Знае ли Русия защо води война?
Коментар на Стефан Попов за " Свободна Европа ":
Войната в Украйна, като всяка война, протича в два проекта: пагубната среща на оръжията и спорът на усещания и разкази, които всяка от страните създава. Ако разказите не са развити на понятен за двете страни език, те нямат късмет да си проговорят, ще се води война на безсилие, тя ще трае несигурно дълго.
Картината на западните общества е елементарна и недвусмислена. Причина за войната е непредизвиканата експанзия на Русия към Украйна. Разказът се вмества в едно изречение. То показва обикновена нагледност – експанзия против отбрана. В детайлностите има разлики, само че те се отнасят до прогнози, политики, ограничения и оценка на опасности, а не до аргументи.
Руските картини са няколко и не са безусловно в единодушие една с друга. Но Русия има интерес от по-убедителен роман, с цел да обезпечи най-малко видимо опрощение за своята политика. Без него тя би бламирала сама себе си, признавайки, че войната в Украйна е престъпен акт. Как се грижи Русия за създаване на роман, с който да набави в случай че не легалност (съответствие с позитивното интернационално право), то най-малко легитимност (по-широка обществена приемливост) на дейностите си? Разказите на Русия и западните общества за войната в Украйна се раждат в несъизмерими светове и изключват опцията за договаряния.
Първи роман: „ Нацистка Украйна “
Обяснението, което е основно за вътрешна приложимост, се свежда до съветското изказване, че Москва желае „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна. Към тях се прибавя и истинската находка, че такава страна няма. Понеже страна няма, Украйна е потънала в „ нацификация “ и се е „ милитаризирала “. Комбинацията сред двете изказвания на Русия дават картина, която наподобява известна измежду съветските жители - изключително концепцията, че точно страната е поръчител против „ нацификация “. Излиза, че и по двете линии Русия е застрашена и се постанова да вземе ограничения.
Но по какъв начин една „ нацистка Украйна “ би могла да се съюзи с либерално-демократичния Запад, в случай че и демократичният свят не е „ нацистки “? Подобни тези завършват на съветската граница. В интернационална среда те не звучат съществено, по тази причина и Русия не ги стартира. На това поле ѝ остава тезата за „ милитаризацията “, зад която в по-тесен смисъл Русия има поради участие в НАТО. Но тази точка от Декларацията на НАТО от 2008 в Букурещ остана пожелателна, тя няма на практика следствия и също не е безапелационна. „ Денацификация “, и „ демилитаризация “ не са съществени пояснения пред света. Валиден претекст може да са химически оръжия в Ирак, както Съединени американски щати се пробваха да внушат 2003 и репутацията им пострада за десетилетия. Но двата съществени претекста на Русия са архаични, никой не би приел сходна обосновка за война.
Втори роман: Русия като „ жертва “ и „ велика мощ “
Тази драматургична картина съдържа изключващи се изказвания. Русия или е „ жертва “, или е „ велика мощ “. Неправдоподобната композиция не може да се стартира в разумен свят, тъй като липсва и езикът, на който да се обяснят термините. Нито „ жертва “, нито „ велика мощ “ са годни изрази в интернационална връзка. Въпреки това външният министър Сергей Лавров дава сходни изказвания, леко модифицирани, с цел да не наподобяват заети от вълшебна приказка. От него може да се чуе, че естествено Русия е „ велика мощ “, която през днешния ден води война с целия свят. Тази хипербола има и по-конкретен изказ, съгласно който Русия се изправя за отбрана против съвкупния Запад. Така се стартира международно-правно неправдоподобна картина, с която мъчно се води диалог. Отсрещната страна би могла единствено да каже „ Да, добре, жертва и велика мощ, само че може ли в този момент всъщност? “
Твърдението е свободна метафора и няма по какъв начин да бъде преведено на разумен език. Тя отпраща към облика на така наречен Велика отечествена война. В него Русия е жертва на лукавство, само че се изправя против врага, излиза от облика на привидна „ жертва “ и демонстрира същинската си природа на „ велика мощ “. Този роман за превъплъщението е явно известен и през днешния ден в Русия. Той припомня и селските празненства от XV-XVI век при пролетното събуждане на мечката, остарял съветски знак, когато от привидната бездейност се ражда ревяща витална мощ.
Трети роман: Нова „ желязна завеса “ и „ Студена война “.
Министър Лавров, лицето и гласът на Русия пред света, в последно време заплашва, че в света ще падне „ желязна завеса “ и той ще навлезе в интервал на нова „ Студена война “. Сами по себе си и двата израза нямат особена концептуална тежест, въпреки „ Студена война “ да се използва и след 1990. Към „ Студена война “ неотдавна Лавров добави „ леден мир “ и изрази желание към него. Но „ Студена война “ е единствено условно име на интервал в новата история. Заплахите на Русия за „ Желязна завеса “, „ Студена война “ и „ Студен мир “ са взети от предишното и нямат смисъл през днешния ден.
Сериозните смисли на „ Студена война “ са в понятия, през които се разпростират политики по това време. Те са основно въздържане (deterrence) и въздържане (containment), само че още домино резултат и други Именно тези понятия, а не неразбираемият израз „ Студена война “, допускат двуполюсен свят с две супер сили, които в напрежение между тях провеждат интернационалната среда. Такава елементарна конструкция е потънала в историята без късмет да се повтори.
Няма проучване за високи опасности в интернационален проект, което да приема два полюса. А в случай че рисковете са разпилени и динамични, интернационалната среда не е структурирана, а по-скоро безредна и никаква, „ Студена война/мир “ не може да се откри. Русия използва сходни изрази, само че те имат смисъл на мемоари за лично великолепие, а не на изказвания за бъдеще. „ Желязна завеса “ не е ясно какво значи, нито кой и къде се готви да я спуска. Изразът е част от цветистия речник на Чърчил, само че оттатък реторичния резултат няма сериозен смисъл даже и в интервала на самата Студена война. Ако следваме разбори и оценки на опасности и по тях се ориентираме къде ще се спускат вероятно пердета, ще се окаже, че добивът на желязо за „ стоманени пердета “ би трябвало да нарасне доста.
С израза „ желязна завеса “ Русия стартира величава картина, сходна на двуполюсната конструкция, в която тя, Русия, е единият полюс, неповторима позиция в света. Такава картина през днешния ден няма смисъл. Русия създава и други картини на войната. Но тези три са задоволителни с цел да се види, че основанията за навлизане в Украйна се изричат на баснословен митологичен език, даже някои думи да звучат съвременно. Светът обаче е претърпял фрапантна модернизация след средата на XX век. Повечето сфери, които позволяват заблуждение под правила, са развили подобаващ институционален език. Този език е бариера пред контрабандата на мито-поетични внушения в интернационалното другарство.
Дълбоката мотивация на Русия да предприеме класическа война по Клаузевиц няма общо с изказванията на самата Русия. Ако се опитаме да обединим трите картини нагоре в една, ще се получи нов митологичен облак от рода на „ съветска душа “, „ майка-Русия “, „ съветският свят “, нещо мрачно и неразбираемо. Тук виждаме и основна несъизмеримост. Русия е заплетена в своите мечти, не знае какво божество я движи и няма език, на който да изясни дейностите си разбираемо. Не правилно или неверно, а просто разбираемо. Нейното говорене за войната не е изложение на войната, а мрачна сянка на самата военна експанзия. В същото време Западът се сплотява към няколко скучни обстоятелството и не схваща безкрайния „ съветски свят “. Руските разкази единствено оповестяват, че на Путин трагичната игра на война му харесва.
Стефан Попов e лекар по философия и обществени науки от New School for Social Research, Ню Йорк и лекар на науките от СУ " Климент Охридски ". Професор по философия и социология в Нов български университет.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Войната в Украйна, като всяка война, протича в два проекта: пагубната среща на оръжията и спорът на усещания и разкази, които всяка от страните създава. Ако разказите не са развити на понятен за двете страни език, те нямат късмет да си проговорят, ще се води война на безсилие, тя ще трае несигурно дълго.
Картината на западните общества е елементарна и недвусмислена. Причина за войната е непредизвиканата експанзия на Русия към Украйна. Разказът се вмества в едно изречение. То показва обикновена нагледност – експанзия против отбрана. В детайлностите има разлики, само че те се отнасят до прогнози, политики, ограничения и оценка на опасности, а не до аргументи.
Руските картини са няколко и не са безусловно в единодушие една с друга. Но Русия има интерес от по-убедителен роман, с цел да обезпечи най-малко видимо опрощение за своята политика. Без него тя би бламирала сама себе си, признавайки, че войната в Украйна е престъпен акт. Как се грижи Русия за създаване на роман, с който да набави в случай че не легалност (съответствие с позитивното интернационално право), то най-малко легитимност (по-широка обществена приемливост) на дейностите си? Разказите на Русия и западните общества за войната в Украйна се раждат в несъизмерими светове и изключват опцията за договаряния.
Първи роман: „ Нацистка Украйна “
Обяснението, което е основно за вътрешна приложимост, се свежда до съветското изказване, че Москва желае „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на Украйна. Към тях се прибавя и истинската находка, че такава страна няма. Понеже страна няма, Украйна е потънала в „ нацификация “ и се е „ милитаризирала “. Комбинацията сред двете изказвания на Русия дават картина, която наподобява известна измежду съветските жители - изключително концепцията, че точно страната е поръчител против „ нацификация “. Излиза, че и по двете линии Русия е застрашена и се постанова да вземе ограничения.
Но по какъв начин една „ нацистка Украйна “ би могла да се съюзи с либерално-демократичния Запад, в случай че и демократичният свят не е „ нацистки “? Подобни тези завършват на съветската граница. В интернационална среда те не звучат съществено, по тази причина и Русия не ги стартира. На това поле ѝ остава тезата за „ милитаризацията “, зад която в по-тесен смисъл Русия има поради участие в НАТО. Но тази точка от Декларацията на НАТО от 2008 в Букурещ остана пожелателна, тя няма на практика следствия и също не е безапелационна. „ Денацификация “, и „ демилитаризация “ не са съществени пояснения пред света. Валиден претекст може да са химически оръжия в Ирак, както Съединени американски щати се пробваха да внушат 2003 и репутацията им пострада за десетилетия. Но двата съществени претекста на Русия са архаични, никой не би приел сходна обосновка за война.
Втори роман: Русия като „ жертва “ и „ велика мощ “
Тази драматургична картина съдържа изключващи се изказвания. Русия или е „ жертва “, или е „ велика мощ “. Неправдоподобната композиция не може да се стартира в разумен свят, тъй като липсва и езикът, на който да се обяснят термините. Нито „ жертва “, нито „ велика мощ “ са годни изрази в интернационална връзка. Въпреки това външният министър Сергей Лавров дава сходни изказвания, леко модифицирани, с цел да не наподобяват заети от вълшебна приказка. От него може да се чуе, че естествено Русия е „ велика мощ “, която през днешния ден води война с целия свят. Тази хипербола има и по-конкретен изказ, съгласно който Русия се изправя за отбрана против съвкупния Запад. Така се стартира международно-правно неправдоподобна картина, с която мъчно се води диалог. Отсрещната страна би могла единствено да каже „ Да, добре, жертва и велика мощ, само че може ли в този момент всъщност? “
Твърдението е свободна метафора и няма по какъв начин да бъде преведено на разумен език. Тя отпраща към облика на така наречен Велика отечествена война. В него Русия е жертва на лукавство, само че се изправя против врага, излиза от облика на привидна „ жертва “ и демонстрира същинската си природа на „ велика мощ “. Този роман за превъплъщението е явно известен и през днешния ден в Русия. Той припомня и селските празненства от XV-XVI век при пролетното събуждане на мечката, остарял съветски знак, когато от привидната бездейност се ражда ревяща витална мощ.
Трети роман: Нова „ желязна завеса “ и „ Студена война “.
Министър Лавров, лицето и гласът на Русия пред света, в последно време заплашва, че в света ще падне „ желязна завеса “ и той ще навлезе в интервал на нова „ Студена война “. Сами по себе си и двата израза нямат особена концептуална тежест, въпреки „ Студена война “ да се използва и след 1990. Към „ Студена война “ неотдавна Лавров добави „ леден мир “ и изрази желание към него. Но „ Студена война “ е единствено условно име на интервал в новата история. Заплахите на Русия за „ Желязна завеса “, „ Студена война “ и „ Студен мир “ са взети от предишното и нямат смисъл през днешния ден.
Сериозните смисли на „ Студена война “ са в понятия, през които се разпростират политики по това време. Те са основно въздържане (deterrence) и въздържане (containment), само че още домино резултат и други Именно тези понятия, а не неразбираемият израз „ Студена война “, допускат двуполюсен свят с две супер сили, които в напрежение между тях провеждат интернационалната среда. Такава елементарна конструкция е потънала в историята без късмет да се повтори.
Няма проучване за високи опасности в интернационален проект, което да приема два полюса. А в случай че рисковете са разпилени и динамични, интернационалната среда не е структурирана, а по-скоро безредна и никаква, „ Студена война/мир “ не може да се откри. Русия използва сходни изрази, само че те имат смисъл на мемоари за лично великолепие, а не на изказвания за бъдеще. „ Желязна завеса “ не е ясно какво значи, нито кой и къде се готви да я спуска. Изразът е част от цветистия речник на Чърчил, само че оттатък реторичния резултат няма сериозен смисъл даже и в интервала на самата Студена война. Ако следваме разбори и оценки на опасности и по тях се ориентираме къде ще се спускат вероятно пердета, ще се окаже, че добивът на желязо за „ стоманени пердета “ би трябвало да нарасне доста.
С израза „ желязна завеса “ Русия стартира величава картина, сходна на двуполюсната конструкция, в която тя, Русия, е единият полюс, неповторима позиция в света. Такава картина през днешния ден няма смисъл. Русия създава и други картини на войната. Но тези три са задоволителни с цел да се види, че основанията за навлизане в Украйна се изричат на баснословен митологичен език, даже някои думи да звучат съвременно. Светът обаче е претърпял фрапантна модернизация след средата на XX век. Повечето сфери, които позволяват заблуждение под правила, са развили подобаващ институционален език. Този език е бариера пред контрабандата на мито-поетични внушения в интернационалното другарство.
Дълбоката мотивация на Русия да предприеме класическа война по Клаузевиц няма общо с изказванията на самата Русия. Ако се опитаме да обединим трите картини нагоре в една, ще се получи нов митологичен облак от рода на „ съветска душа “, „ майка-Русия “, „ съветският свят “, нещо мрачно и неразбираемо. Тук виждаме и основна несъизмеримост. Русия е заплетена в своите мечти, не знае какво божество я движи и няма език, на който да изясни дейностите си разбираемо. Не правилно или неверно, а просто разбираемо. Нейното говорене за войната не е изложение на войната, а мрачна сянка на самата военна експанзия. В същото време Западът се сплотява към няколко скучни обстоятелството и не схваща безкрайния „ съветски свят “. Руските разкази единствено оповестяват, че на Путин трагичната игра на война му харесва.
Стефан Попов e лекар по философия и обществени науки от New School for Social Research, Ню Йорк и лекар на науките от СУ " Климент Охридски ". Професор по философия и социология в Нов български университет.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ