Доц. Спас Ташев: Накъде вървиш, Българийо?
Коментар на известния наш демограф доцент доктор Спас Ташев. Той е началник на департамент „ Демография “ в ИИНЧ-БАН, а също по този начин преподава в Катедра „ Национална сигурност и обществена администрация “ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, Благоевград. Коментарът му тук е във връзка на изследване за музикалните настройки и желания на българите.
Повод за размисъл
дали има връзка сред музикалните настройки на популацията в България и изборът, който прави?
Основната музикална " експанзия " на Югославия в предишното бе ориентирана към цялостен надзор на нейното лично културно пространство и повлияване върху България, възприемана като главен съперник на Сърбия.
Толкова години след разпадането на Югославия, нещата не са се трансформирали. Сръбската музика не се слуша на никое място другаде по света, от Словения и Хърватия е изместена и въздейства само в Северна Македония и България. За да не прозвуча " националистически " (макар че съгласно международните музикални трендове желанията се изместват към локалната музика) против една прозвучала българска ария в Сърбия бих изслушал 10, че даже и 100 сръбски песни в България. Но до тук няма да се стигне, тъй като
в Сърбия не е звучала и няма да звучи нито една българска ария.
Най-много някоя българска, която да бъде оповестена за сръбска, какъвто е случая с торлашките и шопските национални песни. Е, има едно министерство на културата, което е призовано да опазва българската просвета, само че това за него сигурно е непозната тематика.
Не съм обожател и на попфолка, само че за мен е изненада, че сръбската музика го измества. Вероятно това се дължи на струпване на население във високите възрасти, които на млади години са били повлияни от сръбската музикална експанзия. Но се възнамерявам, че и един наш някогашен министър председател, който през днешния ден е част от ръководещата съединена некоалиция, е прочут със пристрастеността му към сръбската музика и даже бе оповестил, че баба му говорила нещо като сръбски!
Накъде вървиш, Българийо?
Продължавам да очаквам вятъра на същинската смяна!
Заглавието е на редактора
Последвайте канала на
Повод за размисъл
дали има връзка сред музикалните настройки на популацията в България и изборът, който прави?
Основната музикална " експанзия " на Югославия в предишното бе ориентирана към цялостен надзор на нейното лично културно пространство и повлияване върху България, възприемана като главен съперник на Сърбия.
Толкова години след разпадането на Югославия, нещата не са се трансформирали. Сръбската музика не се слуша на никое място другаде по света, от Словения и Хърватия е изместена и въздейства само в Северна Македония и България. За да не прозвуча " националистически " (макар че съгласно международните музикални трендове желанията се изместват към локалната музика) против една прозвучала българска ария в Сърбия бих изслушал 10, че даже и 100 сръбски песни в България. Но до тук няма да се стигне, тъй като
в Сърбия не е звучала и няма да звучи нито една българска ария.
Най-много някоя българска, която да бъде оповестена за сръбска, какъвто е случая с торлашките и шопските национални песни. Е, има едно министерство на културата, което е призовано да опазва българската просвета, само че това за него сигурно е непозната тематика.
Не съм обожател и на попфолка, само че за мен е изненада, че сръбската музика го измества. Вероятно това се дължи на струпване на население във високите възрасти, които на млади години са били повлияни от сръбската музикална експанзия. Но се възнамерявам, че и един наш някогашен министър председател, който през днешния ден е част от ръководещата съединена некоалиция, е прочут със пристрастеността му към сръбската музика и даже бе оповестил, че баба му говорила нещо като сръбски!
Накъде вървиш, Българийо?
Продължавам да очаквам вятъра на същинската смяна!
Заглавието е на редактора
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ