Коментар на Самуил Димитров за в. СегаСедем месеца. Толкова време

...
Коментар на Самуил Димитров за в. СегаСедем месеца. Толкова време
Коментари Харесай

Законът или беззаконието държи Иванчева в ареста?

Коментар на Самуил Димитров за в. " Сега "

Седем месеца. Толкова време стоят в ареста някогашната кметица на " Младост " Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Задържани са в ъпреки тежките си болести и макар очевидната липса на смисъл .

Продължаващият им арест обслужва само имиджовия проблем на прокуратурата - не може най-показното и шумно дело от последната година да приключи добродушно с един домакински арест. Не може прощъпалникът на КПКОНПИ да се разхожда на независимост.

А и някой би трябвало да служи за наставление , с цел да няма и други искащи да се опълчат на политическата класа или пък на прокуратурата. Затова се натиска по всички линии - обвинените не са задоволително заболели (!), може да повлияят на очевидци, упрекнати са в тежко закононарушение...

В същото време се показва жесток двоен стандарт - упрекнатият като медиатор Петко Дюлгеров беше пуснат да си отиде вкъщи. До последния миг прокуратурата нямаше никакво предпочитание да апелира освобождението му. Накрая въпреки всичко го направи, и то единствено тъй като в обществото се разшумя. Но Дюлгеров по този начин или другояче към момента си е вкъщи. А единствено против него има свидетелски показания, че е желал рушвет . За Иванчева и Петрова, макар всички усилия на проверяващите органи, такива доказателства няма. Това не пречи инструкцията там да е да се мачка.

За прокуратурата официално всичко е наред - двете са упрекнати в тежко закононарушение, за което се плануват до 30 години затвор. Според закона могат да бъдат държани в ареста дори до година и половина. Проблемът обаче в никакъв случай не е бил във формалностите, а в метода на използването им.

На кой тъкмо очевидец ще повлияят тези две смачкани дами , пиещи антидепресанти и плачещи съвсем на всяко съвещание? В закона има задоволително благоприятни условия те да бъдат изолирани, с цел да не пречат. Още повече че самият арбитър Иво Хинов, който гледа делото им, реши, че може да ги освободи, тъй като е разпитал всички очевидци и чиновници на общината, т.е. към този момент няма върху кого и защо да се въздейства.

Те могат да са под домакински арест, може да им се наложи възбрана за овакантяване на страната, могат да бъдат следени изкъсо. Те са толкоз медийни, че в случай че си покажат носа на улицата, единствено от обществените мрежи прокуратурата ще разбере какво вършат. И незабавно може да изиска връщането им в ареста. Не дай Боже пък някой очевидец да каже, че е бил заплашван или натискан.

Но всичко това няма значение. Важна е показността . Това следствие стартира и ще приключи по същия метод. Първо, Иванчева и Петрова бяха държани часове наред пред камерите с белезници, след това научихме и най-съкровените им секрети.

Присъстващите на делото против Иванчева и Петрова сигурно са осведомени повече с техния здравен статус, в сравнение с със личния си. Научихме всичко за заболяването и диетата на едната, микроаденома и провалените опити за инвитро на другата. Водят ги даже до болничното заведение с вериги...

Съвсем друго е отношението към други известни обвинени. Евелин Банев-Брендо да вземем за пример е на независимост и никой не може да го открие. Осъден е дефинитивно за пране на пари, има и друга присъда - в чужбина.

Търси ли го някой въобще?

И да беше единствено той. През годините е имало случай даже упрекнат в двойно ликвидиране да е на независимост. И след това избяга. Него също никой не може да го откри. Едни от дребното, които бяха държани в ареста по време на цялото им дело, са групата на Наглите.

На съвсем всяко дело за мярка за неотклонение може да се чуе, че задържането в ареста или у дома не би трябвало да е наказване. Идеята е да се подсигурява, че пред следствието няма да има спънки. В случая обаче карцерът се трансформира тъкмо в наказване, в инквизиция.

В цялата история не трябва да се подминават и решенията на съда, с които бе отказано освобождение на двете. Първият път, когато арбитър Хинов пусна двете под домакински арест, решението трябваше да влезе в действие след няколко дни, когато бъдат разпитани всички общински чиновници. Дюлгеров обаче бе пуснат незабавно. Прокуратурата " пропусна " да апелира неговото освобождение, само че се задейства стремително за това на двете дами.

След това Апелативният съд реши, че Иванчева и Петрова въобще не трябва да излизат на независимост, тъй като при ареста си не се подчинявали на полицията и се опитвали да се слагат над закона. А от този момент минаха седем месеца. И никой не попречи на прокуратурата, тя събра всичко належащо. Но съдът извади причини от април, с цел да държи Иванчева и Петрова в ареста през ноември.

След това арбитър Хинов ги освободи още веднъж, само че Апелативният съд спря решението му с аргумента, че не разполагали с всички материали, с цел да преценяват здравословното им положение. И още веднъж ги върнаха в ареста.

Кому е нужно всичко това? Едва ли по този начин някой ще бъде уверен какъв брой безкомпромисни са институциите към корупцията. Напротив - колкото повече мачкат тези две дами, толкоз повече се появява увереността, че облечените с власт лица го вършат просто тъй като могат. Иванчева и Петрова може още да не са наказани, само че към този момент са осъдени! И то не един път!

Автор: Самуил Димитров, в. " Сега "

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР