Колкото повече умни устройства има в дома, толкова по-уязвим е

Колкото повече умни устройства има в дома, толкоз по-уязвим е потребителят за хакерски нападения (графика: CC0 Public Domain)

От смарт-крушки до умни климатици – от ден на ден устройства в дома биват ръководени от изкуствен интелект (AI), с цел да рационализират всекидневието ни. Но наред с забележимото улеснение идва и невидимо стеснение – нарасналият риск от хакване.

Производителите на уреди за умния дом събират голямо количество потребителски данни, с цел да подсигуряват, че тези интелигентни устройства са „ умни ” и че са персонализирани. Но трупането на данни за всеки консуматор е златна мина за недобронамерени лица. Потребителите ще би трябвало да станат по-умни, в случай че желаят да се опазят от актуалните опасности, дебнещи иззад умните домашни уреди.

По-интелигентен интернет на нещата

След като започнахме да свързваме физически ежедневни устройства като хладилници, прахосмукачки и камери на звънци с интернет, се роди Интернетът на нещата (IoT). Сега, по най-нови данни, има към 17 милиарда IoT устройства по света.

IoT устройствата, които са съществували преди AI, нормално имат по-прости, по-статични функционалности, което води до по-ниски опасности за отбраната на данните и сигурността. Тези устройства могат да се свързват с интернет и да извършват характерни задания, за които са били програмирани, като да вземем за пример отдалечено изключване на осветлението или на климатика.

IoT устройствата обаче не могат да се „ самообучават ” от взаимоотношенията с потребителите или да приспособяват функционалностите си с течение на времето. Затова производителите интегрират AI в в тях – с цел да им оказват помощ да „ схванат ” потребностите и държанието на потребителите и да се държат по-адекватно.

Например, един смарт-високоговорител може да събира информация за държанието на жителите, като слуша диалозите в обкръж. Това му оказва помощ да разбере по-добре потребителските желания и команди, да приспособява своите дейности и да предложи по-подходящо наличие. В последна сметка това усъвършенства преживяването – прави устройството по-приятно за потребителя.

Повече атакуема повърхнина

Това обаче значи и по-малко сигурност. Това, че смарт-високоговорителят ни слуша, значи, че и някой различен някъде другаде може също да ни слуша. AI който към този момент е вграден в такива устройства това в действителност отваря нов набор от вероятни пътища за хакване. Това се назовава още „ атакуема повърхнина ” и тя става все по-голяма с повишаването на размера на данните, които умните джаджи събират за нас.

IoT устройствата от дълго време са уязвими за хакване заради неналичието на здрави пароли, отсъствието на криптиране или стар програмен продукт. Имайки това поради, производителите на интелигентни устройства, които дават приоритет на сигурността, би трябвало да вкарат качествено криптиране, да обезпечат постоянни софтуерни актуализации и да се погрижат за безвредния транспорт на данни, а на потребителя би трябвало да дадат опция за елементарно конфигуриране на здрава ключова дума.

Потребителите обаче постоянно не са наясно какъв брой уязвими могат да бъдат техните устройства или какъв тип данни се събират и къде се изпращат. Това е повода, заради която се счита, че има належаща потребност от световни индустриални стандарти, които подсигуряват, че всички смарт-устройства дават отговор на най-малък предел на сигурност, преди да излязат на пазара.

Междувременно потребителите би трябвало да останат бдителни и да подхващат самодейни ограничения, с цел да подсигуряват, че цифровият им живот носи повече изгода, в сравнение с щета. Как?

Здравословна доза мнителност

Експерти поучават още при закупуването на устройство за умния дом да се срещнем с декларацията за сигурност на производителя, която постоянно се намира на неговия уеб страница под заглавия като „ Поверителност ”, „ Сигурност ” или „ Поддръжка на продукта ”. Може да се откри и в управленията за потребителя, а от време на време и непосредствено върху опаковката на продукта.

Би трябвало човек да се запознае съществено с това какви данни и по какъв начин се събират, обработват, съхраняват и пазят. Какви са защитните ограничения? Производителят съблюдава ли базови регламенти за отбрана от вида на GDPR? Тези клаузи може да са доста досадни за четене, само че те би трябвало да се ревизират подробно, със същата степен на внимание, с която човек чете контракт за заем от банка – даже ситният шрифт би трябвало да се чете.