Проблемът не е паралелният износ на лекарства, а ниските доходи
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
В средата на август държавното управление разгласява за публично разискване претоплени оферти за промяна в лекарствената политика, като фокусът е възстановяване на достъпа до лекарствени артикули в страната. Проблемът с достъпа поражда главно по две аргументи:
- паралелния експорт – планува се основаване на ограничаващ лист с медикаменти, чиито експорт може да бъде стеснен при дефицит на локалния пазар; и
Защо се топи българското население
Пред 1989 година съвсем 9 милиона души живееха в България. Сега те са малко над 7 милиона. Това се споделя в репортаж...
Прочети повече
- евакуиране на лекарства от българския пазар, продажбата на които не е рентабилна.
Тези „ причини” в действителност са директни следствия от регулаторната политика за понижаване на разноските за медикаменти на НЗОК, а точно:
Скучната политика на Германия е белег за мощ
Коментар на Леонид Бершидски за Bloomberg Злобата от телевизионните диспути на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън и верб...
Прочети повече
- Регулиране на цените на база най-ниската референтна цена в други 17 страни членки;
- наложителна отстъпка от 10% от цената на медикаментите без аналог и под патентна отбрана, които се заплащат от НЗОК;
- ценови коридори при производството на медикаменти, финансирани от НЗОК, и оценка на здравните технологии, при която се преценя дали е стопански дейно здравната каса да заплаща избрана медикаментозна терапия.
Крайният резултат от тази политика е по-високи разноски от страна на НЗОК и стеснен достъп до лекарствени артикули. Това не е изненадващо, тъй като ограниченията са ориентирани към следствията на казуса, а не към самия проблем. А той е, че приходите в страната са към момента ниски, защото заветната конвергенция към междинното европейско равнище се движи прекомерно постепенно. Така да вземем за пример Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба в България е 41% от междинния за_ЕС през 2007 година и 48% през 2016 година Вярно е, че този интервал обгръща икономическата рецесия от 2009 година и бавното възобновяване по-късно, само че в същия интервал Брутният вътрешен продукт на човек в Румъния се усилва от 43% (т.е. покрай това в България) до 59%. С други думи до момента в който за нас рецесията е опрощение, за други страни е опция.
Тъй като приходите не порастват задоволително бързо, в това число и поради съвсем тоталния отвод от промени през последните години, лесното решение е да се понижават цените, което е особено освен за лекарствения бранш, само че и за цените на електрическата енергия, парното и други Ниските цени водят до финансови усложнения на фирмите в съответния бранш, а оттова – преосмисляне на предлагането на лекарства и/или паралелния им експорт към страни с по-високи цени. Тук следва други елементарно решение – вместо превъзмогване на първопричината, се взима решение за ограничение на паралелния експорт. С други думи лекарствената политика се трансформира в следващия инструмент от арсенала на обществената политика – защото приходите са ниски, това разрешава да се вкарат ограничавания в името на потребителите.
Добре, само че в най-хубавия случай тези ограничавания имат краткотрайно деяние, а в най-лошия водят до стеснен достъп до медикаменти, което не е в безстопанствен интерес. Вместо това ръководещите следва да се концентрират върху основаване на условия за по-бързо нарастване на приходите и да спрат да изкривяват пазара. Разбира се, това не е къс развой и са нужни краткотрайни ограничения за подкрепяне на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат отрицателно наранени от пазарното развиване. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния бранш, а е част от обществената политика на държавното управление. С други думи държавните институции, които организират обществената политика, следва да разпознават тези уязвими групи, да оценят нуждата от обществено подкрепяне и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпущането на тези помощи, тъй че да стигат до най-нуждаещите се.
В противоположен случай, с помощта на сбърканата регулаторна политика, напълно естествено се получава по този начин, че в изискванията на обединен европейски пазар и свободно придвижване на артикули на локалния пазар се образува недостиг на медикаменти. Абсурдно е държавната политика да е ориентирана главно към поддържане на ниски цени, което е потвърдено нездравословно както за стопанската система като цяло, по този начин и за самите консуматори. Съществуват обилие от образци както в исторически проект, по този начин и от други браншове, в които се ползва сходен метод. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира метод да заобиколи преградите или преди плодородни земи се трансформират в пустини.
Редактор: Деница Райкова
В средата на август държавното управление разгласява за публично разискване претоплени оферти за промяна в лекарствената политика, като фокусът е възстановяване на достъпа до лекарствени артикули в страната. Проблемът с достъпа поражда главно по две аргументи:
- паралелния експорт – планува се основаване на ограничаващ лист с медикаменти, чиито експорт може да бъде стеснен при дефицит на локалния пазар; и
Защо се топи българското население Пред 1989 година съвсем 9 милиона души живееха в България. Сега те са малко над 7 милиона. Това се споделя в репортаж...
Прочети повече
- евакуиране на лекарства от българския пазар, продажбата на които не е рентабилна.
Тези „ причини” в действителност са директни следствия от регулаторната политика за понижаване на разноските за медикаменти на НЗОК, а точно:
Скучната политика на Германия е белег за мощ Коментар на Леонид Бершидски за Bloomberg Злобата от телевизионните диспути на Доналд Тръмп и Хилари Клинтън и верб...
Прочети повече
- Регулиране на цените на база най-ниската референтна цена в други 17 страни членки;
- наложителна отстъпка от 10% от цената на медикаментите без аналог и под патентна отбрана, които се заплащат от НЗОК;
- ценови коридори при производството на медикаменти, финансирани от НЗОК, и оценка на здравните технологии, при която се преценя дали е стопански дейно здравната каса да заплаща избрана медикаментозна терапия.
Крайният резултат от тази политика е по-високи разноски от страна на НЗОК и стеснен достъп до лекарствени артикули. Това не е изненадващо, тъй като ограниченията са ориентирани към следствията на казуса, а не към самия проблем. А той е, че приходите в страната са към момента ниски, защото заветната конвергенция към междинното европейско равнище се движи прекомерно постепенно. Така да вземем за пример Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба в България е 41% от междинния за_ЕС през 2007 година и 48% през 2016 година Вярно е, че този интервал обгръща икономическата рецесия от 2009 година и бавното възобновяване по-късно, само че в същия интервал Брутният вътрешен продукт на човек в Румъния се усилва от 43% (т.е. покрай това в България) до 59%. С други думи до момента в който за нас рецесията е опрощение, за други страни е опция.
Тъй като приходите не порастват задоволително бързо, в това число и поради съвсем тоталния отвод от промени през последните години, лесното решение е да се понижават цените, което е особено освен за лекарствения бранш, само че и за цените на електрическата енергия, парното и други Ниските цени водят до финансови усложнения на фирмите в съответния бранш, а оттова – преосмисляне на предлагането на лекарства и/или паралелния им експорт към страни с по-високи цени. Тук следва други елементарно решение – вместо превъзмогване на първопричината, се взима решение за ограничение на паралелния експорт. С други думи лекарствената политика се трансформира в следващия инструмент от арсенала на обществената политика – защото приходите са ниски, това разрешава да се вкарат ограничавания в името на потребителите.
Добре, само че в най-хубавия случай тези ограничавания имат краткотрайно деяние, а в най-лошия водят до стеснен достъп до медикаменти, което не е в безстопанствен интерес. Вместо това ръководещите следва да се концентрират върху основаване на условия за по-бързо нарастване на приходите и да спрат да изкривяват пазара. Разбира се, това не е къс развой и са нужни краткотрайни ограничения за подкрепяне на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат отрицателно наранени от пазарното развиване. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния бранш, а е част от обществената политика на държавното управление. С други думи държавните институции, които организират обществената политика, следва да разпознават тези уязвими групи, да оценят нуждата от обществено подкрепяне и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпущането на тези помощи, тъй че да стигат до най-нуждаещите се.
В противоположен случай, с помощта на сбърканата регулаторна политика, напълно естествено се получава по този начин, че в изискванията на обединен европейски пазар и свободно придвижване на артикули на локалния пазар се образува недостиг на медикаменти. Абсурдно е държавната политика да е ориентирана главно към поддържане на ниски цени, което е потвърдено нездравословно както за стопанската система като цяло, по този начин и за самите консуматори. Съществуват обилие от образци както в исторически проект, по този начин и от други браншове, в които се ползва сходен метод. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира метод да заобиколи преградите или преди плодородни земи се трансформират в пустини.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ