Индия се готви за един от най-големите си търговски завои

Индия се готви за един от най-големите си търговски завои в автомобилния бранш от десетилетия – и този завой има директно значение за Европа, само че индиректно и за България. Страната ни е значим производител на автомобилни елементи и съставни елементи за немски и други европейски концерни. Ако съглашението за свободна търговия сред Европейски Съюз и Индия бъде финализирано, по-лесният достъп на европейските коли до индийския пазар може да отвори спомагателни благоприятни условия за българските снабдители, само че и да изостри конкуренцията.

Още по тематиката

Китай уголемява водачеството си при електрическите автомобили, до момента в който Европа и Съединени американски щати отстъпват Транспорт Икономика / Анализи / Интервюта, Свят 19 дек 2025 Назрява ценова война при електрическите автомобили Транспорт Икономика / Анализи / Интервюта, Е-мобилност 24 ное 2025

Какво възнамерява Индия: от 110% до 40% мита – и още надолу

По информация на Ройтерс, позоваваща се на източници, осведомени с договарянията, Индия и Европейски Съюз са на финалната права на многогодишни договаряния за съглашение за свободна търговия, в чиито център е автомобилният бранш.

Ключовите детайли:

Драстично понижаване на митата за вносни коли от Европейски Съюз: от сегашните 110% до 40%; на по-късен стадий – стесняване на митото даже до 10% за избрани квоти.

Незабавно понижение за стеснен брой коли: коли с мотори с вътрешно горене и вносна цена над 15 000 евро; първична годишна квота към 200 000 автомобила.

Електромобилите към този момент остават отвън режима за облекчения: през първите 5 години няма да употребяват понижените мита, с цел да се отбрани развиващият се локален промишлен потенциал в сегмента; концепцията е да се поддържат индийски производители като Tata Motors и Mahindra & Mahindra.

От съглашението най-вече се чака да завоюват огромни немски и европейски марки: Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW, както и други премиум и всеобщи европейски производители.

Индия – третият авто колос на планетата

Индия към този момент е третият по величина авто пазар в света, след Съединени американски щати и Китай.

Страната разполага с пазар с към 4,4 млн. продадени леки автомобила годишно, доминиран от Suzuki (Maruti Suzuki) и локалните Mahindra и Tata, които дружно държат към две трети от пазара.

Европейските производители към този момент имат под 4% пазарен дял в Индия, главно поради извънредно високите вносни мита, мощно развита локална промишленост с по-ниски ценови равнища, характерни желания на индийските консуматори към по-компактни и по-достъпни модели.

Прогнозите са, че до 2030 година индийският пазар може да доближи към 6 млн. автомобила годишно. Това трансформира Индия в основен растежен пазар в миг, когато продажбите в Европа са по-зрели и мощно контролирани от климатични и екологични условия.

Какво значи съглашението за европейските концерни

Ако съглашението бъде финализирано в обявения тип, европейските коли ще станат доста по-конкурентни ценово в Индия.

Намалението на митото от 110% до 40% (и вероятно до 10%) ще смъкна крайната цена за клиента сензитивно, изключително в премиум сегмента. Това ще разреши на марки като VW, Audi, Skoda, Mercedes, BMW, Stellantis, Renault и други да се борят по-успешно за по-висок клас клиенти.

Вероятно ще има нови вложения в местен монтаж, фабрики и развойни центрове в Индия, с цел да се усъвършенстват разноските, да се отговори на локалните условия, да се употребява Индия и като база за експорт към трети пазари.

Паралелно, съглашението може да даде подтик и на индийския експорт към Европейски Съюз – изключително в браншове като текстил и бижутерия, които сега са под натиска на високите мита на Съединени американски щати.

Касае ли това България директно? Да – през веригите на стойност

Има две равнища на влияние при този развой:

Непряко, само че действително – през немските и европейските концерни: България няма да договаря двустранно с Индия за коли – това е в границите на Европейски Съюз. Но всяко разширение на наличието на европейската автоиндустрия в нови огромни пазари трансформира поръчките и проектите по цялата верига.

Потенциално директно – в по-дългосрочен проект: Ако български компании в секторите елементи, електроника, кабели, ИТ/софтуер за коли натрупат задоволително потенциал и референции, нищо не пречи в бъдеще да работят и непосредствено с индийски производители (Tata, Mahindra, местни партньорства на европейски концерни). Споразумението ЕС–Индия би улеснило подобен вид коопериране, в това число по линия на взаимни планове, R&D, аутсорсинг на инженерни услуги.

България ще има заобиколен, само че действителен интерес

България не е производител на коли, само че е важен снабдител на автомобилни елементи, съставни елементи и системи. В страната работят десетки компании – както световни мултинационални, по този начин и български – в сегментите: кабелни съоръжения и жици; електронни модули и сензори; пластмасови и железни детайли; интериорни елементи; съставни елементи за мотори и шасита.

Голяма част от този експорт отива точно към немски концерни (VW Group, BMW, Mercedes-Benz, Porsche и др.), както и към други европейски производители, които биха имали интерес да уголемяват производството и продажбите си в бързо растящи пазари като Индия.

Следователно в случай че европейските автопроизводители усилят продажбите си в Индия, усилят производството или разширят моделните гами, това може да докара до растеж в поръчките към техните снабдители – в това число българските. България може да се възползва, в случай че се нарежда като надеждна и конкурентна част от веригата за доставки, изключително в съставни елементи за по-достъпни, само че качествени модели и елементи за премиум сегмента, който има по-висока добавена стойност.

Възможните резултати за българските снабдители

Като евентуалните позитивни сюжети могат да се посочат:

Повече поръчки от европейските производители - Ако VW, Mercedes, BMW и други усилят индустриалните си проекти за модели, ориентирани към Индия, техните снабдители – част от които имат фабрики в България – евентуално ще би трябвало да покачат размера. Това би могло да докара до нови вложения, разширения на потенциал, повече работни места и по-висок експорт от България.

По-добра диверсификация на пазарите - В момента огромна част от българския експорт на автомобилни елементи е ориентиран към Европейски Съюз. Ако посредством европейските концерни България косвено „ стъпи “ по-силно в Индия, това понижава зависимостта от един район и прави бранша по-устойчив.

Възможности за специализация - Индийският пазар има характерни условия – по-устойчиви на климат, по-различни конфигурации, модификации за ляв/десен волан и така нататък Българските фабрики, които съумеят да се приспособяват към такива условия, могат да завоюват дълготрайни контракти за профилирани съставни елементи.

Но има и опасности и незнайни: Европейските компании могат да реалокират част от веригата на доставки по-близо до Индия – посредством местни сътрудници или нови фабрики там. Ако производителите търсят оптимално понижение на разноските за съставни елементи за индийския пазар, може да предпочетат местни индийски или районни снабдители, които оферират по-ниски разноски за труд и логистика. Това би било изключително евентуално при по-нискостойностни съставни елементи с дребен софтуерен интензитет.

Какво следва – и какво е рационално да направи България

На този стадий - Министерството на търговията на Индия и Европейската комисия отхвърлят коментар, само че упованията са, че още в околните дни може да бъде разгласен пробив в договарянията.

Ако съглашението бъде действително финализирано, ще последват: детайлизиране на квотите; поетапно понижаване на митата; изясненост за това дали и по какъв начин частите и съставените елементи ще употребяват облекчения.

За България би било рационално: страната и браншовите организации (например Автомобилен клъстер България) да проучват профила на индийския пазар и потребностите на европейските производители; българските снабдители да употребяват момента за диалози с настоящите си клиенти – огромните концерни – по какъв начин това съглашение трансформира техните проекти и по какъв начин България може да взе участие по-активно; да се търсят благоприятни условия за стратегически партньорства с индийски компании – изключително в области, в които България към този момент има мощни позиции (кабелни системи, електроника, програмен продукт за автомобили).

Ако Индия в действителност отвори пазара си за европейските коли, огромните заглавия ще са за VW, Mercedes и BMW. Но по веригата надолу това може да се окаже опция – или пропуснат късмет – и за страни като България, които към този момент са част от индустриалния „ гръбнак “ на европейския автосектор. Въпросът е дали ще се възползваме стратегически, или ще останем единствено статистика в нечий непознат доклад.