Учен каза къде в България рискът от земетресения е най-голям
Коментар на рисковете при такова събитие дава ръководителят департамент " Сеизмология и физично инженерство " към Българска академия на науките доцент Пламена Райкова.
В четвъртък в региона на София се усети трус с магнитуд от 3.1 по Рихтер. А в края на март имаше 32 слаби трусове в региона на Девин.
" Няма по какъв начин да предвиждаме и да кажем, че тази поредност, която се е случила, ще бъде предвестител на нещо по мощно ", изясни доцентът пред NOVA.
Ръководителят департамент " Сеизмология и физично инженерство " заяви, че през последната година се създават сеизмични сюжети за територията на България.
" Това са проучвания въз основата на историческа сеизмичност и източници, които провокират земетресенията в избрани зони. За някои от градовете към този момент са направени подобен вид сюжети ", добави тя.
" За хората остава да бъдат готови по какъв начин да реагират при самото събитие и след него. Но не и преди този момент ", сподели доцент Райкова и означи, че е значимо да няма суматоха.
" Най-важно е хората да бъдат спокойни. Трябва да се изчака да премине главното земетресение, тъй като в случай че то е по-силно, евентуално ще има и следващи вторични земетресения.
Не би трябвало да има суматоха, да не се тича по стълбите, тъй като всички знаем това са едни от най-уязвимите места в постройките. Трябва да се застане на място, където няма да бъдем затиснати или затрупани ", уточни доцентът.
В страната ни има пет сеизмични зони.
" По-големите са като стартираме от Крупник и Кресна в региона на Благоевград, Софийска сеизмогенна зона, Шабла, Маришката зона част от Пловдив, Рило-Родопската и Горнооряховската зона ", акцентира тя и добави, че по-силните земетресения са сред месеците март и септември.
В четвъртък в региона на София се усети трус с магнитуд от 3.1 по Рихтер. А в края на март имаше 32 слаби трусове в региона на Девин.
" Няма по какъв начин да предвиждаме и да кажем, че тази поредност, която се е случила, ще бъде предвестител на нещо по мощно ", изясни доцентът пред NOVA.
Ръководителят департамент " Сеизмология и физично инженерство " заяви, че през последната година се създават сеизмични сюжети за територията на България.
" Това са проучвания въз основата на историческа сеизмичност и източници, които провокират земетресенията в избрани зони. За някои от градовете към този момент са направени подобен вид сюжети ", добави тя.
" За хората остава да бъдат готови по какъв начин да реагират при самото събитие и след него. Но не и преди този момент ", сподели доцент Райкова и означи, че е значимо да няма суматоха.
" Най-важно е хората да бъдат спокойни. Трябва да се изчака да премине главното земетресение, тъй като в случай че то е по-силно, евентуално ще има и следващи вторични земетресения.
Не би трябвало да има суматоха, да не се тича по стълбите, тъй като всички знаем това са едни от най-уязвимите места в постройките. Трябва да се застане на място, където няма да бъдем затиснати или затрупани ", уточни доцентът.
В страната ни има пет сеизмични зони.
" По-големите са като стартираме от Крупник и Кресна в региона на Благоевград, Софийска сеизмогенна зона, Шабла, Маришката зона част от Пловдив, Рило-Родопската и Горнооряховската зона ", акцентира тя и добави, че по-силните земетресения са сред месеците март и септември.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ