оказа се, че или главата на „ октопода “ е почтена (тоест, била е набедена), или системата не е способна да потвърди виновността ѝ. Което в края на краищата е все едно, тъй като всички гръмки обвинявания нормално свършват по същия незнаен метод.

В последните седмици редовно заобикаляната от промените прокуратура още веднъж влезе във фаза на хиперактивност. Най-напред крупни предприемачи, някои от които от дълго време известни с безобразията си, внезапно се снабдиха с куп обвинявания и влязоха в ареста. После в Агенцията за българите в чужбина ненадейно бе разкрита незаконна група, която продавала българско поданство. Сигналите и медийните изявления за това се трупаха от години, само че никой не им обръщаше внимание. После заедно бе пожелан имунитетът на шестима депутати. За някои от тях претекстовете са претоплени остарели обвинявания, за други - изсмукани от пръстите съчинения. Както споделиха от самата прокуратура, имало някои „ хипотези “, които „ не можем да ги твърдим с увереност ".

Едва ли някой се съмнява, че и тези истории ще приключат безславно, също като делото „ Октопод “. Опитът напълно еднопосочно сочи, че цел и движещ претекст на безчет сходни акции не са върховенството на закона и битката против корупцията, а: реплика и отчитане на активност за пред Европейски Съюз (в случая в навечерието на следващия мониторингов доклад), политически напън и почистване на сметки, злепоставяне, тормоз и принуда против съперници.

" Независимите " институции

В България институциите, които би трябвало да работят без значение и в общ интерес, са смачкани или напряко завладяни, с цел да обслужват частни ползи. Примерът от последните дни е с Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства. Заради спор с прокуратурата то бе изцяло блокирано и към този момент две години не управлява нищо. След като предходната седмица станаха известни номинациите за нови членове на Бюрото (сред които и човек с медийното название " лейтенанта на Пеевски " ), е повече от несъмнено, че то ще продължи да прави същото. Със единодушието и дейното съучастничество на всички парламентарни партии.

Свободата на словото

Когато влизаше в Европейски Съюз, България беше на 36-то място в класацията на „ Репортери без граници “ за независимост на пресата. Днес е на 111-а позиция измежду 180 страни и изрично държи последното място в Европейски Съюз. Една от аргументите за това бе посочена предходната седмица от „ Репортери без граници “ (една от най-уважаваните медийни организации в света): “Всяка опозиционна медия, дръзнала да подлага на критика държавното управление в България или проправителствени олигарси, е подложена на офанзиви ". Организацията стачкува във връзка офанзивите против издателя на една от дребното сходни медии. " Понякога олигарсите употребяват таблоиди, новинарски уеб сайтове и телевизионни канали, с цел да очернят опозиционните медии. Понякога управляващите прибягват до юридически тормоз, с цел да заглушат гласовете на самостоятелните медии. Незабавно би трябвало да се прекратят непрекъснатият надзор, офанзивите и конфискациите, целящи да попречат на тези медии да работят ", декларира организацията и приканва Европейска комисия да изследва дейностите на българското правосъдие против самостоятелни медии.

И правораздаването, и ръководещите, и тяхната съпротива не харесват „ Репортери без граници “. Но явно нямат нищо срещу неизброимия рой от медийни сходства, следени от Пеевски, които славословят властта и громят съперниците ѝ.

Изводите

Разбира се, в отношението си към правилата и полезностите на Европейски Съюз България не е сама. В съпоставяне с някои водачи, намерено хулиганстващи в това отношение, българският министър председател наподобява дори напълно обичайно.

Той обаче няма от какво и от кого да се оплаква. България сама се е сложила във „ втората скорост “ и в периферията на Европейски Съюз. Защото в някои връзки се движи прекомерно постепенно, а в други буксува на място или напряко се е забързала обратно.

В същото време предчувствието на българския министър председател е изцяло целесъобразно - Европейски Съюз в днешния си тип в действителност може скоро да се „ счупи “. И тогава няма да е допустимо да се ползваш от европейската взаимност и по едно и също време да претендираш за свободата да правиш каквото си искаш.