Патриотите се превърнаха от потентни опозиционери в ялови управляващи
Коментар на СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ
Внимавай какво си пожелаваш, тъй като може да се сбъдне. Тези думи в най-голяма степен разказват обстановката, в която се намират "Обединени патриоти " (ОП). От известно време държанието им наподобява непоследователно, безредно, необичайно, даже на моменти гротескно и всичко това, колкото и парадоксално да наподобява, се случва по силата на сбъднатото предпочитание за власт.
Властта по формулировка е еманацията на политическото деяние и последна цел на всяка политическа партия. При патриотите обаче нещата наподобяват малко по-различно. За никого не е загадка, че патриотичното обединяване трябваше да послужи на една прагматична, рационална цел - влизането на трите партии в Народното събрание. Следващият интегриращ фактор се оказа властта. Тя изигра ролята на съществена заварка сред тримата водачи и общ деноминатор на техния политически интерес. Участието в държавното управление се оказа факторът, чието въздействие известно време минимизираше центробежните въздействия на междуличностната нетърпимост и политическите специфики в обединението. Само че властта, уви, не е за всеки. Още по-малко за партии като тези в обединението на патриотите.
По всички дефиниции българските патриоти попадат в графата на десния коренен популизъм. Тяхната моментна популярност изцяло се вписва в процесите, които протичат съвсем на всички места в Европа. В политическите стратегии на десните популисти има доста общи неща: отрицателно отношение към Европейски Съюз, антиимигрантски и постоянно искрено ксенофобски позиции, отменяне на политическия естаблишмънт. Партии като тези в Оперативна програма черпят своята политическа значителност с помощта на своята антисистемност и политически радикализъм.
Тяхната мощ не е във властта, а против властта.
По силата на тази причинност Патриотите се трансфораха от потентни опозиционери в ялови властници. Образът на политически яловия родолюбец не е хубав. Поведението му е още по-некрасиво. Достатъчно е да си спомним скорошните изяви на Валери Симеонов и Волен Сидеров, с цел да изчезнат всевъзможни подозрения в коректността на тази оценка. Тук не става въпрос просто за самостоятелни когнитивни и културни дефицити при двамата водачи. Патриотите усещат, че губят еднаквост, а на опитите им да наподобяват радикални и антисистемни, до момента в който са във властта, им липсва както просветеност, по този начин и достоверност.
В такава компания Красимир Каракачанов наподобява най-спокоен, само че той търпи може би най-сериозните имиджови деформации.
"Воеводата " седи обуздан на министерското кресло.
Той към този момент не е водач. Той си има началник - Бойко Борисов. Още по-неприятното за него в тази ситуация е, че от институционалната позиция, която заема, той е зависим на европейските бюрократи и евроатлантически началници, които громеше с родолюбив плам по време на предизборната акция. Единственото, което му остава, е да подмята сърцераздирателни хрумвания като тази за доброволна наборна работа.
Допълнителен фактор за напрежението вътре в обединението е и разпределението на политическите функции на водачите. Каракачанов и Симеонов - в държавното управление, при властта, а Сидеров - в Народното събрание, по-далеч от властта. И по никакъв начин не е учудващо, че точно водачът на "Атака " в най-голяма степен показва отдалеченост от "омразния " естаблишмънт. Луксът на сходна позиция няма по какъв начин да не провокира злоба у неговите сътрудници, които сигурно си дават сметка, че той ще излезе с минимум провали от задушаващата прегръдка на властта.
Ситуацията става още по-задушаваща, когато прегръдката на властта е прегръдката на Борисов. Ако не имат вяра в това, Патриотите могат да попитат сътрудниците си от Реформаторския блок. През годините Борисов по категоричен метод е показал своите характерни разбирания за съдружни връзки. С присъщата му лекост и непрестореност за министър-председателя не е никакъв проблем да приватизира даже и дребното позитиви на ръководството, а
да припише отговорността на неуспехите на своите съдружни сътрудници.
Нещо повече, на правилото "разделяй и владей " Борисов употребява всички налични принадлежности, с цел да забие клинове сред водачите, като по този метод си разчиства електорален терен.
"Странното " държание на Патриотите има и още едно пояснение, обвързвано със характерната им роля във властта. Достатъчно е да погледнем министрите от патриотичната квота и поредицата от политически решения и дейности (казусът "Пирин ", вносът на задгранични служащи, гласуването на закон на Пеевски и Цонев за КТБ), с цел да създадем обосновано съмнение за инструменталната им функционалност в политическия развой. Инструментализираните политически планове имат стеснен период на валидност, след който се губи смисълът на тяхното битие. Такава е ориста на всеки инструмент - след избран интервал на приложимост се изхабява, става непотребен и постоянно бива изхвърлян от тези, които го употребяват. Вероятно този миг наближава и чувството за привършване на властовото време в допълнение ускорява междуличностните спорове в обединението.
Всичко, което се случва при Патриотите, наподобява разумно, предвидимо и закономерно. Просто по този начин работи в последно време родната ни политическа система - създава ситуационни герои, чиято съществена роля е да поддържат съществуването на политическия тотем Борисов. Печалността на техния облик се дължи на фрапантното разминаване сред личната им преценка за значителност и действителните им политически благоприятни условия. И евентуално на това, че всички знаем остарелия моабет за властта и сеира.
Внимавай какво си пожелаваш, тъй като може да се сбъдне. Тези думи в най-голяма степен разказват обстановката, в която се намират "Обединени патриоти " (ОП). От известно време държанието им наподобява непоследователно, безредно, необичайно, даже на моменти гротескно и всичко това, колкото и парадоксално да наподобява, се случва по силата на сбъднатото предпочитание за власт.
Властта по формулировка е еманацията на политическото деяние и последна цел на всяка политическа партия. При патриотите обаче нещата наподобяват малко по-различно. За никого не е загадка, че патриотичното обединяване трябваше да послужи на една прагматична, рационална цел - влизането на трите партии в Народното събрание. Следващият интегриращ фактор се оказа властта. Тя изигра ролята на съществена заварка сред тримата водачи и общ деноминатор на техния политически интерес. Участието в държавното управление се оказа факторът, чието въздействие известно време минимизираше центробежните въздействия на междуличностната нетърпимост и политическите специфики в обединението. Само че властта, уви, не е за всеки. Още по-малко за партии като тези в обединението на патриотите.
По всички дефиниции българските патриоти попадат в графата на десния коренен популизъм. Тяхната моментна популярност изцяло се вписва в процесите, които протичат съвсем на всички места в Европа. В политическите стратегии на десните популисти има доста общи неща: отрицателно отношение към Европейски Съюз, антиимигрантски и постоянно искрено ксенофобски позиции, отменяне на политическия естаблишмънт. Партии като тези в Оперативна програма черпят своята политическа значителност с помощта на своята антисистемност и политически радикализъм.
Тяхната мощ не е във властта, а против властта.
По силата на тази причинност Патриотите се трансфораха от потентни опозиционери в ялови властници. Образът на политически яловия родолюбец не е хубав. Поведението му е още по-некрасиво. Достатъчно е да си спомним скорошните изяви на Валери Симеонов и Волен Сидеров, с цел да изчезнат всевъзможни подозрения в коректността на тази оценка. Тук не става въпрос просто за самостоятелни когнитивни и културни дефицити при двамата водачи. Патриотите усещат, че губят еднаквост, а на опитите им да наподобяват радикални и антисистемни, до момента в който са във властта, им липсва както просветеност, по този начин и достоверност.
В такава компания Красимир Каракачанов наподобява най-спокоен, само че той търпи може би най-сериозните имиджови деформации.
"Воеводата " седи обуздан на министерското кресло.
Той към този момент не е водач. Той си има началник - Бойко Борисов. Още по-неприятното за него в тази ситуация е, че от институционалната позиция, която заема, той е зависим на европейските бюрократи и евроатлантически началници, които громеше с родолюбив плам по време на предизборната акция. Единственото, което му остава, е да подмята сърцераздирателни хрумвания като тази за доброволна наборна работа.
Допълнителен фактор за напрежението вътре в обединението е и разпределението на политическите функции на водачите. Каракачанов и Симеонов - в държавното управление, при властта, а Сидеров - в Народното събрание, по-далеч от властта. И по никакъв начин не е учудващо, че точно водачът на "Атака " в най-голяма степен показва отдалеченост от "омразния " естаблишмънт. Луксът на сходна позиция няма по какъв начин да не провокира злоба у неговите сътрудници, които сигурно си дават сметка, че той ще излезе с минимум провали от задушаващата прегръдка на властта.
Ситуацията става още по-задушаваща, когато прегръдката на властта е прегръдката на Борисов. Ако не имат вяра в това, Патриотите могат да попитат сътрудниците си от Реформаторския блок. През годините Борисов по категоричен метод е показал своите характерни разбирания за съдружни връзки. С присъщата му лекост и непрестореност за министър-председателя не е никакъв проблем да приватизира даже и дребното позитиви на ръководството, а
да припише отговорността на неуспехите на своите съдружни сътрудници.
Нещо повече, на правилото "разделяй и владей " Борисов употребява всички налични принадлежности, с цел да забие клинове сред водачите, като по този метод си разчиства електорален терен.
"Странното " държание на Патриотите има и още едно пояснение, обвързвано със характерната им роля във властта. Достатъчно е да погледнем министрите от патриотичната квота и поредицата от политически решения и дейности (казусът "Пирин ", вносът на задгранични служащи, гласуването на закон на Пеевски и Цонев за КТБ), с цел да създадем обосновано съмнение за инструменталната им функционалност в политическия развой. Инструментализираните политически планове имат стеснен период на валидност, след който се губи смисълът на тяхното битие. Такава е ориста на всеки инструмент - след избран интервал на приложимост се изхабява, става непотребен и постоянно бива изхвърлян от тези, които го употребяват. Вероятно този миг наближава и чувството за привършване на властовото време в допълнение ускорява междуличностните спорове в обединението.
Всичко, което се случва при Патриотите, наподобява разумно, предвидимо и закономерно. Просто по този начин работи в последно време родната ни политическа система - създава ситуационни герои, чиято съществена роля е да поддържат съществуването на политическия тотем Борисов. Печалността на техния облик се дължи на фрапантното разминаване сред личната им преценка за значителност и действителните им политически благоприятни условия. И евентуално на това, че всички знаем остарелия моабет за властта и сеира.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ