Никой вече не знае какво е Brexit
Коментар на Боян Кърковски за Actualno.com.
Какво е Brexit и схваща ли го някой? Като финансист, живеещ в Лондон и следящ всекидневно новините, свързани с този съвременен и тайнствен термин, мога уверено да заявя, че никой не знае какво тъкмо е това и до какво ще докара. Основният проблем с него е, че не е дефиниран еднообразно в съзнанието на англичаните: десните го виждат като " опция за независимост от феoдализма и бюрокрацията на Европейски Съюз, пречещи за бъдещото развиване на страната “, а левите мислят за него като " голяма стъпка обратно, подбудена от егоистични, расистки и остаряващи чичковци живеещи още с концепцията за Британската империя, и пречеща на бъдещото развиване на страната “.
Работя в Англия с помощта на Европейски Съюз и може би елементарно се досещате коя страна подкрепям (за вас в България това може би е явно, само че примерно познавам българин с британско поданство, дал своя вот за Brexit таман година-две откакто получи въпросното гражданство), само че ще се опитам да бъда справедлив.
В Англия, както и в множеството свят, от край време съществуват радикално разнообразни усещания за това кое е значимо. Разликата в този момент е, че Фейсбук и обществените мрежи оферират платформа на хора от обособените групи да поддържат връзка с други сходно-мислещи, и да се изолират съвсем изцяло от полемики и спор с тези от другата страна на разногласието. Нарича се информативен балон. Дискусии сред разнообразни страни се водят единствено в коментарната секция на публикации и се свеждат до това кой ще се опита да каже колкото се може повече с по-малко думи, което не води до на никое място. Десните медии (Telegraph, Daily Mail) дърпат своите читатели към no-deal Бреьит, който ще изведе Англия изцяло от юрисдикцията на Европейски Съюз и даде цялостен надзор на страната (за да се срине икономически), а левите медии (BBC, The Guardian) се борят статуквото на взаимоотношенията сред страната и Европейски Съюз да останат от малко малко същите, което ще докара до ново недоволстване от чичковците в бъдеще.
Тереза Мей има доста сложен мандат, заслужен за жалост – тя беше определена от партията си откакто Дейвид Камерън подаде оставка през 2016-та - задачата й е да реализира Бреьит, който 52% от страната желаят, а другите 48% не. Нейната цел (и затова крайния резултат от „ договорката “) е посредством взаимни отстъпки и лобиране пред разнообразни групи, включващи хардкор брекзитери, интернационалните компании вложили в Англия, с цел да имат достъп до Европейския пазар, елементарния човек, който желае по-висока заплата и да не заплаща обществено помощи на не-англичани, и другия елементарен човек, на който не му пречи да заплаща обществени за който и да е, тъй като знае, че бъдещето на Англия е обвързвано с Европа - та задачата на Мей е да достави нещо, което ще се хареса на всички тези типажи. Да но...не. Крайният резултат е подобен бълвоч от взаимни отстъпки и за двете страни, че сегашните прогнози са на 11-ти декември, когато британският парламент ще гласоподава дали да поддържа договорката на Мей, болшинството от Народното събрание, включващо левите, центристите и доста от самата партия на Мей да каже „ No thanks, mate! “.
Друг проблем, в случай че Народното събрание гласоподава срещу договорката на Мей, ще бъде: „ какво да вършим в този момент? “ Възможните пътища са доста, само че дано загатна двата разновидността, които ще доведат до радикално разлини от настоящия компромис резултати - No-deal Brexit, т.е. „ нямаме договорка, брат и продължаваме сами напред “ или нов People`s Vote, вота на хората сиреч (втори референдум). No-deal Brexit наподобява малко евентуален, само че въпреки всичко има мощни групи (иронично наричащата се European Research Group примерно), лобиращи непрекъснато за него. Централната банка на Англия неотдавна предизвести, че подобен Brexit би довел до вероятен срив на цените на парцелите с 30% и криза, невиждана от времето на Великата Депресия (да не приказваме за хилядите други предупреждения). От друга страна, нов референдум е нещо, което тези близо 700 000 души, излезли на митинг в Лондон в края на октомври желаят, а евентуално и милиони други. Резултатът от него би могъл да даде нови сили и мандат на депутатите, борещи се срещу Brexit, доста от които замлъкнаха след първия референдум. От друга страна, резултат като първия референдум би могъл да циментира силата на групите, лобиращи за No-deal.
Огромното разграничение във вижданията за кое е най-добре за страната е подбудено освен от другите цели на групите от хора, само че и от сриването на вярата в държавните институции, което се отбелязва и в Америка, Италия, Унгария и други страни с възходящо болшинство на вярващите на популистите, на които им е омръзнало от специалисти. Централната банка може да си предизвестява колкото желае, но голяма част от хората не и имат вяра. Пък и за какво да и имат вяра, в случай, че даже и тя не е сигурна какви са вероятностите за предсказаните от нея благоприятни условия за бъдещето след Brexit. Въобще може ли някой да предсказа бъдещето, когато явни рецесии като световната криза или банкрута на Гърция бяха пред очите ни от самото начало?
Едно е несъмнено сега – бъдещето на Brexit се гради върху взаимни отстъпки от двете страни, които никой не желае да направи пръв. Може би парламентарният избор за сегашната договорка на Мей на 11-ти декември ще докара до коренна смяна в това по какъв начин Brexit ще се договаря през малко оставащото му време за това. Аз се успокоявам, че най-малко новините за Brexit ме разсейват от скуката, непрекъснатия дъжд и безкрайните подземия на лондонското метро.
Редактор: Деница Райкова
Какво е Brexit и схваща ли го някой? Като финансист, живеещ в Лондон и следящ всекидневно новините, свързани с този съвременен и тайнствен термин, мога уверено да заявя, че никой не знае какво тъкмо е това и до какво ще докара. Основният проблем с него е, че не е дефиниран еднообразно в съзнанието на англичаните: десните го виждат като " опция за независимост от феoдализма и бюрокрацията на Европейски Съюз, пречещи за бъдещото развиване на страната “, а левите мислят за него като " голяма стъпка обратно, подбудена от егоистични, расистки и остаряващи чичковци живеещи още с концепцията за Британската империя, и пречеща на бъдещото развиване на страната “.
Работя в Англия с помощта на Европейски Съюз и може би елементарно се досещате коя страна подкрепям (за вас в България това може би е явно, само че примерно познавам българин с британско поданство, дал своя вот за Brexit таман година-две откакто получи въпросното гражданство), само че ще се опитам да бъда справедлив.
В Англия, както и в множеството свят, от край време съществуват радикално разнообразни усещания за това кое е значимо. Разликата в този момент е, че Фейсбук и обществените мрежи оферират платформа на хора от обособените групи да поддържат връзка с други сходно-мислещи, и да се изолират съвсем изцяло от полемики и спор с тези от другата страна на разногласието. Нарича се информативен балон. Дискусии сред разнообразни страни се водят единствено в коментарната секция на публикации и се свеждат до това кой ще се опита да каже колкото се може повече с по-малко думи, което не води до на никое място. Десните медии (Telegraph, Daily Mail) дърпат своите читатели към no-deal Бреьит, който ще изведе Англия изцяло от юрисдикцията на Европейски Съюз и даде цялостен надзор на страната (за да се срине икономически), а левите медии (BBC, The Guardian) се борят статуквото на взаимоотношенията сред страната и Европейски Съюз да останат от малко малко същите, което ще докара до ново недоволстване от чичковците в бъдеще.
Тереза Мей има доста сложен мандат, заслужен за жалост – тя беше определена от партията си откакто Дейвид Камерън подаде оставка през 2016-та - задачата й е да реализира Бреьит, който 52% от страната желаят, а другите 48% не. Нейната цел (и затова крайния резултат от „ договорката “) е посредством взаимни отстъпки и лобиране пред разнообразни групи, включващи хардкор брекзитери, интернационалните компании вложили в Англия, с цел да имат достъп до Европейския пазар, елементарния човек, който желае по-висока заплата и да не заплаща обществено помощи на не-англичани, и другия елементарен човек, на който не му пречи да заплаща обществени за който и да е, тъй като знае, че бъдещето на Англия е обвързвано с Европа - та задачата на Мей е да достави нещо, което ще се хареса на всички тези типажи. Да но...не. Крайният резултат е подобен бълвоч от взаимни отстъпки и за двете страни, че сегашните прогнози са на 11-ти декември, когато британският парламент ще гласоподава дали да поддържа договорката на Мей, болшинството от Народното събрание, включващо левите, центристите и доста от самата партия на Мей да каже „ No thanks, mate! “.
Друг проблем, в случай че Народното събрание гласоподава срещу договорката на Мей, ще бъде: „ какво да вършим в този момент? “ Възможните пътища са доста, само че дано загатна двата разновидността, които ще доведат до радикално разлини от настоящия компромис резултати - No-deal Brexit, т.е. „ нямаме договорка, брат и продължаваме сами напред “ или нов People`s Vote, вота на хората сиреч (втори референдум). No-deal Brexit наподобява малко евентуален, само че въпреки всичко има мощни групи (иронично наричащата се European Research Group примерно), лобиращи непрекъснато за него. Централната банка на Англия неотдавна предизвести, че подобен Brexit би довел до вероятен срив на цените на парцелите с 30% и криза, невиждана от времето на Великата Депресия (да не приказваме за хилядите други предупреждения). От друга страна, нов референдум е нещо, което тези близо 700 000 души, излезли на митинг в Лондон в края на октомври желаят, а евентуално и милиони други. Резултатът от него би могъл да даде нови сили и мандат на депутатите, борещи се срещу Brexit, доста от които замлъкнаха след първия референдум. От друга страна, резултат като първия референдум би могъл да циментира силата на групите, лобиращи за No-deal.
Огромното разграничение във вижданията за кое е най-добре за страната е подбудено освен от другите цели на групите от хора, само че и от сриването на вярата в държавните институции, което се отбелязва и в Америка, Италия, Унгария и други страни с възходящо болшинство на вярващите на популистите, на които им е омръзнало от специалисти. Централната банка може да си предизвестява колкото желае, но голяма част от хората не и имат вяра. Пък и за какво да и имат вяра, в случай, че даже и тя не е сигурна какви са вероятностите за предсказаните от нея благоприятни условия за бъдещето след Brexit. Въобще може ли някой да предсказа бъдещето, когато явни рецесии като световната криза или банкрута на Гърция бяха пред очите ни от самото начало?
Едно е несъмнено сега – бъдещето на Brexit се гради върху взаимни отстъпки от двете страни, които никой не желае да направи пръв. Може би парламентарният избор за сегашната договорка на Мей на 11-ти декември ще докара до коренна смяна в това по какъв начин Brexit ще се договаря през малко оставащото му време за това. Аз се успокоявам, че най-малко новините за Brexit ме разсейват от скуката, непрекъснатия дъжд и безкрайните подземия на лондонското метро.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ