Проф. д-р Гарабед Минасян: При т.нар. демократични професионални избори на университетски ръководства, надделяват посредствени кадри
Коментар на проф., доктор ик. н. Гарабед Минасян. Той е известен академик, макроикономист, професор в Икономическия институт на Българска академия на науките, някогашен член на управителния съвет на Българска народна банка.
Пак сме на опашката! Този път – по качество на университетите!
Най-добрият сръбски университет (University of Belgrade) е на 48-мо място в международното университетско ранжиране CWUR, а най-хубавият български университет (СУ „ Св.Св.Кирил и Методий “) е на 854-то място в същата ранглиста за 2021-2022 година
Благодарение на неявно изразявани и добре подплатени лобистки ползи политическата ни класа нарои голям брой така наречен „ университети “, както и сътвори предпоставки за стремително хабилитиране. Университетите у нас се грижат за своето битие и веществен разцвет. Ръководствата на университетите не са на ниво, което допуска гонене на върхови цели и достижения в образованието. При така наречен демократични професионални избори на академични управления надвиват посредствени фрагменти, които са готови при ниски професионални критерии и чиито интерес е в обезпечаване на общоприетоо рутинно съществувание с благоприятни условия за редом обезпечаване на приходи.
Единствено средство за регулация и целеустремено проспериране на висшето обучение остава държавното управление и по-специално – степента на държавно финансиране. То би трябвало да бъде обвързано с качеството на образованието, чийто единствен измерител е интернационалното съизмерване.
Пак сме на опашката! Този път – по качество на университетите!
Най-добрият сръбски университет (University of Belgrade) е на 48-мо място в международното университетско ранжиране CWUR, а най-хубавият български университет (СУ „ Св.Св.Кирил и Методий “) е на 854-то място в същата ранглиста за 2021-2022 година
Благодарение на неявно изразявани и добре подплатени лобистки ползи политическата ни класа нарои голям брой така наречен „ университети “, както и сътвори предпоставки за стремително хабилитиране. Университетите у нас се грижат за своето битие и веществен разцвет. Ръководствата на университетите не са на ниво, което допуска гонене на върхови цели и достижения в образованието. При така наречен демократични професионални избори на академични управления надвиват посредствени фрагменти, които са готови при ниски професионални критерии и чиито интерес е в обезпечаване на общоприетоо рутинно съществувание с благоприятни условия за редом обезпечаване на приходи.
Единствено средство за регулация и целеустремено проспериране на висшето обучение остава държавното управление и по-специално – степента на държавно финансиране. То би трябвало да бъде обвързано с качеството на образованието, чийто единствен измерител е интернационалното съизмерване.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ