Коментар на Александър Сивилов за предаването ''Политически НЕкоректно''На 24 март

Коментар на Александър Сивилов за предаването ''Политически НЕкоректно''

На 24 март 1999 година, преди 25 години, НАТО стартира серия от въздушни удари над Сърбия и Черна гора, които по това време бяха обединени в Съюзна Република Югославия. Причината за интервенцията станаха етническите конфликти в Косово и опитите за етническо пречистване, стартирани от държавното управление на тогавашния президент Слободан Милошевич. 

Двадесет и пет години по-късно оценката ни за събитията наподобява много замъглена от продължителната агитация и едностранчиво показване на всичко, което се случи тогава. Днес доста хора у нас биха могли да се похвалят, че са създали политическа кариера поради онази война или пък са натрупали голямо благосъстояние поради заобикалянето на ембаргото за импорт на горива за Югославия. Сега тези мемоари са избледнели. Това, което още повече ни липсва е геополитическата оценка на събитията, тъй като те сложиха началото на голямото опълчване, пред което сме изправени.

Конфликтът в Косово стартира още с последните отгласи от предходната война, която ознаменува разпадането на Югославия. Центробежните сили в района довеждат до основаването на Армията за избавление на Косово, която стартира партизански дейности против управляващите на тогава още сръбската провинция. Естествено държавното управление, отпред със Слободан Милошевич отвръща и се стига освен до опити да се оправят с разрастващата се албанска въоръжена опозиция, само че и убийства и изселване на цивилно население. Косовските въоръжени групи отвръщат със същото – изтребване на цивилното сръбско население и набези против структурите на властта. През февруари 1998 година Армията за избавление на Косово афишира, че стартира война за самостоятелност. Кабинетът дава отговор с изпращането на войска в провинцията. Съединени американски щати и съдружниците им от НАТО ускоряват натиска си върху Милошевич, за да бъдат изтеглени сръбските войски. На 23 септември 1998 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема резолюция 1199, с която приканва за неотложно преустановяване на огъня. Напрежението спада за малко, само че при започване на януари държавното управление разполага 40 хиляди бойци по границата на провинцията. Инцидентът в Рачка провокира реакцията на НАТО. Все отново, през февруари, посредством контактна група на страните от Алианса и Русия, стартират договаряния за прекратяването на спора във френския палат Рамбуйе. Британия и Съединени американски щати оферират цялостна автономност на Косово, извеждане на сръбските войски и милиция от региона и слагането ѝ под надзор на войските на НАТО. Милошевич приема политическите оферти, само че отхвърля да изтегли силите си, тъй като това би означавало неотложно обособяване на Косово. Русия поддържа Белград в решението. Същата вечер, на 23 март 1999 година, НАТО взема решение за военна интервенция, с която да принуди държавното управление на Югославия да изтегли войските си от територията на личната си страна.

Организация на обединените нации следи деликатно събитията, само че не съумява да одобри никакво съответно решение. Русия блокира резолюция, която би разрешила мандат за изпращане на сини каски. На 24 март Съединени американски щати и съдружниците им от НАТО стартират бомбардировки над Югославия. Опитът на Кремъл да прокара резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с която да бъде наказана намесата като експанзия, получава поддръжката единствено още на Китай и Намибия. След този случай Съединени американски щати и техните съдружници ще стартират постоянно да заобикалят международната организация при провеждането на своите военни интервенции по целия свят. Войната в Ирак през 2003 година не съумява да получи глоба от Организация на обединените нации.

Започналата интервенция „ Съюзна мощ “ продължава до 11 юни. Силите на НАТО бомбардират съвсем цялата територия на страната. Срещу Югославия са употребявани над 1000 самолета, които изсипват на 20 хиляди бомби и ракети. Официално войната би трябвало да бъде съвременна, а ударите да са ориентирани единствено върху военни обекти. Освен армейски бази обаче са унищожени доста от мостовете над Дунав както и огромна част от индустриалните предприятия на Югославия. При ударите умират над 2000 цивилни. 

На 7 май се стига до голям дипломатически скандал, откакто управляема бомба унищожава посолството на Китай в Белград. Грешката при удара е приета от американското командване и е обяснена с потреблението на остарели карти. При бомбардировката умират трима китайски жители. През същия ден с касетъчни бомби е ударен и пазарът в град Ниш, а от НАТО афишират, че задачата им е била военното летище до града. Малко по-късно, на 13 май, самолети на НАТО бомбардират колона с албански бежанци до село Кориша, като при удара умират над 40 мирни поданици. Заблудени ракети падат и в квартал Горна Баня. Само по някаква невероятна случайност всичко се разминава без жертви у нас. 

Преди това, на 24 април, държавното управление на Иван Костов взема решение да направи следващата крачка на България към влизането ни в Алианса и отваря въздушното ни пространство за самолетите, които атакуват прилежаща Югославия.

Логично военното предимство на НАТО довежда до решението на Милошевич да одобри американското предложение от Рамбуйе. Дори и това не е краят на спора. При решението за бъдещата мироопазващи задача на Москва е отказано да има независима зона в района със собствен контингент.

Борис Елцин позволява специфична интервенция, в която съветските сини каски от Босна и Херцеговина напущат поста си и с марш на 12 юни завладяват летището в Прищина. НАТО неотложно изпраща свои войски там, а за три дни светът наподобява изправен пред война сред Русия и обединените сили на Запада. България и Румъния затварят въздушното си пространство за съветски самолети и не позволяват снабдяването на контингента. При тази обстановка Елцин отстъпва. Руските мироопазващи сили не получават своя зона, а остават до 2003 година като независим контингент, паралелно с войските на НАТО.

Днес, 25 години по-късно, тази война и независимостта на региона служи за опрощение на съветската анексия на Крим. Косово продължава да е рисков източник на напрежение на Балканите, а Организация на обединените нации наподобява още по-слаба пред игрите на Великите сили. 

Войната, която е употребена от Съединени американски щати и съдружниците им като инструмент на външната политика стана причина за това от ден на ден играчи да се обръщат към силата, с цел да реализиран своите цели. Днес опълчването сред Кремъл и Вашингтон, което бе заложено тогава, доближи до невиждани размери, а мнението на елементарните хора към този момент просто няма значение пред пропагандните машини и желанията на самозабравилите се политици за още война, жертви и големи корпоративни облаги. 

Инфо: БНР