Колкото по-бързо затворим въглищата, толкова по-евтин ток ще имаме
Колкото по-бързо затворим въглищните си електроцентрали, толкоз по-евтин ток ще имаме.
Това обявиха в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция Мартин Владимиров и Констанца Рангелова, специалисти от Центъра за проучване на демокрацията на специфична конференция по тематиката.
При бързото им затваряне и заместването им с възобновими енергийни източници (ВЕИ), цената на електрическата енергия ще се вдигне с 13 % до 2030 година, а при по-бавното им затваряне цената на тока ще скочи с 55 %, сподели Мартин Владимиров. Той посочи, че базата за съпоставяне на тази прогноза е цената на едро от цялата 2020 година.
Въглищните централи у нас работят поради високата цена на тока и тъй като се субсидират от страната с към един милиард лв. годишно. След 2025 година тази дотация става невъзможна, а в случай че цената на тока падне, доста от въглищните централи ще затворят, с цел да не са на загуба. По думите на Владимиров ще се наложи първо да спрат работа " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 " и някои дребни частни ТЕЦ-а.
Литиево-йонни акумулатори са най-подходящи за опазване на сила, само че в нашия План за възобновяване и резистентност липсва разбор кои акумулатори са по-подходящи, сподели Констанца Рангелова.
Големият план за създаване на парк от акумулатори на стойност 1,5 милиарда лв. е за цели четири пъти по-големи мощности от тези в Съединени американски щати и по тази причина сме малко скептични, че българската промишленост и администрация ще се оправят с тази задача, изключително на фона на нарушените доставки на първични материали поради войната, сподели Мартин Владимиров. По-разумно е вложенията да се вършат от индустриални консуматори, в сравнение с да се търсят огромни решения за цялата страна и да се харчат великански запаси, добави той.
В България има поръчки за създаване на 19 000 мегавата ВЕИ мощности, само че огромна част от тях няма да се осъществят поради неразбираемата регулаторна рамка, сложната административна процедура за присъединение, както и поради към момента незрелите пазари за сила. От тези декларирани мощности предходната година са присъединени единствено 120 мегавата, сподели Мартин Владимиров. Той предложи понижаване на разноските по присъединение към мрежата и либерализиране на таксите за присъединение. Това може да отключи пазара на дребни ВЕИ централи – да вземем за пример покривни слънчеви централи, които могат да създават пет тераватчаса сила - една осма от общото годишно ползване в страната, показаха специалистите.
Новите технологии за произвеждане на сила, като да вземем за пример офшорните вятърни централи, имат нужда от ясна регулаторна рамка. България може да има 4,6 гигавата мощности от вятърни централи в Черно море, сподели Мартин Владимиров.
Това обявиха в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция Мартин Владимиров и Констанца Рангелова, специалисти от Центъра за проучване на демокрацията на специфична конференция по тематиката.
При бързото им затваряне и заместването им с възобновими енергийни източници (ВЕИ), цената на електрическата енергия ще се вдигне с 13 % до 2030 година, а при по-бавното им затваряне цената на тока ще скочи с 55 %, сподели Мартин Владимиров. Той посочи, че базата за съпоставяне на тази прогноза е цената на едро от цялата 2020 година.
Въглищните централи у нас работят поради високата цена на тока и тъй като се субсидират от страната с към един милиард лв. годишно. След 2025 година тази дотация става невъзможна, а в случай че цената на тока падне, доста от въглищните централи ще затворят, с цел да не са на загуба. По думите на Владимиров ще се наложи първо да спрат работа " Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 " и някои дребни частни ТЕЦ-а.
Литиево-йонни акумулатори са най-подходящи за опазване на сила, само че в нашия План за възобновяване и резистентност липсва разбор кои акумулатори са по-подходящи, сподели Констанца Рангелова.
Големият план за създаване на парк от акумулатори на стойност 1,5 милиарда лв. е за цели четири пъти по-големи мощности от тези в Съединени американски щати и по тази причина сме малко скептични, че българската промишленост и администрация ще се оправят с тази задача, изключително на фона на нарушените доставки на първични материали поради войната, сподели Мартин Владимиров. По-разумно е вложенията да се вършат от индустриални консуматори, в сравнение с да се търсят огромни решения за цялата страна и да се харчат великански запаси, добави той.
В България има поръчки за създаване на 19 000 мегавата ВЕИ мощности, само че огромна част от тях няма да се осъществят поради неразбираемата регулаторна рамка, сложната административна процедура за присъединение, както и поради към момента незрелите пазари за сила. От тези декларирани мощности предходната година са присъединени единствено 120 мегавата, сподели Мартин Владимиров. Той предложи понижаване на разноските по присъединение към мрежата и либерализиране на таксите за присъединение. Това може да отключи пазара на дребни ВЕИ централи – да вземем за пример покривни слънчеви централи, които могат да създават пет тераватчаса сила - една осма от общото годишно ползване в страната, показаха специалистите.
Новите технологии за произвеждане на сила, като да вземем за пример офшорните вятърни централи, имат нужда от ясна регулаторна рамка. България може да има 4,6 гигавата мощности от вятърни централи в Черно море, сподели Мартин Владимиров.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ