България стана силен играч в машиностроенето
Коментар на анализатора Георги Стоев от Industry Watch
България се очерта като много конкурентен състезател на световния пазар в сфери като машиностроенето, производството на автомобилни елементи и съставни елементи, инженерингови артикули с висока добавена стойност.
България загуби конкурентни преимущества в някои промишлености, в които обичайно бяхме привикнали да сме мощни като храните, текстила, обувките, мебелите - това, което назоваваме лека промишленост. Там страната ни към този момент не се показва толкоз ослепително, не инцидентно някои вложители напущат България, с цел да намерят по-добро място някъде другаде в тези промишлености. Затова път България се очерта като мощен състезател в машиностроителната промишленост. Не единствено сътворяваме нови машини, само че и произвеждаме елементи за други производители.
В Западна и Северна Европа, където пазарът е с доста искания, марката " Произведено в България " на машини към този момент е с много висока известност. Това може да изненадва много хора, само че положителната ни известност в това отношение е реалност.
Днес провокациите към бизнеса са свързани най-много с неналичието на работна ръка. Ако през днешния ден, обаче, става дума повече за количество, то в бъдеще значим ще е геният на хората.
Заводите на бъдещето ще бъдат все по-малко свързани с броя на хората, които работят тях, а доста повече с техните умения. Така че ролята на страната в този развой е колкото по-малко да лимитира хората да се развиват, да се образоват, да сменят своите профили и позиции в промишлеността - това значи всички спънки на пазара на труда, в това число тежко контролиране и консервативен Кодекс на труда да бъдат преодолявани.
Има едно известно разминаване сред това, което статистиката споделя за директните непознати вложения и това, аз виждам. Ясно е, че интервалът на мощния инвеститорски интерес към парцели мина, само че също по този начин пък се ускорява сега капиталовото търсене в промишлени инициативи. Това, което се случи, са две промени. Първата е, че много вложители започнаха да реинвестират облага, направена в България. Понякога това не се регистрира като директна инвестиция чисто по статистически аргументи и по тази причина не се вижда в данните на Българска народна банка. Втората смяна, която се случи е, че по-малки, по-компактни вложители започнаха да наемат индустриални площи и машини, а това не постоянно се вижда като финансов разход, не постоянно се регистрира като инвестиция.
Като погледнете край Пловдив, всяка година се строят 10-20 нови завода, халета, нови предприятия, в това число мултинационални марки. В същото време националната статистика регистрира спад в вложенията. Така че човек би трябвало малко повече да се задълбочи в този разбор, а не просто да чете макроикономическите цифри в формалната статистика.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
България се очерта като много конкурентен състезател на световния пазар в сфери като машиностроенето, производството на автомобилни елементи и съставни елементи, инженерингови артикули с висока добавена стойност.
България загуби конкурентни преимущества в някои промишлености, в които обичайно бяхме привикнали да сме мощни като храните, текстила, обувките, мебелите - това, което назоваваме лека промишленост. Там страната ни към този момент не се показва толкоз ослепително, не инцидентно някои вложители напущат България, с цел да намерят по-добро място някъде другаде в тези промишлености. Затова път България се очерта като мощен състезател в машиностроителната промишленост. Не единствено сътворяваме нови машини, само че и произвеждаме елементи за други производители.
В Западна и Северна Европа, където пазарът е с доста искания, марката " Произведено в България " на машини към този момент е с много висока известност. Това може да изненадва много хора, само че положителната ни известност в това отношение е реалност.
Днес провокациите към бизнеса са свързани най-много с неналичието на работна ръка. Ако през днешния ден, обаче, става дума повече за количество, то в бъдеще значим ще е геният на хората.
Заводите на бъдещето ще бъдат все по-малко свързани с броя на хората, които работят тях, а доста повече с техните умения. Така че ролята на страната в този развой е колкото по-малко да лимитира хората да се развиват, да се образоват, да сменят своите профили и позиции в промишлеността - това значи всички спънки на пазара на труда, в това число тежко контролиране и консервативен Кодекс на труда да бъдат преодолявани.
Има едно известно разминаване сред това, което статистиката споделя за директните непознати вложения и това, аз виждам. Ясно е, че интервалът на мощния инвеститорски интерес към парцели мина, само че също по този начин пък се ускорява сега капиталовото търсене в промишлени инициативи. Това, което се случи, са две промени. Първата е, че много вложители започнаха да реинвестират облага, направена в България. Понякога това не се регистрира като директна инвестиция чисто по статистически аргументи и по тази причина не се вижда в данните на Българска народна банка. Втората смяна, която се случи е, че по-малки, по-компактни вложители започнаха да наемат индустриални площи и машини, а това не постоянно се вижда като финансов разход, не постоянно се регистрира като инвестиция.
Като погледнете край Пловдив, всяка година се строят 10-20 нови завода, халета, нови предприятия, в това число мултинационални марки. В същото време националната статистика регистрира спад в вложенията. Така че човек би трябвало малко повече да се задълбочи в този разбор, а не просто да чете макроикономическите цифри в формалната статистика.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ