НАСА: Слънцето ще бъде наистина бурно през следващата година
Колосалната топка от парещ газ в центъра на Слънчевата система ще бъде бурна през идната година, оповестиха от НАСА.
Слънцето е достигнало своя „ интервал на безоблачен най-много “, който е положение на нараснала интензивност в 11-годишния му безоблачен цикъл. Това е обикновено, само че съвсем несъмнено ще докара до повече слънчеви стихии - от вида на тези, които могат да нарушат работата на електропреносната мрежа и информационните ни системи, само че и да осветят небето с блестящи полярни сияния.
„ Това е публично: Достигнахме етапа на слънчевия най-много! Очаквайте слънчеви изригвания, полярни сияния и доста други “, разгласява галактическата организация в интернет
Подобно на сезоните на бурите или климатичните модели на Земята, Слънцето претърпява цикъл на времето. Той продължава 11 години. По време на този модел слънчевата интензивност се усилва за към 5,5 години, по-късно понижава, а след това още веднъж се покачва.
„ Това е галактическият еквивалент на сезона на ураганите. Навлизаме в още един “, споделя Марк Миш, академик от Центъра за прогнозиране на галактическото време към Националната океанска и атмосферна администрация, пред Mashable, до момента в който слънчевата интензивност се усилва.
Учени следят слънчевите петна - по-хладни области на повърхността на Слънцето, които постоянно провокират слънчеви изригвания - с цел да дефинират по кое време Слънцето доближава пика на своята интензивност (буквалният безоблачен най-много - месецът, в който слънчевата интензивност доближава своя връх - ще настъпи през този период). Както е показано по-долу, повече слънчеви петна значат по-голяма интензивност.
Слънцето, междинна по величина звезда, към този момент е показало интензивна интензивност през 2024 година, създавайки превъзходно Северно зарево.
„ През май 2024 година бараж от огромни слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса (CME) изстреля облаци от заредени частици и магнитни полета към Земята, създавайки най-силната геомагнитна стихия на Земята от 2 десетилетия насам - и евентуално измежду най-силните прояви на полярни сияния, регистрирани през последните 500 години “, споделиха от НАСА.
Когато слънчевите частици попаднат на нашата планета, някои от тях се улавят от магнитното поле на Земята, откъдето се придвижват към полюсите и се сблъскват с молекулите и частиците в нашата атмосфера. По време на този конфликт тези атмосферни частици се нагряват и светят.
Съществуват разнообразни типове евентуално проблематични слънчеви детонации, които могат да обиден Земята:
Слънчеви изригвания: Експлозии на светлина от повърхността на Слънцето. Задвижвани от държанието на магнитното поле на Слънцето, те изхвърлят рискови количества сила (видима светлина, рентгенови лъчи и др.) в космоса.
Изхвърляне на коронална маса ( CME): Те пораждат, когато Слънцето изхвърля маса от свръхгорещ газ (плазма). „ Това е като да вземеш парче от слънцето и да го изхвърлиш в космоса. Понякога слънчевите изригвания провокират CME, а от време на време - не ", изяснява Миш от NOAA.
Слънчеви енергийни частици (SEP): По създание това са слънчеви изригвания с доста енергийни частици. Те са изключително рискови за астронавтите и спътниците.
Големият въпрос е по какъв начин другите типове изригвания и радиация въздействат на живота ни. За благополучие, животът на Земята е предпазен от такива частици и радиация. Атмосферата ни защищава от неща като рентгенови лъчи и енергийни частици, предавани в космоса. Междувременно мощното магнитно поле на Земята (създадено от металното й ядро) отклонява доста частици от слънчевите стихии и ни защищава от неумолимия безоблачен вятър - непрестанен поток от частици (електрони и протони) от нашата звезда.
И въпреки всичко при попадане на мощно слънчево изригване или CME върху Земята може да възникне набор от евентуални софтуерни рискове, вариращи по съвестност от краткотрайни проблеми до извънредно огромни вреди.
Мощна CME да вземем за пример може да провокира мощни токове в нашите електропреносни мрежи, наред с други нездравословни въздействия върху спътниците.
" През 1989 година мощна CME прекъсна електрозахранването на милиони хора в Квебек, Канада. CME удари магнитното поле на Земята на 12 март същата година, а по-късно, малко след 2:44 ч. на 13 март токовете откриха уязвимост в електрическата мрежа на Квебек. За по-малко от две минути цялата електропреносна мрежа на Квебек загуби зареждане. По време на последвалото 12-часово спиране на електрозахранването милиони хора внезапно се озоваха в тъмни офис здания и подземни пешеходни тунели, както и в спрели асансьори. Наистина ужасно ", написа астрономът от НАСА Стен Оденвалд, представен от БГНЕС
Слънцето е достигнало своя „ интервал на безоблачен най-много “, който е положение на нараснала интензивност в 11-годишния му безоблачен цикъл. Това е обикновено, само че съвсем несъмнено ще докара до повече слънчеви стихии - от вида на тези, които могат да нарушат работата на електропреносната мрежа и информационните ни системи, само че и да осветят небето с блестящи полярни сияния.
„ Това е публично: Достигнахме етапа на слънчевия най-много! Очаквайте слънчеви изригвания, полярни сияния и доста други “, разгласява галактическата организация в интернет
Подобно на сезоните на бурите или климатичните модели на Земята, Слънцето претърпява цикъл на времето. Той продължава 11 години. По време на този модел слънчевата интензивност се усилва за към 5,5 години, по-късно понижава, а след това още веднъж се покачва.
„ Това е галактическият еквивалент на сезона на ураганите. Навлизаме в още един “, споделя Марк Миш, академик от Центъра за прогнозиране на галактическото време към Националната океанска и атмосферна администрация, пред Mashable, до момента в който слънчевата интензивност се усилва.
Учени следят слънчевите петна - по-хладни области на повърхността на Слънцето, които постоянно провокират слънчеви изригвания - с цел да дефинират по кое време Слънцето доближава пика на своята интензивност (буквалният безоблачен най-много - месецът, в който слънчевата интензивност доближава своя връх - ще настъпи през този период). Както е показано по-долу, повече слънчеви петна значат по-голяма интензивност.
Слънцето, междинна по величина звезда, към този момент е показало интензивна интензивност през 2024 година, създавайки превъзходно Северно зарево.
„ През май 2024 година бараж от огромни слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса (CME) изстреля облаци от заредени частици и магнитни полета към Земята, създавайки най-силната геомагнитна стихия на Земята от 2 десетилетия насам - и евентуално измежду най-силните прояви на полярни сияния, регистрирани през последните 500 години “, споделиха от НАСА.
Когато слънчевите частици попаднат на нашата планета, някои от тях се улавят от магнитното поле на Земята, откъдето се придвижват към полюсите и се сблъскват с молекулите и частиците в нашата атмосфера. По време на този конфликт тези атмосферни частици се нагряват и светят.
Съществуват разнообразни типове евентуално проблематични слънчеви детонации, които могат да обиден Земята:
Слънчеви изригвания: Експлозии на светлина от повърхността на Слънцето. Задвижвани от държанието на магнитното поле на Слънцето, те изхвърлят рискови количества сила (видима светлина, рентгенови лъчи и др.) в космоса.
Изхвърляне на коронална маса ( CME): Те пораждат, когато Слънцето изхвърля маса от свръхгорещ газ (плазма). „ Това е като да вземеш парче от слънцето и да го изхвърлиш в космоса. Понякога слънчевите изригвания провокират CME, а от време на време - не ", изяснява Миш от NOAA.
Слънчеви енергийни частици (SEP): По създание това са слънчеви изригвания с доста енергийни частици. Те са изключително рискови за астронавтите и спътниците.
Големият въпрос е по какъв начин другите типове изригвания и радиация въздействат на живота ни. За благополучие, животът на Земята е предпазен от такива частици и радиация. Атмосферата ни защищава от неща като рентгенови лъчи и енергийни частици, предавани в космоса. Междувременно мощното магнитно поле на Земята (създадено от металното й ядро) отклонява доста частици от слънчевите стихии и ни защищава от неумолимия безоблачен вятър - непрестанен поток от частици (електрони и протони) от нашата звезда.
И въпреки всичко при попадане на мощно слънчево изригване или CME върху Земята може да възникне набор от евентуални софтуерни рискове, вариращи по съвестност от краткотрайни проблеми до извънредно огромни вреди.
Мощна CME да вземем за пример може да провокира мощни токове в нашите електропреносни мрежи, наред с други нездравословни въздействия върху спътниците.
" През 1989 година мощна CME прекъсна електрозахранването на милиони хора в Квебек, Канада. CME удари магнитното поле на Земята на 12 март същата година, а по-късно, малко след 2:44 ч. на 13 март токовете откриха уязвимост в електрическата мрежа на Квебек. За по-малко от две минути цялата електропреносна мрежа на Квебек загуби зареждане. По време на последвалото 12-часово спиране на електрозахранването милиони хора внезапно се озоваха в тъмни офис здания и подземни пешеходни тунели, както и в спрели асансьори. Наистина ужасно ", написа астрономът от НАСА Стен Оденвалд, представен от БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ