Коментар на Джордж Фридман от Geopolitical FuturesСлед като заяви, че

...
Коментар на Джордж Фридман от Geopolitical FuturesСлед като заяви, че
Коментари Харесай

Не договорите, а страхът предотврати ядрена война

Коментар на Джордж Фридман от Geopolitical Futures

След като съобщи, че Русия е нарушила контракта от 1987 година за нуклеарните сили със междинен обхват, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че ще се откаже от съглашението. Това не е първият път, когато Съединени американски щати вършат такива изказвания . Бившият президент Барак Обама също твърдеше, че Русия е нарушила контракта посредством разполагането на избрани крилати ракети, само че той избра да не се отдръпна от него под напън от страна на европейските страни. Тръмп е по-малко сензитивен към европейските настроения и затова реши да приключи съглашението. Междувременно руснаците настояват, че не нарушават контракта и че обвиняванията в Съединени американски щати са безотговорни.

Мнозина са спекулирали, че това би могло да докара до конкуренция във въоръжаването, което поражда въпроса каква тъкмо е цената на нуклеарните контракти. Такива съглашения нормално лимитират броя на ракетите, които дадена страна може да има, урежда обсега, до който могат да летят и лимитира тестването на нови оръжия. Много хора имат вяра,че договорите, които слагат ограничавания на нуклеарните оръжия, понижават опасността от нуклеарна война. Но това изказване е мъчно да се отбрани. Дали руснаците слагат съответна ракета на несъмнено място или не, няма никакъв резултат върху това дали е почнала нуклеарна война. Съединените щати и Русия, дружно с редица други страни, имат способността да ударят всяка точка на света с нуклеарни бойни глави с друг резултат. Ако Русия стартира да изстрелва нуклеарни оръжия по Западна Европа, безчет хора ще бъдат убити при събитие, което евентуално ще провокира пагубна замяна на нуклеарни удари. Каква ракета употребяват руснаците или дали е била изстреляна от западна или централна Русия, става несъществено.

По време на Студената война стратезите и от двете страни се стремяха да разработят модели за потребление на нуклеарни оръжия. В ранните дни тези стратези постоянно бяха физици като Бърнард Броди и Херман Кан. Когато системите за снабдяване на нуклеарни оръжия се развиха през 50-те години на предишния век, военните желаеха насоки по какъв начин да ги употребяват. Въз основа на прекомерно съмнителното съмнение, че учените, които са знаели по какъв начин да построяват нуклеарни бойни глави, също са имали визия по какъв начин да водят нуклеарна война, те са били принудени да създават тактики. Това беше задачата на мозъчния концерн Ранд Корпорейшън в ранните дни.

През 1960 година, единствено една година преди да напусне Ранд Корпорейшън, Кан написа съществена книга, озаглавена " В термоядрена война ", в която се пробва да създаде нуклеарна тактика. Той е доста залага на систематичния разбор, който се стреми да сътвори рационална конструкция и предвидим модел на държание. В този случай системата, която се проучва, е националната страна. Вътрешната й конструкция е политическа и затова не работи рационално в смисъл, че анализът на системите се отнася до рационалност. Войната произлиза от политиката, а политиката се състои от комплицирани сили, които не могат елементарно да се моделират.

Резултатът беше стратегическа доктрина, която се отклони от политическата действителност. Тя предполагаше, че главната цел на системата е оцеляването на задоволително оръжия, с цел да се противодейства на врага. Ранните модели на нуклеарна война се основават на правилото " или използвай или губиш ", което означаваше, че и двете страни ще се стремят да разпрострат всички оръжия, които са имали при неочакван и пагубен изблик. По-късно моделите стават все по-сложни и заслужено отделени от това, което тогава се назовава стандартна война.

За нуклеарните стратези ключът беше кадърен да оцелее боеприпас, който би могъл да реагира на първи удар. Но за политиците от двете страни потреблението на нуклеарни оръжия е невероятно, тъй като съвсем всички ракети, удрящи тяхната страна, ще имат пагубен резултат. По-важно е, че моделирането на нуклеарните стратези считаше, че несъмнено равнище на нуклеарни детонации е задоволително, доколкото вражеските сили са унищожени. Но гражданските водачи не се довериха на прогнозните модели на нуклеарните стратези. Техният мироглед беше, че няма допустим брой жертви и никой не знаеше какво ще се случи в нуклеарна война.

Това мислене се прояви по време на Kубинската ракетна рецесия, когато се оказа, че нуклеарната война е идна. Всъщност, до момента в който стратезите са подготвили разновидности за политически водачи, нито руските, нито американските бяха подготвени да ги употребяват. И двете страни се измъкнаха от обстановката въз основа на концепцията, че нуклеарната алтернатива е мит. Нямаше нуклеарен вид, а единствено нуклеарно злополучие. Погледната по различен метод, систематичните анализатори бяха прави и политическата система се рационализира, откакто нуклеарните оръжия се включиха. През 50-те години на предишния век хората бяха уверени, че Китай ще стартира нуклеарна война, откакто има нуклеарни оръжия, тъй като Мао е бил вманиачен. Може да е бил, само че откакто е имал атомни бомби, той спря да насочва закани.

По това време имаше разбиране, че колкото повече нуклеарни оръжия има една страна, толкоз по-голяма е заплахата от война. От тази религия пристигна едно придвижване за сключване на контракти - в това число на Договора за оръжията със междинен обхват (INF)-, което би лимитирало съществуващите нуклеарни оръжия и тестването на нови. Но казусът при този метод беше, че не отстрани изцяло оръжията на съперника, а просто ги е понижил. И даже в случай че единствено 50 бойни глави ударят Съединени американски щати, това отново би било пагубно.

Рационалният отговор беше да се отстранен изцяло нуклеарните оръжия. Проблемът с тази доктрина е, че физическото битие на нуклеарните оръжия не е същинската опасност. Истинската опасност бе в мозъците на учените и инженерите, които знаеха по какъв начин да изградят тези оръжия. Докато съществуват, опасността от нуклеарна война съществува.

Възможността за нуклеарно разоръжаване беше утешителна, само че илюзорна. Реалната преграда пред нуклеарната война беше осъзнаването от политиците, че самите те са на прицел, както и техните деца и внуци. Където старите мъже, които са оповестили война, няма да умрат в стандартна борба, в нуклеарна война, персоналното заличаване е най-разумният резултат.

Договорите не направиха нищо, с цел да предотвратят нуклеарната война. Това, което в действителност възпрепятстваше спор, беше фактът, че нуклеарните оръжия сътвориха систематична рационалност, в която крайният резултат беше премахването на политическото водачество. Атаката на Съединени американски щати против Япония към момента е единственият път, когато се употребяват нуклеарни оръжия, тъй като даже и в офанзива на страна, която няма оръжие, водачите не могат да предскажат какво ще се случи по-късно.

Страхът от нуклеарна война предотврати нуклеарната война. Къде руснаците слагат своите ракети, може да е дразнещо и задоволително съображение да се напусне контракта. Но концепцията, че един контракт може да смекчи опасността от война, просто пропуща същността на нещата.

Превод: БГНЕС

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР