Висшистите с пари в портмонето – над 60 % започват работа след дипломиране и то на добри заплати
Колкото по-висока е степента на обучение, толкоз по-успешна е реализацията на пазара на труда. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите учебни заведения в България, оповестяват от МОН.
В Четиринадесето издание за пръв път се разгласяват данни за реализацията на приключилите по другите образователно-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение, сподели министър Галин Цоков.
Данните демонстрират, че над 85 % от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение работят на позиции за висшисти. При приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.
Като цяло Рейтинговата система отчита подобряване на качеството на работните места и приходите на висшистите – колкото по-висока е просветителната степен, толкоз по-висока е позицията, на която стартират работа приключилите.
От актуалната година на платформата на Рейтинговата система се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение, заяви още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни, както висшите учебни заведения, по този начин и работата на Националната организация по оценяване и акредитация.
Проф. Цоков регистрира и още няколко позитивни трендове, които се резервират и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за магистърските стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година
Средният облагаем приход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-висок междинен облагаем доход получават приключилите " Военно дело “ и " Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили " Математика “, " Металургия “, " Комуникационна и компютърна техника “, " Национална сигурност “, " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, " Енергетика “, " Обществено здраве “ и " Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
Тази година се следи леко нарастване на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални посоки с доста студенти са година " Икономика “ с 25 383, " Педагогика “ (16 448) и " Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направление " Теория на изкуствата “ – 54.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията " Медицина “ (58% от настоящите студенти), " Стоматология “ (47%) и " Ветеринарна медицина “ (31%). В още 4 професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са " Фармация “ (14%), " Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), " Музикално и танцово изкуство “ (12%) и " Туризъм “ (11%).
В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.
Новост в рейтинговата система е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство, които демонстрират, че близо 37% от студентите са от фамилии със приблизително обучение.
Рейтинговата система съпоставя 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда. Целта е да се подкрепят кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
В Четиринадесето издание за пръв път се разгласяват данни за реализацията на приключилите по другите образователно-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение, сподели министър Галин Цоков.
Данните демонстрират, че над 85 % от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение работят на позиции за висшисти. При приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.
Като цяло Рейтинговата система отчита подобряване на качеството на работните места и приходите на висшистите – колкото по-висока е просветителната степен, толкоз по-висока е позицията, на която стартират работа приключилите.
От актуалната година на платформата на Рейтинговата система се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение, заяви още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни, както висшите учебни заведения, по този начин и работата на Националната организация по оценяване и акредитация.
Проф. Цоков регистрира и още няколко позитивни трендове, които се резервират и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за магистърските стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година
Средният облагаем приход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-висок междинен облагаем доход получават приключилите " Военно дело “ и " Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили " Математика “, " Металургия “, " Комуникационна и компютърна техника “, " Национална сигурност “, " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, " Енергетика “, " Обществено здраве “ и " Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.).
Тази година се следи леко нарастване на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални посоки с доста студенти са година " Икономика “ с 25 383, " Педагогика “ (16 448) и " Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направление " Теория на изкуствата “ – 54.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията " Медицина “ (58% от настоящите студенти), " Стоматология “ (47%) и " Ветеринарна медицина “ (31%). В още 4 професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са " Фармация “ (14%), " Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), " Музикално и танцово изкуство “ (12%) и " Туризъм “ (11%).
В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.
Новост в рейтинговата система е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство, които демонстрират, че близо 37% от студентите са от фамилии със приблизително обучение.
Рейтинговата система съпоставя 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда. Целта е да се подкрепят кандидат-студентите в напъните им да създадат осведомен избор и да се ориентират в многообразието от благоприятни условия за образование, които се оферират от висшите учебни заведения в България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ